Папа Франциск беше и си остава един от най-необичайните католически

Папа Франциск беше и си остава един от най-необичайните католически водачи. Различен, самоуверен, невероятен нравствен лидер, той разчупи религиозните и културни стандарти и отвори необятно прозорците на Ватикана за промени в името на положителното и човешкото съчувствие, на действителните проблеми – просточовешки и международни.

Трудно е на малко място да се изброят и опишат всички новаторски деяние на папата, само че генералните промени по негово умно напътствие могат да се обобщават до няколко значими резултата. Първо, извънредно потребните дейности, свързани с апелите му за преустрояване на обичайна черква по посока на онеправданите, бедните и страдащите. Неизменно Франциск апелираше към същинска и всеотдайна помощ за отбрана на ползите на маргиналните групи хора, на най-уязвимите и незаслужено отхвърлени.

Второ, силата, която той отдаваше за решаването по човечен и етичен метод на най-големите проблеми в света – войната, заболяванията, човешките премеждия и не на последно място – климатичните промени и отбраната на околната среда. Той изрично се опълчваше на алчността и консуматорството.

Трето, папата държеше на колективността и прозрачността при ръководството на църквата и правеше всичко допустимо елементарните миряни да вземат участие във вземането на основните решения, да се чува техният глас. Той постоянно споделяше „ Ние, свещениците, не сме началници на миряните! “. Сред големите му приноси следва да се откроят и смяната на католическия катехизис за оповестяването за неприемливо на смъртното наказване, както и на присъдата на пожизнен затвор без право на подмяна, защото съгласно него тази изолираност е равносилна на инквизиция.

Франциск издигна доста високо и нормите за общественото другарство, като отделяше най-вече време на децата, болните, бедните и нуждаещите се. При визитата си в България през 2019 година той нееднократно се отклоняваше заради тази причина от формалната си стратегия и признатия график на визитата му. Папата беше отворен към медиите и разчупи предходния прекомерно закостенял жанр на всеобща връзка. 

Въпреки, че беше дал обет и от дълги години не гледаше телевизия, той беше деен и умен в обществените мрежи и в потреблението на модерните технологии за проповядване на евангелските правила, за духовното обогатяване на хората.

Франциск бе измежду дребното папи, които демонстрираха другата си просвета, светоусещане и богобоязливост благодарение на статус знаците, в това число държанието и облеклото, изпращащи ясни сигнали за семплост, примирение и дружно с това достоверно достойнство. Още с встъпването си в служба той отхвърли да облече обичайна алена тога от кадифе, украсена с хермелин и вместо нея избра бялото расо. Каза „ не “ на обичайните червени папски обувки в интерес на неговите поизносени черни чизми. Обърна тил и на блестящия златен нагръден кръст и си остана с елементарния сребърен кръст.

С доста други свои дейности, знаци и знаци папа Франциск отстояваше линията си, а и своето разбиране за невзискателност и демонстрация на достолепие в името на същинските Христови полезности и на живот, отдаден на службата на простосмъртните.

Може би таман този негов легендарен „ минимализъм “ даде съображение на фамозното начин на живот списание „ Ескуайър “ да го разгласи за най-добре облечения мъж за 2013 година, окуражавайки неговия образец и старания да вдъхне нова религия и опора на Католическата черква, поставяйки „ нова епоха на вяра и примирение “. Ведър за нашата страна беше решението му неведнъж, в това число и на една от Великденските служби – часове преди да издъхне, Светият отец да прави свещенодействие, облечен в български омофор – направен от дизайнерката Нина Димитрова, с превъзходни претекстове на кръста, розата, облиците на Петър и Павел и други

Папа Франциск ще остане в историята, само че и в нашата памет – в съзнанието на простосмъртните с изумителната си мъдрост, проницателност, невзискателност и покорност. Той не афишираше показно своето реформаторство, само че реализира скъп резултат и въздействие освен върху католическия, само че и върху целия свят. Всъщност той способства за радикалната смяна на човечеството по посока на неговото отрезвяване, опомняне и примирение.