Горните 10% контролират 76% от световното богатство
Пандемията усили пропастта сред богати и небогати по света, сочи нов отчет. Милиардерите по света усилват каузи си в международното благосъстояние през предходната година, като това е най-резкият скок от 1995 година насам или казано с други думи - откогато организацията World Inequality Lab следи тези данни.
Нетното положение на милиардерите нараства с 3.6 трилиона $ единствено през 2020 година, увеличавайки дeлът им в международното благосъстояние на семействата до 3.5% от общата сума.
В същото време, пандемията е натикала към 100 млн. души по света в положение на последна беднотия, което усилва общият брой на хората в това нежелано положение до 711 млн. души през 2021 година, съгласно калкулации на Световната банка, представени от отчета.
Ако развитите страни по света не бяха подхванали стопански ограничения против отрицателните резултати от пандемията, броят на хората, които щеше да изпадне в последна беднотия е можел да бъде даже по-висок, сочи изследването, представено от CNN.
" COVID-19 рецесията изостри неравенството сред доста богатите и останалата част от популацията “, сподели Лукас Чансел, водещ създател на отчета и съдиректор на World Inequality Lab. „ Все отново в богатите страни държавната интервенция предотврати всеобщо повишаване на бедността, това не беше по този начин в бедните страни “, споделя той.
Докладът е основан на повече от четири години работа и на труда на над 100 откриватели по света. Експертите по неравноправие Емануел Заез и Габриел Зукман от University of California, Berkeley и Томас Пикети от Paris School of Economics са координирали отчета взаимно с Чансел.
Въпреки, че COVID-19 усилва разликата сред небогати и богати, равнището на неравенството по света по този начин или другояче е на високо равнище. Финансовата дерегулация, приватизацията, не задоволително прогресивното данъчно облагане в богатите страни и всеобщата приватизация в нововъзникващите пазарни стопански системи помогнаха за увеличението на положението на заможните през последните няколко десетилетия.
Световното неравноправие е близо до пика си от западния империализъм при започване на 20 век, излиза наяве от отчета.
Според Чансел, уроците от последните 40 години демонстрират, че понижаването на налозите не води до разцвет за всички.
Докладът предлага налагане на налози за богатите, които да генерират доходи за държавните управления, които от своя страна да употребяват тези средства за понижаване на неравенството, вложения в образованието, опазването на здравето и екологични ограничения.
В Съединени американски щати се появиха опити за въвеждане на налози за милиардери, само че начинанието небрежно избледня.
Разликата е голяма
Най-богатите 10% от популацията в света управлява 76% от международното богатство през 2021 година, сочи отчетът. В същото време, долните 50% от популацията по благосъстояние, управлява едвам 2% от общото богатство. Останалите 40% държат 22% от международното благосъстояние.
Когато става дума за приходи, горните 10% държат 52% от международните приходи, до момента в който долните 50% печелят едвам 8% от общата сума на приходите. Останалите 40% държат 39% от международните приходи.
Богатите стават още по-богати
Горният 1% от популацията оформя 38% от растежа на международното благосъстояние в интервала 1995 – 2021 година. В същото време долните 50% от популацията оформят едвам 2% от растежа за същия интервал, сочи отчетът.
Богатството на заможните пораства с бързи темпове сред 3% и 9% на година през обсъждания интервал. Долните 50% обаче реализират напредък в положението си сред 3% и 4% на година. А защото дребния размер на благосъстоянието значи ниска база, напредък от 4% на година не носи съвсем никакви натрупвания.
Разликата зависи от региона
Латинска Америка записва най-голямата разлика сред горните 10%, които управляват 77% от благосъстоянието, и долните 50%, който имат едвам 1% от общото богатство.
За съпоставяне, Европа може да се похвали с най-малката разлика сред небогати и богати. Горните 10% имат 58% от общото благосъстояние, до момента в който долните 50% управляват 4% от общото положение.
Големият брой публични стратегии, които са налични за жители с ниски и междинни приходи, като гратис обучение, опазване на здравето и просвета, са измежду аргументите правещи Европа обществото с най-ниско равнище на неравноправие, излиза наяве от думите на Чансел.
Изглед над Будапеща, столицата на Унгария. Европа изпъква с най-ниско равнище на неравноправие, въпреки разликата сред небогати и богати въобще да не е малка; Снимка: iStock
" Европа, която има много великодушна система за достъп до обществени услуги, към този момент съумява да удържа покачването на неравенството, нещо, което Съединени американски щати не съумяват да вършат през последните десетилетия “, споделя Чансел.
Разликата понижава, само че прекомерно бавно
Пропастта сред приходите, която включва приходите от хонорари, лихви и дивиденти, понижава от 1980 година насам, защото Китай и някои други развити страни се пробват да догонят Северна Америка и Европа.
" Средният приход се усилва с по-бързи темпове в Китай, Индия, Бразилия и развиващия се свят по отношение на този в Европа и Съединени американски щати “, споделя Чансел. „ Заради този резултат, имаме понижение в световното неравноправие сред тези, които живеят в Китай и тези, които живеят в други елементи на света. “, споделя той.
Средният приход на горните 10% в света е бил 38 пъти по-висок от прихода на долните 50% през 2020 година, до момента в който през 1980 година разликата е била внушителните 53 пъти.
Въпреки това, актуалното равнище е сравнимо с разликата в приходите през 1910 година, когато междинният приход на горните 10% е бил 41 пъти по-висок по отношение на този на долните 50%.
При все, че междинните приходи се повишават в разрастващите се страни като Китай и Индия, неравенството измежду популацията на тези страни се усилва.
" Това фактически забавя напредъка във връзка с намаляването на международното неравноправие. Освен това забавя напредъка и във връзка с намаляването на бедността “, споделя Чансел.
Изследването изравнява приходите в другите страни посредством способ прочут като паритет на покупателната дарба.
Още от МЕЖДУНАРОДНИ:
Нетното положение на милиардерите нараства с 3.6 трилиона $ единствено през 2020 година, увеличавайки дeлът им в международното благосъстояние на семействата до 3.5% от общата сума.
В същото време, пандемията е натикала към 100 млн. души по света в положение на последна беднотия, което усилва общият брой на хората в това нежелано положение до 711 млн. души през 2021 година, съгласно калкулации на Световната банка, представени от отчета.
Ако развитите страни по света не бяха подхванали стопански ограничения против отрицателните резултати от пандемията, броят на хората, които щеше да изпадне в последна беднотия е можел да бъде даже по-висок, сочи изследването, представено от CNN.
" COVID-19 рецесията изостри неравенството сред доста богатите и останалата част от популацията “, сподели Лукас Чансел, водещ създател на отчета и съдиректор на World Inequality Lab. „ Все отново в богатите страни държавната интервенция предотврати всеобщо повишаване на бедността, това не беше по този начин в бедните страни “, споделя той.
Докладът е основан на повече от четири години работа и на труда на над 100 откриватели по света. Експертите по неравноправие Емануел Заез и Габриел Зукман от University of California, Berkeley и Томас Пикети от Paris School of Economics са координирали отчета взаимно с Чансел.
Въпреки, че COVID-19 усилва разликата сред небогати и богати, равнището на неравенството по света по този начин или другояче е на високо равнище. Финансовата дерегулация, приватизацията, не задоволително прогресивното данъчно облагане в богатите страни и всеобщата приватизация в нововъзникващите пазарни стопански системи помогнаха за увеличението на положението на заможните през последните няколко десетилетия.
Световното неравноправие е близо до пика си от западния империализъм при започване на 20 век, излиза наяве от отчета.
Според Чансел, уроците от последните 40 години демонстрират, че понижаването на налозите не води до разцвет за всички.
Докладът предлага налагане на налози за богатите, които да генерират доходи за държавните управления, които от своя страна да употребяват тези средства за понижаване на неравенството, вложения в образованието, опазването на здравето и екологични ограничения.
В Съединени американски щати се появиха опити за въвеждане на налози за милиардери, само че начинанието небрежно избледня.
Разликата е голяма
Най-богатите 10% от популацията в света управлява 76% от международното богатство през 2021 година, сочи отчетът. В същото време, долните 50% от популацията по благосъстояние, управлява едвам 2% от общото богатство. Останалите 40% държат 22% от международното благосъстояние.
Когато става дума за приходи, горните 10% държат 52% от международните приходи, до момента в който долните 50% печелят едвам 8% от общата сума на приходите. Останалите 40% държат 39% от международните приходи.
Богатите стават още по-богати
Горният 1% от популацията оформя 38% от растежа на международното благосъстояние в интервала 1995 – 2021 година. В същото време долните 50% от популацията оформят едвам 2% от растежа за същия интервал, сочи отчетът.
Богатството на заможните пораства с бързи темпове сред 3% и 9% на година през обсъждания интервал. Долните 50% обаче реализират напредък в положението си сред 3% и 4% на година. А защото дребния размер на благосъстоянието значи ниска база, напредък от 4% на година не носи съвсем никакви натрупвания.
Разликата зависи от региона
Латинска Америка записва най-голямата разлика сред горните 10%, които управляват 77% от благосъстоянието, и долните 50%, който имат едвам 1% от общото богатство.
За съпоставяне, Европа може да се похвали с най-малката разлика сред небогати и богати. Горните 10% имат 58% от общото благосъстояние, до момента в който долните 50% управляват 4% от общото положение.
Големият брой публични стратегии, които са налични за жители с ниски и междинни приходи, като гратис обучение, опазване на здравето и просвета, са измежду аргументите правещи Европа обществото с най-ниско равнище на неравноправие, излиза наяве от думите на Чансел.
Изглед над Будапеща, столицата на Унгария. Европа изпъква с най-ниско равнище на неравноправие, въпреки разликата сред небогати и богати въобще да не е малка; Снимка: iStock
" Европа, която има много великодушна система за достъп до обществени услуги, към този момент съумява да удържа покачването на неравенството, нещо, което Съединени американски щати не съумяват да вършат през последните десетилетия “, споделя Чансел.
Разликата понижава, само че прекомерно бавно
Пропастта сред приходите, която включва приходите от хонорари, лихви и дивиденти, понижава от 1980 година насам, защото Китай и някои други развити страни се пробват да догонят Северна Америка и Европа.
" Средният приход се усилва с по-бързи темпове в Китай, Индия, Бразилия и развиващия се свят по отношение на този в Европа и Съединени американски щати “, споделя Чансел. „ Заради този резултат, имаме понижение в световното неравноправие сред тези, които живеят в Китай и тези, които живеят в други елементи на света. “, споделя той.
Средният приход на горните 10% в света е бил 38 пъти по-висок от прихода на долните 50% през 2020 година, до момента в който през 1980 година разликата е била внушителните 53 пъти.
Въпреки това, актуалното равнище е сравнимо с разликата в приходите през 1910 година, когато междинният приход на горните 10% е бил 41 пъти по-висок по отношение на този на долните 50%.
При все, че междинните приходи се повишават в разрастващите се страни като Китай и Индия, неравенството измежду популацията на тези страни се усилва.
" Това фактически забавя напредъка във връзка с намаляването на международното неравноправие. Освен това забавя напредъка и във връзка с намаляването на бедността “, споделя Чансел.
Изследването изравнява приходите в другите страни посредством способ прочут като паритет на покупателната дарба.
Още от МЕЖДУНАРОДНИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ