Пандемията от коронавируса обърка напълно живота на хората. Плановете на

Пандемията от ковид обърка изцяло живота на хората. Плановете на милиарди хора пропаднаха, шокът от непознатата болест сковава света, човечеството премисли целите си. Неминуемо беше Covid-19 да не засегне и спорта. На процедура може да се разгласи нулева година, откакто двете най-големи събития за 2020 година – олимпийските игри в Токио и европейското състезание по футбол – бяха преместени за следващата година. За финален път Игрите не се състояха в отредените им високосна година през 1940 и 1944 година, когато поради Втората международна война летните в Токио(1940 г.) и Лондон (1944) и зимните в Гармиш-Партенкирхен (1940) и Кортина д’Ампецо (944) не се организират, подсети БНР. Никой не знае по кое време и дали ще завършат европейските клубни шампионати по футбол, огромните и не чак толкоз огромните шампионати. Посочват се дати за възобновяване на мачовете, които по-късно се трансформират, тъй като сметките се вършат пожелателно, без отчитане на епидемиологичната конюнктура Сезонът в тениса също е изцяло комплициран и наподобява все по-малко евентуално да се изиграят и четирите шампионата от Големия шлем. Същото е ситуацията и в останалите спортове и няма по какъв начин да е иначе. Засегнати са всички. Самите състезатели, които не могат да получават заплащане, като демонстрират това, което умеят и не знаят по какъв начин да ръководят спортната си форма по време на тази дълга насилствена пауза, чийто край не се вижда. Милиарди ще изгубят уредниците на огромните шампионати от телевизионни права и изгубени рекламодатели и спонсори. Това важи в цялостна мощ и за ръководителите на национални федерации и клубове. Зрителите се усещат осиротели, тъй като са лишени от всекидневната си доза адреналин под формата на футбол, тенис, баскетбол, волейбол, лека атлетика, автомобилизъм… Същото е ситуацията и за нашего брата спортния публицист, чиято работа сега е по-скоро да следи медицинските сводки (заболели – излекувани), а не да отразява триумфи и да оповестява резултати. А какво да кажат телевизионните коментатори, които напълно нямат работа сега. Кризата неизбежно ще отмине, въпреки и никой да не знае тъкмо по кое време. Би било доста добре, в случай че в спорта употребяват тази насилствена отмора за преосмисляне на целите. Да се постави завършек на гигантизма. Заради него все по-трудно се намират искащи да провеждат олимпийски игри или международни шампионати по футбол. Не е елементарно да направиш уреди и обекти за над 30 типа спорт, част от които нямат нищо общо с олимпизма, и надлежно да настаниш хиляди спортисти в общежития. А след края на игрите да се чудиш какво да правиш с издигнатото – информация Атина и Рио де Жанейро. Ясно е, че МОК печели от продажбата на телевизионни права и рекламите и по тази причина има интерес олимпийските игри да не престават по-дълго и да има повече стартове в тях. Но за мен девалвацията на олимпийските полезности от дълго време е налице. Връщане към корените – понижаване на спортовете, по-кратка стратегия, би било добър вид. Не е наложително примерно скейтбордът, скалното катерене и пързалянето с ролкови кънки, при цялото ми почитание към тях, да бъдат олимпийски спортове. Достатъчно е те да си имат международни и континентални шампионати като място за среща на най-хубавите. Какъв е смисълът от международно състезание с 48 тима, както е плануван Мондиал 2026 в Съединени американски щати, Канада и Мексико? Колко от тези 80 дуела тогава ще се изиграят пред цялостни игрища и ще провокират голям зрителски интерес? Връщане към вид с 16, най-вече 24 тима само че в действителност на топниво, би бил най-благоприятен. За това загатна оня ден и президентът на ФИФА Джани Инфантино, който приказва за преосмисляне и смяна в огромните шампионати. И в действителност - имаше ли ден без футбол по малкия екран? Получава се едно пренасищане. Зрителят не търси продукта, не чака с неспокойствие дните за мачове, а бива нападнат непрекъснато с дуели от знайни и незнайни шампионати със и без някакво изключително значение и качество. Така че намаляването на „ футболните дни “ би било добра концепция. Тенисът има сигурно най-наситената стратегия от всички обществено значими спортове. В календара на АТР за този сезон бяха планувани 64 шампионата, в този на WTA– 55, плюс това са четирите шампионата от Големия шлем, отборните Купа „ Дейвис “, АТР Cup и „ Лейвър къп “ (при мъжете) и „ Фед къп “ (при дамите) и олимпийския шампионат. Реално тенис не се играе единствено през декември. Може да се намерения за понижаване на шампионатите като количество, а също и за по-малко участници в тях. По-концентрирано съревнование, което да не продължава девет дни (с квалификациите), допълнително от половината, от които пред полупразни трибуни, би било добър вид. Например шампионатът да стартира в четвъртък с осминафинали (т.е. да има единствено 16 участници, а не 32-ма), а в неделя да е финалът. Има аргумент и в концепцията на някогашния шеф на АТР 250 шампионата в София Пол Макнами мачовете за купата да се играят в понеделник, примерно. Така се заобикаля огромната конкуренция не футбола в неделния ден. Има задоволително можещи и знаещи хора в международния спорт, които да намерят най-хубавото решение за неговото развиване след края на пандемията. Дано в действителност рецесията се окаже опция за премахване на насъбраните неточности и напредък на обществения феномен, който сега липсва на всички ни.