За папите, митрополите и духовните водачи
Папа Франциск в Раковски: Нашият закон е любовта! Папа Франциск не е рокзвезда, а честен престиж
" Колкото повече ми приказват за вяра, толкоз по-често стартирам да си напипвам портфейла!. Тази велика мисъл на Марк Твен като че ли оракулски слага религиите в подтекста на модерния свят и новия високотехнологичен век. Ако Москва не има вяра на сълзи, а Ватикана - на обети, то новото потомство не имаме вяра в наместници или гласове господни. Това не значи, че ни липсва " религия " или " път ", нито значи, че отхвърляме Господ и нашето божествено начало. Вярваме в бъдещето и вървим по пътя към него, само че няма по какъв начин да оставим нито един митрополит, кардинал или даже патриарх или папа да ни водят към него.
И да ме елементарни Господ, това не е осквернение или осквернение, а прагматична мисъл и съществуване на историческа памет. Нима православната ни черква чака младите да последваме ученията на митрополитите? Тези същите със скъпите часовници, които сами са не запомнили за смирението и нравствеността, до момента в който се возят в лъскавите лимузини. Или да се преклоним пред папата, който може да е добър човек, само че съставлява институция, потвърдила през вековете личната си маргиналност и надменност?
Гледайки двата съзнателно сложени религиозни антипода в последните дни - папа Франциск и митрополит Николай, аз не виждам " духовни водачи ". Всеки един от тях продължава да твърди, че в храмовете му Господ ни чува. Но за какво Бог би трябвало да живее в църквите и катедралите, като единствено неколцина да имат връзката с него? Щом сме основани по негов облик и сходство, не значи ли това, че Той живее във всеки един от нас и ни чува във всеки миг? Дълго мога да приказвам за това по какъв начин религии през вековете са поддържали имагинерен догматизъм и съзнателно са саботирали човешкия дух и мисъл. Това обаче е минало и имам вяра, че всички ние би трябвало да извиним греховете им по отношение на нас - Божите чада. Защото Господ ни обича такива - земни, само че като че ли наместниците му в този свят са не запомнили това.
В модерния свят религията става нещо прекомерно самостоятелно и вярванията на всеки един от нас все по-трудно ще следват досегашния всемирен курс. Религиите и техните бастиони би трябвало да се трансформират и да одобряват, че статуквото от предходните столетия няма по какъв начин да бъде възобновено. Ако до преди век доктрината на Католическата и Православната черква е работела безотказно, то през днешния ден тя се пропуква. Томас Хобс споделя: " Бог е безконечен, само че не и храмовете му ", аз бих добавил, че и наместниците му на Земята не са безконечни, само че делата им ще дефинират бъдещето на проповядваните от тях учения. И в случай че желаеме да ни остане най-малко капчица религия, която да предадем на идващото потомство, то май се оказва, че сами би трябвало да сме си духовни водачи.
" Колкото повече ми приказват за вяра, толкоз по-често стартирам да си напипвам портфейла!. Тази велика мисъл на Марк Твен като че ли оракулски слага религиите в подтекста на модерния свят и новия високотехнологичен век. Ако Москва не има вяра на сълзи, а Ватикана - на обети, то новото потомство не имаме вяра в наместници или гласове господни. Това не значи, че ни липсва " религия " или " път ", нито значи, че отхвърляме Господ и нашето божествено начало. Вярваме в бъдещето и вървим по пътя към него, само че няма по какъв начин да оставим нито един митрополит, кардинал или даже патриарх или папа да ни водят към него.
И да ме елементарни Господ, това не е осквернение или осквернение, а прагматична мисъл и съществуване на историческа памет. Нима православната ни черква чака младите да последваме ученията на митрополитите? Тези същите със скъпите часовници, които сами са не запомнили за смирението и нравствеността, до момента в който се возят в лъскавите лимузини. Или да се преклоним пред папата, който може да е добър човек, само че съставлява институция, потвърдила през вековете личната си маргиналност и надменност?
Гледайки двата съзнателно сложени религиозни антипода в последните дни - папа Франциск и митрополит Николай, аз не виждам " духовни водачи ". Всеки един от тях продължава да твърди, че в храмовете му Господ ни чува. Но за какво Бог би трябвало да живее в църквите и катедралите, като единствено неколцина да имат връзката с него? Щом сме основани по негов облик и сходство, не значи ли това, че Той живее във всеки един от нас и ни чува във всеки миг? Дълго мога да приказвам за това по какъв начин религии през вековете са поддържали имагинерен догматизъм и съзнателно са саботирали човешкия дух и мисъл. Това обаче е минало и имам вяра, че всички ние би трябвало да извиним греховете им по отношение на нас - Божите чада. Защото Господ ни обича такива - земни, само че като че ли наместниците му в този свят са не запомнили това.
В модерния свят религията става нещо прекомерно самостоятелно и вярванията на всеки един от нас все по-трудно ще следват досегашния всемирен курс. Религиите и техните бастиони би трябвало да се трансформират и да одобряват, че статуквото от предходните столетия няма по какъв начин да бъде възобновено. Ако до преди век доктрината на Католическата и Православната черква е работела безотказно, то през днешния ден тя се пропуква. Томас Хобс споделя: " Бог е безконечен, само че не и храмовете му ", аз бих добавил, че и наместниците му на Земята не са безконечни, само че делата им ще дефинират бъдещето на проповядваните от тях учения. И в случай че желаеме да ни остане най-малко капчица религия, която да предадем на идващото потомство, то май се оказва, че сами би трябвало да сме си духовни водачи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ