Пара, Бразилия – В бразилския регион Пара повече от 800 семейства на коренното население може да бъдат принудени да се преместят като канадска минна компания се готви да построи масивна открита златна мина, предупреждават активисти.
Проектът ще обхване повече от 2400 хектара (5930 акра) в една от най-богатите на злато зони на Амазонка. Регионът е дом на народите Juruna, Arara, Xipaya и Xikrin, заедно с много други речни общности, които отглеждат дребни ферми и риболов по бреговете на Волта Гранде на река Xingu.
„Гарантираното право на нашата територия е изложено на риск“, каза Лорена Куруая, лидер на местното население на Куруая, пред Ал Джазира. „Можем да загубим територии, в които сме живели от хиляди години.“
Канадската минна компания Belo Sun казва, че нейният Volta Grande Gold Project ще добива приблизително шест тона злато годишно в продължение на 17 години. Той ще включва два открити рудника, хвостохранилище за съхранение на химически отпадъци, склад за експлозиви, санитарно депо, станция за управление на гориво, жилища и пътища.
Въпреки че проектът беше критикуван от активисти и жители, представители на Министерството на мините и енергетиката го подкрепиха. Belo Sun получи лиценз за строеж през 2017 г., но той беше бързо спрян от бразилски съд на основание, че не е извършена адекватна оценка на социално-екологичното въздействие.
Въпреки че компанията твърди, че е провела подходящи консултации със засегнатите общности, лицензът беше отхвърлен отново миналата година в очакване на преоценка, което хвърля несигурност относно бъдещето на проекта.
Река Шингу, която минава близо 2000 км (1240 мили) през централна Бразилия на север до Амазонка, е жизненоважна част от сложна екосистема, която поддържа най-голямата тропическа гора в света и 25 000 коренни народи от 18 различни етнически групи.
Според скорошно академично проучване минните дейности биха могли да навредят на уникалното биоразнообразие на Xingu, потенциално причинявайки катастрофални щети на водосбора. Еколозите предупредиха за възможните опасности и въздействие върху дивата природа, като многото различни видове сом в бързеите на Сингу.
Когато беше разпитан за потенциалните заплахи за този регион от проекта Belo Sun, говорител от бразилското министерство на минното дело каза на Al Jazeera, че неговият мандат не обхваща оценката на екологичните и социално-екологичните рискове.
Загриженост за околната среда
Критиците твърдят, че минните операции ще генерират тонове токсични отпадъци, които ще бъдат съхранявани в хвостохранилище, потенциално наводнявайки района в случай на разкъсване.
През 2015 г. хвостохранилище в Мариана се спука, изливайки десетки милиони кубически метри кал и токсична утайка в река Доче. Бедствието се разпространи над 650 км (400 мили) и уби 19 души.
Стивън Емерман, академик с опит в хидрологията и геофизиката, проучи въздействието върху околната среда на предложената язовирна стена за хвостохранилище Волта Гранде през 2020 г. и установи, че въпреки наличието на геоложки разломи на мястото, не е имало оценка на язовира потенциална реакция при земетресения.
Язовирът за хвостохранилище е „висок риск“, каза той пред Al Jazeera, защото „при най-вероятния сценарий за повреда на язовирната стена, първоначалното изтичане на хвостохранилището ще покрие 41 км [25 мили] по протежение на река Сингу, със значително въздействие върху Arara da Volta Grande do Xingu местна земя”.
Говорител на Belo Sun каза пред Al Jazeera, че подобни страхове не са „нищо повече от спекулации и тревожен тероризъм“.
В изявление, изпратено по имейл, говорителят каза, че методологията на компанията е „напълно различна от строителните модели, използвани в остарелите проекти на старите язовири Мариана и Брумадиньо“, като се позовава на друг язовир, който се срути през 2019 г. и уби 270 души.< /p>
Междувременно Артикулацията на коренното население на Бразилия (APIB) наскоро издаде доклад (PDF), обвиняващ Бело Сун в нарушаване на правата на общности, живеещи в участъка Волта Гранде на река Сингу.
Групата, която представлява местните племена в страната, каза, че жителите вече страдат от последствията от водноелектрическия проект Бело Монте, който драстично намали нивото на водата на река Сингу и „провокира хуманитарна криза“ в региона .
„[APIB] категорично отхвърля минния проект Belo Sun, тъй като той ще облагодетелства малка група рентиерски инвеститори на капиталовия пазар с цената на екогеноцид, унищожаване на тропическите гори на Амазонка и осъждане на коренното население и други традиционни общности в региона мизерия, правейки невъзможно поддържането на традиционните начини на живот и нарушавайки едновременно правата им на автономия, самоопределение, суверенитет на храните, здравеопазване, земя, жилище и територия“, се отбелязва в доклада.
Екзистенциална заплаха
Говорителят на Belo Sun каза, че компанията „винаги е действала в пълно съответствие с бразилския закон и разпоредби във всички аспекти на своя бизнес, включително лицензиране на екологични проучвания и програми и придобиване на земя“. Всички местни общности, които биха могли да бъдат засегнати от проекта, бяха консултирани, добави говорителят.
Критиците обаче твърдят, че този процес е недостатъчен.
„Процесът на консултация не беше извършен правилно, тъй като трябваше да се проведе от държавни служители и според правилата на такива общности“, каза Габриела Сармет, съветник по кампанията в Бразилия в Amazon Watch, пред Al Jazeera. „Вместо това беше проведено от самата минна компания по време на пандемията, в разгара на паника и хуманитарна криза.“
През 2021 г., въпреки спрения лиценз за строеж на компанията, споразумение с бразилската федерална агенция за аграрна реформа предостави на Belo Sun 2428 хектара (6000 акра) земя, която се припокрива с две селища, Ressaca и Gleba Ituna, за „проучвателни цели за добив“ .
„Придобиването на земя от компанията в рамките на селището за аграрна реформа Ressaca, което потенциално води до изгонване на местни семейства, представлява нарушение на правото на земя, жилище и препитание“, каза Сармет.
Според Amazon Watch и APIB на жителите е казано от федералната агенция за аграрна реформа, че ще трябва да се преместят на стотици километри от домовете си до нови селища в Мато Гросо, но агенцията казва друго, като отбелязва в публично изявление : „Няма да има преместване на семейства, тъй като няма заселници, живеещи в района, пряко засегнат от проекта.“
Belo Sun потвърди, че е „дарил“ земя в Мато Гросо на бразилското правителство, но каза, че тази земя е за несвързан проект за заселване, който няма да бъде „дестинацията на семействата, установени близо до предприятието“.
Куруая обаче се страхува, че продължаването на проекта в крайна сметка ще доведе до изтриването на нейната общност: „Ако проектът не бъде спрян, археологическите обекти на Волта Гранде от Шингу вече няма да съществуват, населението ще страда от загубата на храна , и преди всичко жизненоважният източник [на] вода“, каза тя.
„По всякакъв начин това ще засегне пряко живота – не само на коренното население, но и на всички, които живеят от реката.“
Източник: Ал Джазира