Георги Господинов: Едно лице и едно озарено присъствие, което сякаш казва няма страшно
Папа Франциск си е отишъл, през днешния ден, на втория ден на Великден. На ярък ден, в тъмен свят. Той беше от светлата страна, мил и добър.
Така писателят Георги Господинов уважи папа Франциск, като описа и за своята среща с него.
Ето какво описа Господинов в профила си във фейсбук:
Папа Франциск си е отишъл, през днешния ден, на втория ден на Великден. На ярък ден, в тъмен свят. Той беше от светлата страна, мил и добър. Имах щастието да го срещна за малко. Историята е такава. Случи се да бъда на една визита за 24 май. Пътувах отнякъде самичък, хванах аероплан от Берлин и на летището виждам един професор, теолог от Йезуитския медал, който познавах. Накъде отиваш, пита ме той. В Рим, споделям. По каква работа? Да видя папата, откликвам, а той се смее от сърце, ами да, да идеш в Рим и да не видиш папата...
Ама аз в действителност за това отивам, споделям, дори ще Ви попитам за някакви препоръки. И като повярва, професорът ми рече. Виж в този момент, три неща запомни. Не му целувай ръка и не изпадай в непотребни ритуали, не ги обича. Второ, бъди подготвен на някаква подигравка или смешка от негова страна, ще е доброжелателна, само че да си знаеш. И трето, нали знаеш, че той е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно. (Франциск е бил преподавател в Буенос Айрес, както се знае.)
И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на " Времеубежище ", подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис. Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му.
Но запомних това - едно лице и едно огряно наличие, което като че ли споделя " няма ужасно ". Невероятно натурален човек, лице като на дете, отворено, любопитно, бяло и богатство. Такъв ще го запомня.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Така писателят Георги Господинов уважи папа Франциск, като описа и за своята среща с него.
Ето какво описа Господинов в профила си във фейсбук:
Папа Франциск си е отишъл, през днешния ден, на втория ден на Великден. На ярък ден, в тъмен свят. Той беше от светлата страна, мил и добър. Имах щастието да го срещна за малко. Историята е такава. Случи се да бъда на една визита за 24 май. Пътувах отнякъде самичък, хванах аероплан от Берлин и на летището виждам един професор, теолог от Йезуитския медал, който познавах. Накъде отиваш, пита ме той. В Рим, споделям. По каква работа? Да видя папата, откликвам, а той се смее от сърце, ами да, да идеш в Рим и да не видиш папата...
Ама аз в действителност за това отивам, споделям, дори ще Ви попитам за някакви препоръки. И като повярва, професорът ми рече. Виж в този момент, три неща запомни. Не му целувай ръка и не изпадай в непотребни ритуали, не ги обича. Второ, бъди подготвен на някаква подигравка или смешка от негова страна, ще е доброжелателна, само че да си знаеш. И трето, нали знаеш, че той е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно. (Франциск е бил преподавател в Буенос Айрес, както се знае.)
И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на " Времеубежище ", подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис. Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му.
Но запомних това - едно лице и едно огряно наличие, което като че ли споделя " няма ужасно ". Невероятно натурален човек, лице като на дете, отворено, любопитно, бяло и богатство. Такъв ще го запомня.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ