В храм „Св. Неделя“ почетоха паметта на убитите дейци на ВМРО през 1946 г.
Панихида в катедралния храм „ Св. Неделя “ уважи паметта на дейците на Вътрешна македонска революционна организация, убити през 1946 година. Събитието напомни трагичните епизоди от първите години на комунистическия режим в България. Десетки членове на организацията стават жертва на всеобщи арести и политически репресии. Тези гонения са проведени от представители на Българската комунистическа партия. В акцията вземат участие и някогашни съпартийци на жертвите, които заемат основни позиции в новата власт.
Основна роля в преследванията играят Лев Главинчев и Антон Югов. И двамата са някогашни членове на Вътрешна македонска революционна организация, минали на страната на ръководещите след 1944 година. Съдебният развой против дейците на организацията се организира през август 1946 година. Обвинението твърди, че задържаните са пробвали да възстановят активността на неразрешената конструкция. Според прокуратурата те са изграждали въоръжени групи и ударни бригади за терористични дейности.
Корените на спора с страната стартират още през 1934 година. След преврата на 19 май държавното управление на Кимон Георгиев афишира Вътрешна македонска революционна организация за противозаконна. Организацията публично се саморазпуска под натиска на тогавашната политическа действителност. Отношенията с държавното ръководство се утежняват фрапантно след атентата в Марсилия. Тогава деятел на Вътрешна македонска революционна организация убива сръбския крал и френския външен министър, което провокира интернационален скандал.
През юни 2026 година се означават 80 години от погрома над Вътрешна македонска революционна организация. По този мотив в Македонския теоретичен институт се организира специфична научна конференция. Форумът е озаглавен „ 80 години от погрома над Вътрешна македонска революционна организация през 1946 година “. Ключовите дати на всеобщите арести са 7 и 8 юни 1946 година. Тези събития са част от честванията за Свети Дух. Този ден е приет за Ден на починалите за освобождението на Македония.
Историческите проучвания демонстрират сериозен външен напън върху България в този интервал. Репресиите против Вътрешна македонска революционна организация са директно свързани с условията на Титова Югославия и Съветския съюз. Комунистическият режим извършва тези нареждания, с цел да затвърди позициите си на Балканите. Конференцията в София цели да даде нов научен прочит на тези мъчителни исторически обстоятелства. Засиленият публичен интерес акцентира смисъла на паметта за репресираните българи.
Съчетаването на религиозното възпоменание с теоретичен конгрес разкрива дълбочината на тематиката за македонското придвижване. Панихидата в „ Св. Неделя “ сплотява историци, общественици и потомци на комитите. Участниците в конференцията проучват документите от правосъдните архиви. Те преглеждат ролята на тоталитарната страна в унищожаването на националните организации. Това е значима стъпка към цялостното осветляване на истината за следвоенния интервал в България.
