ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Българска социалистическа партия дефинира себе си в ръководещата коалиция като „ мозъкът и разсъдъкът “, който й придавал обществен темперамент и я защищава от увлечения и неточности.

Нашият народ споделя: „ Ум робува, разум цари, разум патки пасе! “. Това са трите степени на мозъка и разсъдъка във всяко дело. Особено в политиката и най-много когато един политически индивид избира своите съдружници, сътрудници и съперници.

Падането на държавното управление на обединението, в която дейна роля реши да играе Българска социалистическа партия, е огромен неуспех за цялата досегашна петгодишна политика на тази към този момент дребна партия. Тя се мъчеше да демонстрира увереност, професионално отношение, държавническа отговорност; и сякаш разграждаше модела „ Борисов “ и се бореше против мафията и корупцията, само че чисто и просто се държеше оперетно, надуваше се, даваше конференции, с цел да я видят, че съществува.

„ Умът и разсъдъкът “ трябваше да придадат обществен темперамент на новата власт. Но за примитивното политическо мислене на Нинова и за управление на партията обществената политика се свежда до „ повишение на приходите “. И то съответно посредством увеличение на пенсиите и на минималната работна заплата. Затова и дума не обелваха за обществената правдивост, за нов вид общество, ново отношение към индивида и изискванията, в които той живее; за морала и нравствеността.

Българска социалистическа партия се сдружи с политически субекти, които също като нея нямат идеология. И те заявяват, че ще вършат промени и че ще разграждат модела „ Борисов “. Тяхната така наречен „ битка с мафията “ и със „ задкулисието “, с цел да „ си върнем страната “, също като битката на Българска социалистическа партия, е словесно упражнение, ръкомахане, реплика на политика. Та те даже не знаеха от кое място и с какво да стартират. А от нищото в никакъв случай не произлиза нещо.

Така власт не се държи и страна не се ръководи.

Пък и „ мозъкът и разсъдъкът “ не съумя да ги научи на разум и разсъдък.

Все отново дано си напомним какво бе държанието на Българска социалистическа партия по време и след митингите против ГЕРБ и Борисов преди две години. Да, точно оттогава. Защото тогава се раждаше и формираше нова власт и нова политика, които трябваше да бъдат въодушевени, ръководени и осъществени точно от Българска социалистическа партия. Волята на историята бе да се направи ляв завой и да стартира ново време. Но предателската политика на нейното управление остави „ завоят “ да бъде изработен от съмнителни политически субекти и инцидентни персони, което изроди митингите и изцяло ерозира и обезсили националния възторг. Народното неодобрение бе смазано. Необходимостта от „ лява “ смяна се изроди в дясна реплика на смяна.

Тогава Българска социалистическа партия изменнически отхвърли властта, която беше съвсем в ръцете й, и избра да продължи негласната си колаборация с ГЕРБ. Протестите от леви бяха обърнати в десни. Българска социалистическа партия се коалира с тези десни – сякаш с цел да разгражда модела „ ГЕРБ “, само че в действителност се включи в неговото гримиране и заместване на Борисовата нецензурност с недоусвоен български език и по-радикална русофобия От това, несъмнено, нищо не излезе! Само позор и срам.

Много пъти в предходните години пред Българска социалистическа партия се отваряше опцията да откликне на националното неодобрение и да поведе публичните настроения и посредством тях да оглави страната. Но това не ставаше поради политическото късогледство на партийното управление. Партията освен няма идеология, само че волята й за власт е типично социал-демократическа и дребнобуржоазна – власт за реализиране на упоритости, а не за действително ръководство на страната и образуване на ново общество.

И ето го резултатът от тази пустословна игра на политика и ръководство. Коалицията, лишена от каквото и да е вътрешно идеологическо и политическо сцепление, се разпадна. И то при съществуването на такъм подобен разум и разсъдък, какъвто й беше Българска социалистическа партия.

Българска социалистическа партия се впрегна в една авансово изгубена идея. Тя не знаеше по какъв начин да я брани и поддържа, тъй като самата партия е изцяло политически безсилна и е обладана от управническа отпадналост, а и е придобила предателска същина. Към това изтощение на Българска социалистическа партия се добави харвардското еничарство, политическата самоинициатива, необузданата русофобия и неналичието на опит у останалите три партии. Така всички си станаха лика-прелика.

Българска социалистическа партия се напъваше да покаже сили, само че във всичките си дейности бе толкоз жалка, че даже не я виждаха, не я зачитаха. Тя им беше нужна с нейните жалки 28 гласа, а не тъй като ще оказва помощ действително и ще бъде потребна. Българска социалистическа партия се трансформира нормално събираемо в един аритметичен общ брой. И нищо повече. Защото няма (отново ще повторя) нито идеология, нито даже някакви на практика управнически хрумвания, с цел да следва обоснована и безапелационно начертана политическа и държавническа линия. Тя просто скача от тематика на тематика, прокламира дейности, а ги изоставя още първоначално, тъй като не ги е обмислила авансово.

А позицията й към войната в Украйна? Такава неустановеност и блуждаене, каквото сподели Българска социалистическа партия, демонстрират само дребнобуржоазните партии. Нейната игра на „ неутралитет “ бързо бе забелязана и оценена. Това бе грозна демагогска позиция, в която Българска социалистическа партия е сякаш за неутралитет във войната, само че утвърждава глобите против Русия и мълчи, когато министър-председателят ругае Русия и остроумничи по повод с нейния дипломат. Нима си има вяра, че хората не виждат и не помнят.

Българска социалистическа партия учреди тази коалиция и показва интензивно присъединяване в нея. Това бе голяма политическа неточност. Вярно е, че преди шест месеца моментът бе сложен и комплициран. И бяха нужни някакви компромисни решения, с цел да не потъне страната в още по-тежка рецесия. Но компромисът трябваше да се обмисли и реши от гледната точка както на публичния интерес, по този начин и с грижа за партията и нейното бъдеще. Кой обаче да мисли. Властта бе толкоз примамлива, че нямаше мощ, която да отрезви мързеливите мозъци и да ги накара да поработят за концепцията, а не за интереса. Тогава евентуално щеше да се види, че компромисът, който можеше да се направи, бе да се поддържа държавното управление, само че без присъединяване в него.

По към този момент открилата се в Българска социалистическа партия традиция надробената от Нинова и съдружниците й попара ще я сърба цялата партия. А и цялото общество.

Страх ме е да мисля какво ще се случи на изборите.

„ Умът “ на обединението самичък избра поради политическата си неплатежоспособност и дребнавост „ патки да пасе “, а не да цари или даже да робува.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?