Папа Франциск бе един от поредица много силни папи на

Папа Франциск бе един от поредност доста мощни папи на католическата черква от Втория ватикански събор насам – това са папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II. Папа Франциск продължи една линия на мощно и съществено реформиране на църквата, като съумя да даде доста мощен подтик за отваряне на църквата към света и към обществото в актуалния подтекст на света. Каква ще е римокатолическата черква сега… Пред ФАКТИ приказва Богдан Паташев, български дипломат към Светия трон (2019-2023 г.), както и дипломат на Република България към Суверенния Малтийски медал. Той е български мъдрец, политик, учител, посланик, деен в църковната, филантропичната и културната дипломация.

- Г-н Паташев, напусна ни папа Франциск, а вие сте бил дълги години дипломат във Ватикана. Какво е папата, какво изгуби с него вярата…
- Папата е един нравствен водач на над милиард католици по света. Той е изразител на толкоз доста хора, които споделят една и съща религия. Човек, който би трябвало да сплотява, да води всички католици в християнството и той го правеше старателно.

- Нещото, с което ще запомните папа Франциск. Вие сте имал контакт и с други папи?
- Неговата човещина. Папа Франциск държеше доста да бъдем хора, които прощаваме, които сме положителни. Това са все християнски послания, само че той ги живееше в дословния смисъл на думата. В срещите, които папа Франциск организираше, се убедих, че това, което откровено проповядваше и прилагаше на процедура, беше добротата.

- Той бе доста добре одобряван от хората и се стремеше да бъде покрай тях…
- Папа Франциск за мен беше доста автентичен в връзката си, особено с медиите. Като цяло папската институция има доста сериозен уред за работа с медиите. Все отново папите са измежду първите, които са употребявали радиото за публична връзка, по-късно малкия екран със своите видеопослания. Много по-късно други водачи са подхванали сходни стъпки като тактичност. Говоря за предишния век. Но макар тази добре работеща апаратна машина, папа Франциск обичаше да импровизира. Той не един път предложения публицисти в личния си апартамент, с цел да дава изявленията, с което, съгласно мен, още веднъж искаше да съкратява дистанцията с хората. Аз съм очевидец, че имаше доста рецензии и неразбиране по какъв начин и за какво той не следва открития ред, а си разрешава сходни импровизации. От друга страна може би с цялата му активност бе в това предпочитание да сътворява, да преодолява и да съкратява всевъзможни граници с обособените хора. Чрез медиите се опитваше да има по-пряк контакт с елементарните хора. Има един значим разбор за него от събратята му йезуити, които споделят, че, с цел да разберем папа Франциск, с изключение на посланията му, би трябвало да разчитаме и жестовете, знаците, които прилагаше към своята проповед.

- А какви бяха тези жестове?
- Например, тези спонтанни изявленията. Появата му в пандиза, където отиваше да мие нозете на пандизчии, срещата му с бежанците… Ето тези жестове бяха непредвидени. Също появяването му с дребен Форд „ Фиеста “ по улиците на Рим, а не с папамобила и конвой. Тези жестове стряскаха част от администрацията му, само че въпреки това бяха послания от неговия метод на живот.

- Всеки човек живее в друго време, само че папа Фанциск не остана настрани от войната в Украйна. Той имаше доста съществено отношение към войната, която избухна. Какви бяха посланията му…
- Според мен войната в Украйна бе едно от сериозните провокации, пред които бе изправен. Никой не си пожелава, несъмнено, да избухва война, само че и за него беше мъчно. Поглеждайки историята, папите, които са били по времето на Първата и Втората международни воини, постоянно са били недоразбирани. Защо? Защото и едната, и другата страна постоянно са били в очакване, че папата наложително би трябвало да вземе тяхната страна. Така и папа Франциск бе подложен в обстановка да търси мира и беше даже упрекван, че желае допустимо най-бързо да се приключи това клане. При все това, той не си спестяваше рецензиите към агресора. Това бе може би най-сложната задача, с която му се наложи да се оправя.

- Видяхме го и в България…
- Папата е канен в доста страни от света. Но папа Франциск реши да не отива в страните, където има доста католици. Той предпочиташе да посещава по-малки страни, където по-малко се надяваха да го видят. В България папа Франциск пристигна особено като поддръжник на мира. Това си беше негов избор. Той изрично съобщи пред администрацията си, че желае да одобри поканата от България и да посети нашата страна. И той пристигна у нас под наслова, че е поддръжник на мира, че в България има мир и може да бъде поръчител за мира в района. Папа Франциск искаше да стигне до страни, където минимум се надяват и чакат той в действителност да отиде. Ето това е показателно, че той държеше да е покрай хората. И след визитата в България оценките, които показа в няколко обществени изяви, бяха, че от България той е извънредно впечатлен от възрастните хора, които били постоянно усмихнати, и децата, които са го посрещали по площадите.

- Самият папа Франциск ще го помним с неговата усмивка…
- Да, той бе ухилен, само че имаше и по-различни изражения при някой протоколни публични срещи с водачи, на които не споделяше политиките.

- Предстои идващ избор на папа. Какво да чакаме, кой може да го наследи…
- Сред кардиналите има доста почтени, само че не всички са подготвени да поемат поста на папа. Това е групов избор и ще коства доста на кардиналите да изберат индивида, който може да поведе църквата към нови хоризонти. И това е по този начин, тъй като предизвикването не е единствено по какъв начин да се продължи линията на папа Франциск, а от какво има потребност църквата, поради всичките провокации, пред които е изправен светът през днешния ден. А и всички знаем, че през днешния ден светът е комплициран и всеки ден изникват нови и нови провокации. Така че ще се търси, съгласно мен, човек, който да може да води църквата, тъй че да дава християнски отговори на задаващите се провокации.