Папи Ханс бил на косъм от смъртта
Папи Ханс изплаши почитателите с шокиращи разкрития. " Преди доста години имах едно прекарване, в което бях близо до гибелта. Забравих болката, забравих интервенциите, забравих лежането в лечебните заведения. Никога не забравих лекарката по какъв начин се изрече в първия миг, в който ми погледна скенера ", с това самопризнание в ефир артистът и стихотворец Папи Ханс стъписа феновете на bTV.
" Пита първо " Кой е Константин? ", след което сподели: " Осъзнаваш ли, че нямаш един бял дроб. Веднага бягай да се лекуваш! " Аз тогава бях на 23. Беше без подозрение едно от най-отровните неща, които съм чувал. До ден сегашен настръхвам. Тя ме разболя непосредствено в този миг. Думите могат да убиват ", показа още той.
" Аз обичам да се депресирам и да пиша стихчета. Да пея песни и да се развличам. Всеки човек, изключително осъзнатият и интелигентният, няма по какъв начин да бъде единствено едно нещо. Никога не съм успявал да бъда единствено едно нещо ", посочи артистът.
" Трудно е да приказваме за депресията, без да дефинираме защо в действителност става дума. Защото депресията в последна сметка е заболяване, само че доста постоянно я използваме, когато ни е тъжно. Когато съм пил едно и съм на балкона, гледайки светлинките - не е същото нещо. Тъгата е наложителен път към израстването. Това са правила, които не са писани, само че съществуват. "
" Пита първо " Кой е Константин? ", след което сподели: " Осъзнаваш ли, че нямаш един бял дроб. Веднага бягай да се лекуваш! " Аз тогава бях на 23. Беше без подозрение едно от най-отровните неща, които съм чувал. До ден сегашен настръхвам. Тя ме разболя непосредствено в този миг. Думите могат да убиват ", показа още той.
" Аз обичам да се депресирам и да пиша стихчета. Да пея песни и да се развличам. Всеки човек, изключително осъзнатият и интелигентният, няма по какъв начин да бъде единствено едно нещо. Никога не съм успявал да бъда единствено едно нещо ", посочи артистът.
" Трудно е да приказваме за депресията, без да дефинираме защо в действителност става дума. Защото депресията в последна сметка е заболяване, само че доста постоянно я използваме, когато ни е тъжно. Когато съм пил едно и съм на балкона, гледайки светлинките - не е същото нещо. Тъгата е наложителен път към израстването. Това са правила, които не са писани, само че съществуват. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




