Пандемията не е оказала влияние на товарните превози по река Дунав
Пандемията от ковид не е оказала въздействие на товарните транспорти по река Дунав. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Иван Жеков - шеф на дирекция "Речен надзор-Русе " към организация "Морска администрация ".
Според него от началото на рецесията, обвързвана със болестта, е регистрирано понижение от едвам половин % при директните товарни транспорти, преминаващи през българския сектор на река Дунав, по отношение на същия интервал на предходната година.
По думите му по-малък е броят на товарните кораби, дебаркирали край Русе. Намалението обаче е нищожно. За последния месец и половина край града са хвърлили котва 253 товарни кораба, което е с шест % по-малко по отношение на същия интервал на 2019 година.
"Разговарял съм и с сътрудници от Австрия, които също споделят, че пандемията няма очевидно въздействие върху товарните транспорти по Дунав ", изяснява Жеков.
Това обаче не се отнася за круизния туризъм. От началото на годината доникъде на този месец 71 круизни кораба, съгласно предварителните поръчки, е трябвало да посетят Русе, само че поради обстановката с ковид те не са пътували.
"Поне до края на юни не виждам по какъв начин ще се промени обстановката. Това е проблем за целия туристически отрасъл ", споделя Жеков.
Той разяснява още, че в последните години не се следи понижаване на товарооборота в българските пристанища. На тях се падат девет-десет % от общия товарооборот във всички дунавски пристанища.
Корабоплаването се въздейства доста от ниските води. "Притеснява ме фактът, че през този месец река Дунав би трябвало да е пълноводна, само че няма толкоз огромно количество вода. Това може да сътвори проблеми за естественото мореплаване през летния сезон, защото оттук нататък равнището на реката ще се намалява, в случай че няма дъждове ", споделя Жеков.
Той показва, че през последните три години изпълнителната организация "Проучване и поддържане на река Дунав " в Русе интензивно прави драгажни действия в най-критичните места от българския сектор на река Дунав, които при ниски води основават съществени проблеми за корабоплаването.
Така от няколко дни се удълбочава фарватерът /плавателният път/ в региона на остров Белене. "Хубавото е, че държавното управление планува в бюджета средства, които да бъдат отделени за задължението на България да поддържа избрана дълбочина в нашия дунавски сектор. Извършените драгажни действия през миналите две години демонстрираха, че има смисъл от това, тъй като за доста време се задържаха прилични дълбочини. Вярно, че фарватерът при доста ниски води се стеснява и тласкачите би трябвало да провлачват секциите си, само че други години обстановката беше още по-усложнена ", сподели шефът на дирекция "Речен надзор-Русе ".
Жеков, който е бил и капитан на транспортен съд, изясни, че провлачване на секциите от един ескорт през предел на реката може да отнеме от няколко часа до цяло денонощие. Всичко зависи от ситуацията в региона - дали има доста изчакващи кораби, или затънал кораб е затворил фарватера.
Директорът на дирекция "Речен надзор-Русе " споделя още, че корабособствениците търпят загуби при провлачването на секциите, защото се изразходва повече гориво. Отделно, времето за транспорт се удължава и от време на време периодите за доставка не могат да се спазят. "Това е и причина речният превоз да не е доста атрактивен за товари, които изискват бърза доставка ", разяснява Жеков.
Европейски Съюз: Китай да предприеме дейности, с цел да отбрани света от бъдещи пандемии
Според шефа на дирекция "Речен надзор-Русе " за естественото мореплаване по реката въздействие оказват доста фактори - техническото положение на корабите, квалифицираният личен състав, пазарната обстановка, мениджмънта, пристанищната инфраструктура, климатичните промени, както и поддържането на корабоплавателния път.
Жеков споделя, че корабният парк в България е стар. Той дава образец, че през последните 10 години е издигнат един речен транспортен съд, а от 2000 година до 2010 година - шест баржи на "Параходство българско речно корабоплаване ". Всички останали плавателни съдове са на повече от 20 години.
Директорът на дирекция "Речен надзор-Русе " разяснява, че речният превоз не е толкоз прелъстителен, тъй като не постоянно е предвидим. По думите му водният превоз е ефикасен и на ниска цена за транспорт на огромни партиди артикули - метал, руда, въглища, зърно, торове, нефтопродукти.
Според него от началото на рецесията, обвързвана със болестта, е регистрирано понижение от едвам половин % при директните товарни транспорти, преминаващи през българския сектор на река Дунав, по отношение на същия интервал на предходната година.
По думите му по-малък е броят на товарните кораби, дебаркирали край Русе. Намалението обаче е нищожно. За последния месец и половина край града са хвърлили котва 253 товарни кораба, което е с шест % по-малко по отношение на същия интервал на 2019 година.
"Разговарял съм и с сътрудници от Австрия, които също споделят, че пандемията няма очевидно въздействие върху товарните транспорти по Дунав ", изяснява Жеков.
Това обаче не се отнася за круизния туризъм. От началото на годината доникъде на този месец 71 круизни кораба, съгласно предварителните поръчки, е трябвало да посетят Русе, само че поради обстановката с ковид те не са пътували.
"Поне до края на юни не виждам по какъв начин ще се промени обстановката. Това е проблем за целия туристически отрасъл ", споделя Жеков.
Той разяснява още, че в последните години не се следи понижаване на товарооборота в българските пристанища. На тях се падат девет-десет % от общия товарооборот във всички дунавски пристанища.
Корабоплаването се въздейства доста от ниските води. "Притеснява ме фактът, че през този месец река Дунав би трябвало да е пълноводна, само че няма толкоз огромно количество вода. Това може да сътвори проблеми за естественото мореплаване през летния сезон, защото оттук нататък равнището на реката ще се намалява, в случай че няма дъждове ", споделя Жеков.
Той показва, че през последните три години изпълнителната организация "Проучване и поддържане на река Дунав " в Русе интензивно прави драгажни действия в най-критичните места от българския сектор на река Дунав, които при ниски води основават съществени проблеми за корабоплаването.
Така от няколко дни се удълбочава фарватерът /плавателният път/ в региона на остров Белене. "Хубавото е, че държавното управление планува в бюджета средства, които да бъдат отделени за задължението на България да поддържа избрана дълбочина в нашия дунавски сектор. Извършените драгажни действия през миналите две години демонстрираха, че има смисъл от това, тъй като за доста време се задържаха прилични дълбочини. Вярно, че фарватерът при доста ниски води се стеснява и тласкачите би трябвало да провлачват секциите си, само че други години обстановката беше още по-усложнена ", сподели шефът на дирекция "Речен надзор-Русе ".
Жеков, който е бил и капитан на транспортен съд, изясни, че провлачване на секциите от един ескорт през предел на реката може да отнеме от няколко часа до цяло денонощие. Всичко зависи от ситуацията в региона - дали има доста изчакващи кораби, или затънал кораб е затворил фарватера.
Директорът на дирекция "Речен надзор-Русе " споделя още, че корабособствениците търпят загуби при провлачването на секциите, защото се изразходва повече гориво. Отделно, времето за транспорт се удължава и от време на време периодите за доставка не могат да се спазят. "Това е и причина речният превоз да не е доста атрактивен за товари, които изискват бърза доставка ", разяснява Жеков.
Според шефа на дирекция "Речен надзор-Русе " за естественото мореплаване по реката въздействие оказват доста фактори - техническото положение на корабите, квалифицираният личен състав, пазарната обстановка, мениджмънта, пристанищната инфраструктура, климатичните промени, както и поддържането на корабоплавателния път.
Жеков споделя, че корабният парк в България е стар. Той дава образец, че през последните 10 години е издигнат един речен транспортен съд, а от 2000 година до 2010 година - шест баржи на "Параходство българско речно корабоплаване ". Всички останали плавателни съдове са на повече от 20 години.
Директорът на дирекция "Речен надзор-Русе " разяснява, че речният превоз не е толкоз прелъстителен, тъй като не постоянно е предвидим. По думите му водният превоз е ефикасен и на ниска цена за транспорт на огромни партиди артикули - метал, руда, въглища, зърно, торове, нефтопродукти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ