Папата беатифицира седем епископи и се среща с роми преди да си замине от Румъния
Папа Франциск прикани младежите в Румъния да не не помнят своите корени. Този апел той насочи в град Яш, в историческата румънска област Молдова, където през вчерашния ден имаше среща с румънски младежи и където произнесе слово пред 100 000 души, събрали се на площада пред локалния Дворец на културата, съобщи Франс прес.
" Ние всички принадлежим едни на други. Животът на всеки е обвързван с живота на другите ", сподели папата пред множеството на площада пред Двореца на културата.
Преди това папата изслуша студент по информатика на име Едуард, който му описа, че цяло едно потомство млади румънци се сблъскват с компликации да изградят своето бъдеще в една страна, която се слави като една от най-бедните в Европа. Младежът показа на папата, че желае да се утвърди в родината си, а не да търси реализация в други краища по света.
Пет дни след евровота, белязан от възхода на националистическите придвижвания в Европа, папа Франциск отдаде респект на " милионите румънци, които със своята просвета, своите полезности и своя труд обогатяват страните, в които са емигрирали ".
В Яш папата посети и локалната катедрала Света Мария Царица Небесна, където благослови богомолци и се ръкува с тях. Сред благословените имаше доста възрастни и заболели хора.
В Яш живее най-голямата католическа румънскоезична общественост в страната, отбелязва Франс прес.
Преди това папата беше в Трансилвания, където живеят главно 1,2 милиона унгарци кореняци. Там той отслужи литургия пред 100 000 души, които не се изплашиха от бурите и дъжда и се събраха на голямото поле, прогизнало от вода и от тиня, пред богородичното светилище в Шумулеу чук.
Днес завършва визитата на Франциск в Румъния. Той ще посети град Блаж, още веднъж в Трансилвания.
Там той ще разгласи за блажени седем гръко-католически епископи. Те са били арестувани в нощта на 28 против 29 октомври 1948 година от сътрудници на румънския комунистически режим и са били упрекнати в държавна измяна и шпионаж в интерес на империалистите. В пандиза седемте епископи са били измъчвани и унижавани. Те са умрели или зад решетките, или в изолираност в православен манастир и са били заровени небрежно. Не е ясно къде са гробовете на четирима от тях. Като алегоричен жест решетките от килиите, в които са лежали в пандиза епископите, ще бъдат вградени в престол, основан особено за идването на папата, описа за Франс прес Клаудиу Поп, свещеник от Блаж.
Блаж е седалище на Гръко-католическата черква на Румъния. Тя сплотява католици от византийския ритуал и е произлязла от разединение от православната черква, датиращо от края на 17-и век, когато Трансилвания беше част от Австро-Унгарската империя. Тази черква е запазила православните си практики, само че признава властта на папата. Това не е било толерирано от комунистите. С указ от 1948 година се не разрешава де факто гръко-католицизма в страната и се акцентира, че неговите почитатели " са се върнали в православната религия ". Така Православната черква е получила имуществото, по-специално храмовете на новообявените отвън закона.
Тази злоба против вярата произтичаше от Сталин, който ликвидира по същия метод Украинската гръко-католическа черква, споделя румънският откривател Емануел Космовичи.
По време на комунизма доста гръко-католици в Румъния, подложени на напън, се причисляват към православните. През 1948 година гръко-католиците са били над 1,5 милиона, а през днешния ден са единствено 200 000 при население на Румъния от 20 милиона души, от което 86 % са православни. От иззетите от комунистите над 2200 църкви на гръко-католици, по-малко от 150 са били реституирани в последните 30 години.
Днес папа Франциск ще се срещне в Блаж и с представители на ромската общественост. Ромите са чести жертви на дискриминация и на злоба освен в Румъния, само че и на други места в Европа. Румънски роми от Блаж, очакващи срещата с папата, споделят, че " безспорно той ще приказва за дискриминирането ".
В Блаж по-голямата част от ромите, които са общо няколко хиляди, живеят в периферията на града при неприятни условия.
След срещата този следобяд с представителите на ромската общественост папата ще отпътува за Рим от град Сибиу в Трансилвания. /24chasa.bg
" Ние всички принадлежим едни на други. Животът на всеки е обвързван с живота на другите ", сподели папата пред множеството на площада пред Двореца на културата.
Преди това папата изслуша студент по информатика на име Едуард, който му описа, че цяло едно потомство млади румънци се сблъскват с компликации да изградят своето бъдеще в една страна, която се слави като една от най-бедните в Европа. Младежът показа на папата, че желае да се утвърди в родината си, а не да търси реализация в други краища по света.
Пет дни след евровота, белязан от възхода на националистическите придвижвания в Европа, папа Франциск отдаде респект на " милионите румънци, които със своята просвета, своите полезности и своя труд обогатяват страните, в които са емигрирали ".
В Яш папата посети и локалната катедрала Света Мария Царица Небесна, където благослови богомолци и се ръкува с тях. Сред благословените имаше доста възрастни и заболели хора.
В Яш живее най-голямата католическа румънскоезична общественост в страната, отбелязва Франс прес.
Преди това папата беше в Трансилвания, където живеят главно 1,2 милиона унгарци кореняци. Там той отслужи литургия пред 100 000 души, които не се изплашиха от бурите и дъжда и се събраха на голямото поле, прогизнало от вода и от тиня, пред богородичното светилище в Шумулеу чук.
Днес завършва визитата на Франциск в Румъния. Той ще посети град Блаж, още веднъж в Трансилвания.
Там той ще разгласи за блажени седем гръко-католически епископи. Те са били арестувани в нощта на 28 против 29 октомври 1948 година от сътрудници на румънския комунистически режим и са били упрекнати в държавна измяна и шпионаж в интерес на империалистите. В пандиза седемте епископи са били измъчвани и унижавани. Те са умрели или зад решетките, или в изолираност в православен манастир и са били заровени небрежно. Не е ясно къде са гробовете на четирима от тях. Като алегоричен жест решетките от килиите, в които са лежали в пандиза епископите, ще бъдат вградени в престол, основан особено за идването на папата, описа за Франс прес Клаудиу Поп, свещеник от Блаж.
Блаж е седалище на Гръко-католическата черква на Румъния. Тя сплотява католици от византийския ритуал и е произлязла от разединение от православната черква, датиращо от края на 17-и век, когато Трансилвания беше част от Австро-Унгарската империя. Тази черква е запазила православните си практики, само че признава властта на папата. Това не е било толерирано от комунистите. С указ от 1948 година се не разрешава де факто гръко-католицизма в страната и се акцентира, че неговите почитатели " са се върнали в православната религия ". Така Православната черква е получила имуществото, по-специално храмовете на новообявените отвън закона.
Тази злоба против вярата произтичаше от Сталин, който ликвидира по същия метод Украинската гръко-католическа черква, споделя румънският откривател Емануел Космовичи.
По време на комунизма доста гръко-католици в Румъния, подложени на напън, се причисляват към православните. През 1948 година гръко-католиците са били над 1,5 милиона, а през днешния ден са единствено 200 000 при население на Румъния от 20 милиона души, от което 86 % са православни. От иззетите от комунистите над 2200 църкви на гръко-католици, по-малко от 150 са били реституирани в последните 30 години.
Днес папа Франциск ще се срещне в Блаж и с представители на ромската общественост. Ромите са чести жертви на дискриминация и на злоба освен в Румъния, само че и на други места в Европа. Румънски роми от Блаж, очакващи срещата с папата, споделят, че " безспорно той ще приказва за дискриминирането ".
В Блаж по-голямата част от ромите, които са общо няколко хиляди, живеят в периферията на града при неприятни условия.
След срещата този следобяд с представителите на ромската общественост папата ще отпътува за Рим от град Сибиу в Трансилвания. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ