Парадоксът на днешния пазарен цикъл се крие в това, че

Парадоксът на днешния пазарен цикъл се крие в това, че институциите, основани да бъдат стълбове на предвидимостта, постоянно се оказват в епицентъра на най-голямата неустановеност. Подготовката на администрацията на Тръмп да номинира Кевин Уорш за идващ ръководител на Федералния запас не е неочакван ход за тези, които наблюдават деликатно пулса на Вашингтон, само че тя е явен признак за настъпваща промяна на режима. Тук не става дума единствено за промяна на името на табелката в постройката „ Eccles “, а за фундаментален опит да се сдобри историческият консерватизъм на централната банка с популисткия блян към по-ниски лихви. Уорш, който беше част от управителния съвет по време на финансовата рецесия от 2008 година, в този момент се завръща не като въстаник, а като фигура, която би трябвало да легитимира една нова, по-гъвкава версия на паричната власт. Данните за пазарната реакция — спад в акциите и растеж в доходността по държавните облигации — подсказват, че вложителите виждат в това предопределение не толкоз заричане за лесни пари, колкото риск от политизиране на макроикономическия пиедестал.В подтекста на световната ликвидност, светът сега се намира в деликатна фаза на преход, където инфлационните упования са видимо овладени, само че структурните дефицити в Съединени американски щати изискват непрекъснато ниски разноски по обслужване на дълга. Изборът на Уорш е стратегически ход, ориентиран към унищожаване на триенето сред Министерството на финансите и Фед. Самият факт, че един досегашен „ ястреб “, прочут със скептицизма си към безкрайното раздуване на салдото на Фед, в този момент обществено поддържа по-бързи съкращения на лихвите, разкрива психическата отмалялост на системата от досегашния модел на Джером Пауъл. Инвеститорите усещат този колорит и техният боязън не е обвързван с личността на Уорш, а с евентуалното размиване на границите сред политическата целенасоченост и икономическата нужда. Ако Фед загуби своята самостоятелност в очите на световните притежатели на облигации, наградата за риск върху щатския дълг ще стартира да се повишава, без значение кой е отпред.Подобни моменти ни връщат към началото на 70-те години и ерата на Артър Бърнс, когато натискът от Белия дом докара до „ изпускане “ на инфлационния дух от бутилката. Днес обстановката е друга поради дълбочината на финансовите пазари, само че механиката на въздействие остава същата. Номинацията на Уорш е по едно и също време самопризнание за неговия опит по време на цикъла от 2008-2011 година и опит да се употребява този престиж за пробутване на политики, които пазарът другояче би сметнал за прекомерно рискови. Истинската вест тук не е самият факт на избора, а неговото значение като опит за институционално преодоляване на централната банка посредством фигура, която по едно и също време познава разпоредбите и е подготвена да ги пренапише.Търсейки смисъла зад кулисите, не можем да пренебрегнем и геополитическия ъгъл. В свят на възходяща конкуренция с Китай и пренареждане на комерсиалните вериги, Тръмп търси ръководител на Фед, който схваща „ прагматичния монетаризъм “ — идея, която Уорш пази. Това значи централна банка, която реагира по-малко на теоретични модели и повече на действителните сигнали от пазара на труда и суровините. Още по-тревожен за краткосрочната непоклатимост обаче е политическият блокаж в Сената, воден от Том Тилис. Заплахата за блокиране на всички номинации поради следствията към ремонта на централата и показанията на Пауъл прибавя пласт на институционален безпорядък, който пазарите нормално санкционират с волатилност.Оставени без избор, вложителите ще би трябвало да преценят номинацията през призмата на доверието. Пазарната душeвност сега е раздвоена сред еуфорията от обещаните данъчни облекчения и страха от ерозия на институционалните противотежести. Уорш има интелектуалния потенциал да направлява в тези води, само че неговото предизвикателство ще бъде да убеди скептиците, че поддръжката му за ниски лихви е стопански обоснована, а не политически поръчана. В последна сметка, историята тук не е фактът на номинацията, а пречупването на дългогодишния тренд на технократска самостоятелност в името на националния стопански дневен ред.Цикълът на паричната политика влиза в нов стадий, където границите сред фискално и парично ще стават все по-неясни. Пазарът ще би трябвало да реши дали приема Уорш като поръчител за непоклатимост или като проводник на смяна, която носи дълготрайни инфлационни опасности. В тази среда на повишаващо се напрежение, вложителите евентуално ще търсят леговище в действителни активи и по-кратки дюрации, до момента в който прахът към Вашингтон не се улегне. Историята на финансовите пазари постоянно се написа не от самите числа, а от способността на водещите фигури да запазят доверието в системата, когато самата система се подлага на главен ремонт.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.