ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Повече от тридесет години битие на нацията, страната и общество като буржоазно буржоазен би трябвало да ни дадат да разберем, че така наречен “демокрация ” напълно не значи народовластие, а прикриване на същинския притежател на страната, който дефинира на кого да разпореди държавното ръководство посредством властта, която също му принадлежи.

Но не сме го разбрали.

Иначе нямаше партийни водачи и обявяващите се за леви анализатори да повтарят в упойване и унес, че страната ни е олигархична и че непрекъснато се нарушава конституцията, като не се разрешава националната воля да се изрази посредством допитвания и съгласно нея да се реши един или различен значим политически или стопански проблем. Възмущават се тези наши хубостници, че олигарсите станали прекомерно доста и са окупирали страната и си вършат, каквото си желаят. И че това било присъща за българската действителност единствено, тъй като подобен ни бил националният темперамент. В “белите страни ”, от които сме на големи дистанции, е напълно друго.

Тези приказки наподобяват прекомерно смели (на това се надяват тези, които ги произнасят!), правилни и безапелационни. Но са си чисто празнодумство.

Капитализмът през днешния ден е олигархичен, тъй като се извърши сливането на банковия и индустриалния капитал и всъщност се образува в една или друга степен монополизирана стопанска система. Капиталът се владее от малко субекти, държащи го във всичките му проявления и въплъщения. При това обединение страната автоматизирано попада под директното и неотменимо негово въздействие, до момента в който самата тя се слее с капитала. Или капиталът се разтвори в нея. При това състояние той в действителност си присвоява страната, заради което не разрешава различен да я ръководи. Е, към момента това не е завършено в законодателен материал, само че и то ще стане скоро.

Членството ни в Европейския съюз пък ни слага в друга, към този момент политическа взаимозависимост, което лимитира нашия суверенитет, само че световният капитал си присвоява нашата страна. Това става посредством нашия, който е част от световния. Хората, които държат този капитал, могат да бъдат наречени олигарси, мафиоти и какво ли не още, само че това няма никакво значение, тъй като те не са такива в досегашния смисъл на думите. Отрицателният им смисъл последователно е придобивал от ден на ден неутрално значение или не се проумява действителното наличие на капитала, с цел да бъдат и по някакъв метод, който би бил и формален, използвани в този собствен нов смисъл.

Още с настъпването на демократичните промени, когато е осъществена контрареволюцията, с цел да се реставрира капитализмът, се прояви едно събитие, което доста възмущаваше многострадалния народ: пазаруването на гласове на изборите. Според мене възмущението се възбуждаше от това, че реализатори на пазаруването са хора лумпени, нарушители, необразовани. На тях им даваха парите и им поставяха задачата да намерят хора, които против заплащане ще гласоподават за избрана партия.

Голям писък и огромна битка стартира с пазаруването на гласове. Но единственият резултат, който тази битка реализира, е да смени изпълнителите и те да не са към този момент предходните прокъсани запалянковци, които и на български мъчно говореха. Хората се смениха. Защото гласовете се купуват не от партийките, които жадуват да влязат във властта, а от тези, които действително държат властта и единствено търсят политическия индивид, който да поеме забележимото и представително ръководство.

Капиталът не може да бъде дискредитиран с обвинявания, че прави нещо, което си е чисто негова работа и обвързване. Той е задължен да сложи политически индивид, който официално да го съставлява да действа умерено и обикновено и по-бързо да нараства.

За да стане допустимо това, е наложително страната да е спокойна, относително добре проведена, да няма безредици, митинги, протести, непрекъснати недоволства. Следователно, всичко, от което се нуждае капиталът и го слага като задача и цел на властта, би трябвало да се извърши. Неговият интерес е най-съществен и определящ, а значи ползата на политическият индивид е задължен да се нагоди към този на капитала. Партията няма свободен избор; тя е единствено реализатор, а не дефинира сама по какъв начин да е устроена и по какъв начин да действа страната и какво да бъде държанието на обществото.

Капиталът дава въпреки всичко някаква независимост на партията да възприема и схваща интереса на капитала и да го преценява със своя интерес. Проблемът е тя да осъзнае тези граници и да не ги нарушава в никакъв случай. Иначе ще бъде неотложно осъдена.

Напълно естествено е капиталът да разпорежда властта на дясна партия. Към десните партии би трябвало да се причислят и социалдемократическите, макар че те се дефинират като леви. Но те са десни, тъй като са за запазването на капиталистическата система, само че приканват за нейното рационализиране и за малко повече обществена политика. Тези партии са комфортни на капитала, тъй като тяхната обществена идеология е за него нужен коректив и увещание, че понякога би трябвало да се вършат отстъпки на бедните и обществено слабите, да се усилват заплатите и пенсиите, с цел да се резервира общественият мир. Но десните са тези, които показват неговите ползи.

През Модерната ера капиталът постоянно е бил притежател на страната, само че е бил по-предпазлив в претенциите си. Формулата на Просвещението, че властта произлиза от народа и принадлежи на народа, него го удовлетворява като належащо прикритие на действителностите за опазване илюзията, че демокрацията е допустима и се реализира, като се въплъщава във властта на народа. Но властта произлиза от народа и принадлежи на народа, единствено до момента в който се организират избори и посредством избори се показва политическият индивид, който ще ръководи. Народът е удовлетворен, че точно неговият глас и неговата воля се зачита напълно. Тази заблуда се подхранва най-много в случаите, когато изборите се печелят от партии с лява ориентировка или с допускането на такива партии да влизат в необятни или по-тесни обединения с десни партии. Чрез сходни обединения е потвърждава значим либерален принцип и се укрепва илюзията за народовластие.

Но от края на ХХ век капиталът, усещайки опасността на приближаващия се завършек на неговата социално-политическа система, става извънредно ревностен към властта и от ден на ден изземва правото на народа да я има, тъй като произлизала от него. Формулата остава в конституциите на буржоазните страни в Европа, само че към този момент се подценява фрапантно – въпреки че не се минава границата и конституциите на се суспендират и не се вкарва диктатурата като форма на ръководство. Не е належащо. Много по-удобно е прикрито да промениш методите на установяване кому да се разпореди представителна власт, с цел да ръководи от името и по предписание на капитала, вместо да правиш груби демонстрации. Илюзията за така наречен “народовластие ” се съхранява изцяло, въпреки че се трансформира действителността. И това разбиране е изцяло изгубило смисъла и наличието, което в миналото са му придавали. Или са фантазирали, че значи “власт на народа ”.

Ние през днешния ден живеем като че ли в две действителности: едната е идеологическата, внушена ни от пропагандата, че би трябвало да си мислим за демокрацията като всекидневно положение на нашата страна и че всяко отклоняване от въпросната народна власт е неприемливо и би трябвало да да го възпираме с общи усилия; втората действителност е същинската, само че тя още не е осъзната като такава, тъй като наслояванията за първата към момента не са изтрити и са доста мощно въздействащи.

Но това значи да ревизираме, с цел да не се заблуждаваме, правилата на обичайна буржоазна страна с нейното разделяне на управляващите и тяхната самостоятелност една от друга; към това да прибавим и така наречен “върховенство на закона ”, независимост на словото и мненията, на убежденията.

Формулата “собственик на страната е капиталът ” много опростява политическия темперамент на нашия живот, само че по тази причина пък е задоволително вярна, с цел да може посредством нея да се проучва и прави оценка времето, епохата. Държавата и обществото са проведени просто и ясно и няма по какъв начин да сгрешиш в преценките на протичащото се в тях, в случай че прилагаш въпросната формула. Защото по нея действат, стават все по-егоистични и все по-малко обществени и загрижени за бедните и слабите. Можем елементарно да предвиждаме най-малко близкото бъдеще, държанието на политическите партии, дейностите на икономическите субекти и по какъв начин ще се държи страната ни в европейския и международния геополитически подтекст.

Това значи, че не трябва да се надяваме на “демокрацията ”, тъй като тя към този момент и официално е отстранена от страната, а решенията се взимат и ползват от избрани субекти, за които не съществува съчувствие, взаимност, публично мнение... Това се вижда в нашата действителност. Тези, които приканват да се възвърне демокрацията и да се регистрира волята на народа, са малко или доста провокатори и клакьори на капитала, с цел да не се избързва с политическите решения и дейности. И с цел да поддържа илюзията за благородството на капитализма.

Бих желал да имам вяра, че в този момент обществото ни по-бързо ще види с очите си какво съставляват буржоазното общество и капитализмът.

{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/sobstvenikat-na-darzhavata.183879 " }, " headline ": " Собств