Папунякът - качулатият красавец
Папунякът е един от най-колоритните представители на птиците у нас, именуван още „ циганско петле ” и " хайдушко петле ". На дължина доближава 26-28 см, от които единствено клюнът е 5-6 см. Оцветяването на тялото, главата, гърдите и шията е охристо с оранжево-кафеникави оттенъци. Клюнът е дълъг и закривен леко надолу. При възбуденост или нерешителност изправя гребен от удължените пера на главата, които приключват с черни върхове. Гърбът и крилете са с главно черно оцветяване и необятни били линии, като контрастират с главното оцветяване на тялото изключително в полет. Крилета са релативно огромни и необятни с обсег до 48см. Трудно може да се сбърка с различен тип.
Папунякът гнезди в Централна и Южна Европа, Мала Азия и През Южна и Централна до Източната част на Азия. Птицата е прелетен тип. През 20в. ареала му главно в Северозападна Европа се свива и той изчезва от там като гнездящ тип. У нас е релативно необятно публикуван из цялата страна без високопланинските горски местообитания. В предишното е бил с по-широко разпространяване, само че понастоящем е с релативно неравномерно публикувани. Има забележителна по мярка популация в Европа. Налице са данни за спад на популацията на типа през последните десетилетия. Числеността на популацията в страната се прави оценка на 8-15 000 двойки. Гнезди поединично в кухини на дървета, скали, каменни зидове и струпани камъни, земни откоси. Размножаването стартира през втората половина на април и май. Снася 5-8 яйца, които женската мъти 16-18 дни.
У нас тази красива прица се среща навсякъде главно до към 500м, само че обособени двойки гнездят и до 1400 м. надморска височина. Типичните му местообитания през размножителния интервал са редки широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, единични дървета измежду полето, дребни горички измежду обработваемите площи. Предпочита късотревни пасища и степни сектори, с единични хралупести дървета или скали за отмора и гнездене, каменни зидове или струпани камъни в кухини, на които гнезди. Понякога може да се срещне в окрайнините на обитаеми места. Основната храна на папуняка са разнообразни безгръбначни и инсекти и техните ларви. Храни се и с дребни гръбначни – гущери, змии, жаби и гекони.Храната намира главно на земята, като с дългия си клюн тества рохката почва и пукнатини или рови в опадали листа. Видът е включен в индикаторните типове за селскостопанските местообитания, само че към момента е с неизяснена наклонност заради дребната извадка за типа в границите на програмата. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната - през август-септември.
Инфо: www.bspb.org
