Пандемията с COVID-19 не е класическа криза. Тя представлява един

Пандемията с COVID-19 не е класическа рецесия. Тя съставлява един тип „ усилвател “ на към този момент съществуващи проблеми, само че не е повода за тях. Това съобщи  световноизвестният български политолог Иван Кръстев по време на Делфийски стопански конгрес в Гърция, прочут още като Балканският Давос.

„ Това е може би най-големият обществен опит, през които ще преминем в живота си. COVID-19 беше същински световен потрес, като за няколко седмици съвсем 2 милиарда души започнаха да работят от у дома. Това обаче не е класическа рецесия, обвързвана с съответен проблем, а такава, която укрепва към този момент съществуващи трендове. Ескалацията на борбата сред Съединени американски щати и Китай да вземем за пример не е резултат от пандемията, тя просто форсира процеса. Дори наклонността за деглобализация и измененията във световните вериги за доставки съществуваха още преди пандемията. “, разяснява Кръстев.

Според него връщането на бизнеса към „ естественото “ ще бъде доста мъчно.

„ Идеята, че рецесията ще свърши, когато бъде открита ваксина, не показва цялостната картина. Според изследване на PewResearch единствено 49% от американците биха си поставили ваксина против COVID-19, откакто тя бъде основана. Обществата са толкоз разединени по толкоз доста въпроси, че даже когато имате ваксина, половината население не желае да я употребява. Работата е там, че COVID-19 освен промени доста неща, само че и ни разреши да забележим доста промени, които към този момент са се случили, само че ние сме пренебрегнали. “, добави той

По думите му след последните два-три месеца очакванията за поддържане на ефикасна многостранна международна система са се намалили.

„ Представете си, че преди 6 години бяха задали въпроса какъв вид рецесия може да избави глобализацията и да убеди огромните и дребните сили, че живеем в свят, в които сме толкоз подвластни едни от други, че се нуждаем от световни правила, от международна корпорация. Очевидно, войната не е подобен вид рецесия, защото при нея страни са изправени против други страни. Кризата с климата също не е такава, защото при нея съществуват разнообразни равнища на неотложност в на другите места. По тази причина актуалната пандемия е може би най-хубавият метод да убедим хората и страните да подхващат обща световна реакция. “, разяснява още Кръстев.

Според него един от най-лошите резултати от рецесията е обстоятелството, че през първите месеци от рецесията се наблюдаваше растеж на националистичните настроения и нямаше опити за вдишване на лидерска позиция в световен проект от огромните страни, като по думите му и Китай и Съединени американски щати са се провалили в този тест.

„ Това е първата рецесия, в която Съединени американски щати не поеха нормалната си роля на световен водач, а Китай се интересуваше повече от това да употребява рецесията, с цел да подкрепя ползите си или да прикрива някои от неуспехите си при започване на рецесията. Смятам, че Европейският съюз даде най-хубавото от себе си и че европейската самодейност за основаване на ваксина е нещо, което би трябвало да бъде чествано. Въпросът обаче е може ли да има ефикасна многостранна система, когато двете най-големи международни сили не демонстрират интерес към нея “, съобщи Кръстев.

По думите му пандемията е посочила, че най-големият проблем пред битката с климатичните промени е неспособността на страните да се обединят и да подхващат общи ограничения.

 „ Дори и Европа да се декарбонизира фрапантно, казусът с климата няма да бъде решен. За задачата трябват Съединени американски щати, Китай и Индия. От тази позиция може единствено да се надяваме, че актуалната не добре функционираща международна система може да бъде взета за образец за рестриктивните мерки на този вид шовинизъм. Тези ограничавания ясно бяха демонстрирани даже на европейско равнище. През първите две седмици от рецесията всички се прибраха у дома. С развиването на рецесията обаче станаха все по-ясно различими лимитите на икономическия шовинизъм. Тогава стана ясно какъв брой подвластни са немската и австрийката стопанска система от работна ръка от Изток “, съобщи политологът.

По думите му обаче този вид шовинизъм е доста по-различен от оня, който бе следен по време на бежанската рецесия. При рецесията с бежанците ставаше въпрос за етнически шовинизъм, до момента в който сега всичко опира до местожителството.

„ Българите не гледаха с положително око на сънародниците си, които се връщаха от чужбина, защото се опасяваха, че те могат да внесат инфекцията в страната. Същевременно с това страните поставиха по-големи старания за консолидираното на чужденците, защото общественото разграничаване работи единствено когато всички го съблюдават. Португалия да вземем за пример разгласи в първия ден от карантината, че ще третира всички мигранти като поданици на страната. “, сподели още Кръстев.

По думите му за разлика от международната финансова рецесия, когато доста хора подлагаха на критика Гърция и Италия за техните стопански политики, през днешния ден най-тежко засегнатите страни не могат да бъдат упреквани за това, което им се случи.

„ Макар че в здравната сфера на рецесията Европейски Съюз играе по-скоро незначителна роля, защото за тези въпроси дават отговор националните държавни управления, следим растеж на поддръжката за европейско съдействие, само че не и за по-дълбока европейска интеграция. Обществата са подготвени да поддържат държавните управления си, в случай че те решат да усилят пълномощията на Брюксел, само че не тъй като имат вяра във федерална Европа, а тъй като считат, че това е единствения метод да страните им да придобият по-голямо значение в международен мащаб. Това значи, че за първи път спорът не е сред националистите и проевропейците. Парадоксално, доста националисти стартират да осъзнават, че единственият метод европейците да имат водеща роля в един свят, доминиран от Съединени американски щати и Китай, е посредством подсилването на Европейския съюз. “, съобщи още той.