Как пандемията върна младите в хотел "Мама"
Пандемията от ковид породи резултат на бумеранга. Тя върна доста младежи в Европа и света назад при родителите им. Липсата на работа и прехрана лиши мнозина от автономия и самочувствие, че се оправят, споделя
Шест години са минали, откогато Файсал Шариф не живее при родителите си. На 18 години напуснал бащиния си дом, с цел да следва. През шестте години на неявяване е пътувал доста по света, работил е и е основал свое лично семейство. Но по-късно, към този момент на 24 години, трябвало да се върне в хотел " Мама " - въпреки и не по лична воля. " Имаше интервали, в които усещах, че съм се провалил ", признава той.
Файсал споделя, че с изключение на със следването в Имперския лицей, Лондон го е привличал и с множеството благоприятни условия за превозване на свободното време. " Но внезапно Лондон замязя на мъртъв град ", споделя той. Заради пандемията всичко замряло - даже научната му процедура била анулирана, немислими станали и всевъзможни срещи с другари и празненства.
Ефектът на бумеранга
Много от състудентите на Файсал се върнали в родните си страни, защото не можели да си разрешат да останат в затворения от локдауна Лондон с неговите високи наеми. И Файсал нямал различен избор.
" Нямаме данни за цяла Европа, само че знаем, че в Хърватия преди пандемията 44% от младежите са живеели дружно с родителите си, а след експлоадирането ѝ делът им е повишен до 78%. Смятаме, че наклонността е сходна и в другите страни ", споделя Мерал Нур от Европейския студентски съюз.
Младите хора са мощно наранени от пандемията, тъй като мнозина са принудени да се върнат при родителите си. " За тях тази обстановка значи загуба на автономия ", споделя Манон Дешайе от Европейския юношески конгрес.
Картината в Европа е доста друга
И преди пандемията се следиха съществени разлики сред обособените европейски страни. За скандинавските страни постоянно е било обикновено младежите овреме да живеят независимо, само че в Южна и Югоизточна Европа има напълно друга просвета, демонстрират статистическите данни за Европейски Съюз. " Всеки район си има своите характерни финансови и културни рамкови условия ", споделя в тази връзка Мерал Нур.
Различни са аргументите, заради които младежите вземат решение да не се отделят от родителите си - поради особености на локалния пазар на труда, персоналното улеснение или традициите. Независимо от събитията обаче се набива на очи фактът, че една избрана група младежи страда най-вече от по този начин създалата се обстановка, споделя Нур: " Онези, които са маргинализирани по някакъв симптом, да вземем за пример представителите на ЛГБТИ-общността, изпитват най-големи компликации да се завърнат при родителите си ", твърди тя. Голям капацитет за пораждане на напрежение има също и в обществено слаби фамилии с ниски приходи.
Джулия е италианка и дълго време не се решавала да напусне бащиния си дом - макар че ѝ било доста мъчно да живее под един покрив с родителите си по време на локдауна. Студентката не съумяла да си откри спомагателна работа по време на следването, а и се чувствала длъжна да наглежда старата си майка.
" Не се решавах да се отделя. Щеше да наподобява по този начин, като че ли не желая да се грижа за мама ", споделя тя и прибавя, че в Италия е обикновено децата да живеят дълго време с родителите си. Нейният брат е на 30 години, оказва помощ финансово за издръжката на фамилията и въобще не мисли да се изнася. Джулия въпреки всичко се взема решение на тази стъпка: от края на предходната година към този момент живее в независимо жилище.
Липсата на автономия поражда проблеми
Дженифър Капуто от Чикагския университет е изследвала така наречения феномен " Boomerang-Kids " ( " децата-бумеранг " ) в Съединени американски щати. Тя е открила, че точно младежите, които поради пандемията вземат решение да се върнат още веднъж при родителите си, са най-застрашени от.
" Финансовата и обществена самостоятелност е доста значима за превръщането на младежите във възрастни. Същото важи и за съществуването на независимо жилище. Ако тези фактори не са налице, това може да докара до неприятното чувство, че си се провалил ", споделя Дженифър Капуто.
Шест години са минали, откогато Файсал Шариф не живее при родителите си. На 18 години напуснал бащиния си дом, с цел да следва. През шестте години на неявяване е пътувал доста по света, работил е и е основал свое лично семейство. Но по-късно, към този момент на 24 години, трябвало да се върне в хотел " Мама " - въпреки и не по лична воля. " Имаше интервали, в които усещах, че съм се провалил ", признава той.
Файсал споделя, че с изключение на със следването в Имперския лицей, Лондон го е привличал и с множеството благоприятни условия за превозване на свободното време. " Но внезапно Лондон замязя на мъртъв град ", споделя той. Заради пандемията всичко замряло - даже научната му процедура била анулирана, немислими станали и всевъзможни срещи с другари и празненства.
Ефектът на бумеранга
Много от състудентите на Файсал се върнали в родните си страни, защото не можели да си разрешат да останат в затворения от локдауна Лондон с неговите високи наеми. И Файсал нямал различен избор.
" Нямаме данни за цяла Европа, само че знаем, че в Хърватия преди пандемията 44% от младежите са живеели дружно с родителите си, а след експлоадирането ѝ делът им е повишен до 78%. Смятаме, че наклонността е сходна и в другите страни ", споделя Мерал Нур от Европейския студентски съюз.
Младите хора са мощно наранени от пандемията, тъй като мнозина са принудени да се върнат при родителите си. " За тях тази обстановка значи загуба на автономия ", споделя Манон Дешайе от Европейския юношески конгрес.
Картината в Европа е доста друга
И преди пандемията се следиха съществени разлики сред обособените европейски страни. За скандинавските страни постоянно е било обикновено младежите овреме да живеят независимо, само че в Южна и Югоизточна Европа има напълно друга просвета, демонстрират статистическите данни за Европейски Съюз. " Всеки район си има своите характерни финансови и културни рамкови условия ", споделя в тази връзка Мерал Нур.
Различни са аргументите, заради които младежите вземат решение да не се отделят от родителите си - поради особености на локалния пазар на труда, персоналното улеснение или традициите. Независимо от събитията обаче се набива на очи фактът, че една избрана група младежи страда най-вече от по този начин създалата се обстановка, споделя Нур: " Онези, които са маргинализирани по някакъв симптом, да вземем за пример представителите на ЛГБТИ-общността, изпитват най-големи компликации да се завърнат при родителите си ", твърди тя. Голям капацитет за пораждане на напрежение има също и в обществено слаби фамилии с ниски приходи.
Джулия е италианка и дълго време не се решавала да напусне бащиния си дом - макар че ѝ било доста мъчно да живее под един покрив с родителите си по време на локдауна. Студентката не съумяла да си откри спомагателна работа по време на следването, а и се чувствала длъжна да наглежда старата си майка.
" Не се решавах да се отделя. Щеше да наподобява по този начин, като че ли не желая да се грижа за мама ", споделя тя и прибавя, че в Италия е обикновено децата да живеят дълго време с родителите си. Нейният брат е на 30 години, оказва помощ финансово за издръжката на фамилията и въобще не мисли да се изнася. Джулия въпреки всичко се взема решение на тази стъпка: от края на предходната година към този момент живее в независимо жилище.
Липсата на автономия поражда проблеми
Дженифър Капуто от Чикагския университет е изследвала така наречения феномен " Boomerang-Kids " ( " децата-бумеранг " ) в Съединени американски щати. Тя е открила, че точно младежите, които поради пандемията вземат решение да се върнат още веднъж при родителите си, са най-застрашени от.
" Финансовата и обществена самостоятелност е доста значима за превръщането на младежите във възрастни. Същото важи и за съществуването на независимо жилище. Ако тези фактори не са налице, това може да докара до неприятното чувство, че си се провалил ", споделя Дженифър Капуто.
Източник: dnevnik.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ