Панел на ООН предупреди, че ситуацията с правата на човека в Никарагуа се е влошила през шестте месеца, откакто заключи, че има престъпления срещу човечеството е извършено в централноамериканската страна.
„Днес цялостната ситуация с човешките права се влоши“, пише в изявление Ян-Майкъл Саймън, председател на панела. „Наблюдаваме ескалация на преследването на несъгласието от правителството.“
Декларацията, представена на Съвета на ООН по правата на човека във вторник, постави особен акцент върху ерозията на академичната свобода, като прогнозира тежки последици, ако ситуацията бъде оставена без контрол.
„Днес университетският сектор на Никарагуа като цяло вече няма независими институции“, пише Саймън. „Никарагуа е лишена от своя интелектуален капитал и критични гласове, оставяйки перспективите и развитието на страната на изчакване.“
Докладът идва по-малко от месец след като правителството на президента Даниел Ортега конфискува собственост и активи, принадлежащи на една от най-големите академични институции в страната, Централноамериканския университет (UCA).
Ръководители на университета казаха, че тяхната институция е била обвинена, че функционира като „център на тероризма“. Но UCA беше само последният в поредица от висши учебни заведения, чиято собственост беше иззета и академичната независимост отменена.
Общо 27 частни университета, включително управляваният от йезуитите UCA, претърпяха анулиране на правния си статут през последните години, отбелязва панелът на ООН. Много сега работят под ръководството на федералното правителство.
„Много студенти не могат да продължат обучението си поради липсата на валидна документация“, обясни Саймън. „Академичният персонал е уволнен, пенсионните им плащания са задържани и също са били принудени да напуснат страната си.“
Саймън и другите двама членове на панела заключиха, че тези нарушения на правата на човека „са извършени на най-високо държавно ниво“ със сътрудничеството на контролирани от правителството министерства и образователни съвети.
Защо да се насочите към академичните среди?
Ортега, бивш революционер от лявото сандинистко движение, влизаше и излизаше от власт от 1979 г., когато помогна за свалянето на диктатурата на семейство Сомоса.
Той изкара президентски мандат през 80-те години. След това, след 17 години престой, той беше преизбран през 2006 г. и оттогава остава на власт.
Критиците го обвиняват, че е консолидирал властта под свое командване, разрушавайки крехката демокрация на Никарагуа по пътя.
Повратна точка настъпи през 2018 г., когато избухнаха антиправителствени протести. Въпреки че започнаха като отговор на съкращенията на социалните осигуровки, протестите бързо се превърнаха в широк и кървав сблъсък с правителството на Ортега. Най-малко 355 души бяха убити.
Младежките лидери бяха ключови за протестното движение. Някои използваха самите университети като места, за да се организират или барикадират срещу правителствените сили.
В годините след това правителството на Ортега предприе стъпки за разрушаването на тези независими университети, като прокара реформи, за да намали финансирането им и да ги постави под държавно управление.
„В последния ни доклад документирахме как учениците са били убивани, незаконно затваряни и измъчвани“, написа Саймън във вторник.
„Оттогава и до днес много са били изключени от университетите си. Те са сред депортираните, лишени от националност и принудени да напуснат страната си.“
Репресии в чужбина
Но дори и в чужбина комисията твърди, че правителството на Ортега упражнява властта си, за да заглуши критиците.
Повече от 300 граждани са били лишени от националност досега тази година, каза панелът, в нарушение на международното право. Те включват много от 222-мата политически затворници, качени на самолет и изпратени в изгнание през февруари.
„Отказва им се повторно влизане в страната им и произволно им се отнема националността“, пише Саймън.
Една от тези затворници в изгнание, Тамара Давила, каза пред Ал Джазира по-рано тази година, че загубата на нейното гражданство е имала повече практическа, отколкото емоционална жертва.
„За мен беше като: Не ме интересува дали правят това. Все още съм жена от Никарагуа“, каза Давила. „Но в практическия, ежедневен живот вие се нуждаете от документите си, за да живеете в наши дни.“
Панелът на ООН също отбеляза, че удостоверенията за раждане на дисидентите са били елиминирани и активи като домовете им са били иззети, което им дава малко да се върнат.
„Разполагаме също така с информация как властите заплашват роднини в Никарагуа“, добави панелът, описвайки тактика, използвана за заглушаване на задграничните критици чрез сплашване на близките, които са изоставили.
Препоръки на панела
За критиците, които остават в страната, панелът каза, че „ежедневните заплахи и наблюдението“ са се превърнали в норма през последните месеци, като много хора живеят в „постоянен страх“.
„Те трябва да докладват ежедневно на властите и биват следвани, фотографирани и тормозени на публични и частни места.“
Панелът посочи примера на епископ Роландо Алварес, известен критик на правителството на Ортега.
Лидерите на католическата църква в Никарагуа също бяха замесени в протестите през 2018 г., като действаха като посредници и в някои случаи подкрепяха демонстрантите.
Оттогава членове на църквата казват, че са били тормозени от проправителствените сили. Алварес критикува репресиите срещу протестиращите през 2018 г. и в крайна сметка беше арестуван по време на църковна акция преди зазоряване през 2022 г. за предполагаемо „организиране на групи с насилие“.
През февруари съдът го обяви за предател на Никарагуа по държавната телевизия.
Тричленният панел на ООН, който беше сформиран през март 2022 г. и видя мандата си подновен през април, призова международната общност да разшири санкциите срещу никарагуански образувания, замесени в нарушенията на правата на човека.
Също така настоя държавите да помогнат на никарагуанските дисиденти и студенти да получат достъп до ресурсите, от които се нуждаят.
Междувременно той призова правителството на Никарагуа да „разреши безусловен достъп на неутрални и независими проверяващи органи“ до центрове за задържане и други места, където се държат предполагаеми дисиденти.
Източник: Ал Джазира