Добре дошли в ерата на медта!
Пандемията от ковид може да проправи пътя на „ ерата на медта “. Това казва директорът по енергетика, климат и запаси в Eurasia Group Хенинг Глойстийн пред Си Ен Би Си.
Суровината, която се приема като знак за общото положение на стопанската система, понесе тежък удар от рецесията с COVID-19. Намаляващото търсене докара до спад на цените в разгара на пандемията през месец март. Въпреки това през вчерашния ден на Лондонската борса за метали (LME) един метричен звук мед се търгуваше за към 5 909 $, което съставлява растеж от 0,5% спрямо предходния ден. Цената на метала се приближава до петмесечния връх от 5 928 $, доближат по-рано този месец, предава Ройтерс.
Според Глойстийн пандемията ще форсира наклонността към подкрепяни от държавните управления екологични вложения и дигитализацията, които „ предвещават идния взрив на търсенето на мед “.
„ Огромните вложения в зелени стратегии, както и такива за цифровизация, изключително в Азия и Европа, ще основат условия за взрив в търсенето на мед. Електрически коли, 5G мрежи, възобновимите енергийни източници, всички те се нуждаят от огромни количества от аления метал “, разяснява Глойстийн пред Си Ен Би Си.
Търсенето на метала може да падне с към 5% през 2020 г. поради породената от пандемията криза, само че огромните фискални тласъци ще оказват помощ за възобновяване на търсенето на равнищата отпреди рецесията още през идната година, когато потреблението на медта се чака да се усили с 4%.
Анализатори от Bank of Ameica покачиха прогнозата си за цената на медта по-рано този месец, като упованията са за растеж от 5,4% до 5 621 $ за метричен звук тази година. Прогнозата на банката за 2021 година остава непроменена – 6 250 $ за МТ.
От Morgan Stanley също чакат бързо възобновяване на бранша до равнищата отпреди пандемията като китайските инфраструктурни разноски и спиранията по веригите за доставки ще допринесат за скок на търсенето.
Зелени вложения
Според Eurasia Group стратегиите за зелена сила и за цифровизация ще усилят търсенето на мед приблизително с 2,5% на година през сегашното десетилетие, което евентуално ще увеличи потреблението на суровината до 30 млн. тона през 2030 година
Промените в политиките в Азия и Европа ще играят ключова роля за нарасналото търсене, счита Глойстийн. „ Измененията в транспортния бранш ще бъдат най-големият мотор на потреблението на метала “, разяснява той.
„ Към днешна дата промишлеността на електрическите коли способства единствено за 1% от търсенето на аления метал. До 2030 година анализаторите чакат този дял да доближи 10% “, прибавя той.
Очаква се Китай да влага стотици милиарди долари в дигитализацията на своята стопанска система през идващите 10 години. Същевременно с това доста страни по целия свят поеха ангажимент за големи вложения в зелените технологии.
„ На процедура, медта ще бъде основна суровина във всички промишлености, чието развиване сега се предизвиква. Добре пристигнали в ерата на медта! “, споделя Глойстийн.
Политически главоболия
Макар че страните от Южното полукълбо, които имат мощно развъртян бранш за рандеман на мед, ще бъдат главните бенефициенти от нарасналото търсене на аления метал, Глойстийн подчертава върху това, че ролята на Китай в промишлеността може да докара до растеж на въздействието на азиатския колос в Австралия и Южна Америка.
„ Възходът на стопанската система на медта ще има политически последици. Доминантната позиция на Китай като покупател на първични материали евентуално ще подсигури повече политическо въздействие на страната в районите, където се добива мед “, разяснява Глойстийн.
По данни на Euroasia Group Китай е най-големият консуматор на рафинирана мед в света, като през предходната година потреблението в страната се е равнявало на към 13 млн. тона.
През последните години напрежението сред Китай и Австралия ескалира, откакто Канбера забрани на китайския телекомуникационен колос Huawei да взе участие в построяването на 5G мрежата на страната, подкрепяйки позицията на Съединени американски щати, съгласно която наличието на компанията в основни инфраструктурни планове съставлява риск за националната сигурност.
Отношенията сред двете страни бяха влошени в допълнение, откакто австралийското държавно управление прикани за следствие на произхода на ковид и за отговора на Китай против неговото разпространяване. В отговор на това искане Пекин наложи мита върху вноса на някои австралийски артикули.
Макар че някои австралийски политици зоват за пренасочване на част от износа на страната надалеч от Китай, растящото търсене на медта ще ограничи способността на страната да реализира сходна цел.
Същевременно с това китайското въздействие пораства в Чили – най-големият експортьор на мед в света, които е и участник в мегапроекта „ Един пояс, веднъж “.
„ Продажбите на Чили за Китай се равняват на към една трета от общия експорт на страната. По-големите продажби на мед евентуално ще усилят тази взаимозависимост и ще изложат страната на напън от Пекин в доста насоки, в това число и в комерсиалните договаряния в тихоокеанския район, потреблението на съоръжение на Huawei и връзките на страната със Съединени американски щати “, акцентира Глойстийн, като прибавя, че същото важи и за Перу, която изнася два пъти повече артикули за Китай, в сравнение с за Съединени американски щати или Европа.
Суровината, която се приема като знак за общото положение на стопанската система, понесе тежък удар от рецесията с COVID-19. Намаляващото търсене докара до спад на цените в разгара на пандемията през месец март. Въпреки това през вчерашния ден на Лондонската борса за метали (LME) един метричен звук мед се търгуваше за към 5 909 $, което съставлява растеж от 0,5% спрямо предходния ден. Цената на метала се приближава до петмесечния връх от 5 928 $, доближат по-рано този месец, предава Ройтерс.
Според Глойстийн пандемията ще форсира наклонността към подкрепяни от държавните управления екологични вложения и дигитализацията, които „ предвещават идния взрив на търсенето на мед “.
„ Огромните вложения в зелени стратегии, както и такива за цифровизация, изключително в Азия и Европа, ще основат условия за взрив в търсенето на мед. Електрически коли, 5G мрежи, възобновимите енергийни източници, всички те се нуждаят от огромни количества от аления метал “, разяснява Глойстийн пред Си Ен Би Си.
Търсенето на метала може да падне с към 5% през 2020 г. поради породената от пандемията криза, само че огромните фискални тласъци ще оказват помощ за възобновяване на търсенето на равнищата отпреди рецесията още през идната година, когато потреблението на медта се чака да се усили с 4%.
Анализатори от Bank of Ameica покачиха прогнозата си за цената на медта по-рано този месец, като упованията са за растеж от 5,4% до 5 621 $ за метричен звук тази година. Прогнозата на банката за 2021 година остава непроменена – 6 250 $ за МТ.
От Morgan Stanley също чакат бързо възобновяване на бранша до равнищата отпреди пандемията като китайските инфраструктурни разноски и спиранията по веригите за доставки ще допринесат за скок на търсенето.
Зелени вложения
Според Eurasia Group стратегиите за зелена сила и за цифровизация ще усилят търсенето на мед приблизително с 2,5% на година през сегашното десетилетие, което евентуално ще увеличи потреблението на суровината до 30 млн. тона през 2030 година
Промените в политиките в Азия и Европа ще играят ключова роля за нарасналото търсене, счита Глойстийн. „ Измененията в транспортния бранш ще бъдат най-големият мотор на потреблението на метала “, разяснява той.
„ Към днешна дата промишлеността на електрическите коли способства единствено за 1% от търсенето на аления метал. До 2030 година анализаторите чакат този дял да доближи 10% “, прибавя той.
Очаква се Китай да влага стотици милиарди долари в дигитализацията на своята стопанска система през идващите 10 години. Същевременно с това доста страни по целия свят поеха ангажимент за големи вложения в зелените технологии.
„ На процедура, медта ще бъде основна суровина във всички промишлености, чието развиване сега се предизвиква. Добре пристигнали в ерата на медта! “, споделя Глойстийн.
Политически главоболия
Макар че страните от Южното полукълбо, които имат мощно развъртян бранш за рандеман на мед, ще бъдат главните бенефициенти от нарасналото търсене на аления метал, Глойстийн подчертава върху това, че ролята на Китай в промишлеността може да докара до растеж на въздействието на азиатския колос в Австралия и Южна Америка.
„ Възходът на стопанската система на медта ще има политически последици. Доминантната позиция на Китай като покупател на първични материали евентуално ще подсигури повече политическо въздействие на страната в районите, където се добива мед “, разяснява Глойстийн.
По данни на Euroasia Group Китай е най-големият консуматор на рафинирана мед в света, като през предходната година потреблението в страната се е равнявало на към 13 млн. тона.
През последните години напрежението сред Китай и Австралия ескалира, откакто Канбера забрани на китайския телекомуникационен колос Huawei да взе участие в построяването на 5G мрежата на страната, подкрепяйки позицията на Съединени американски щати, съгласно която наличието на компанията в основни инфраструктурни планове съставлява риск за националната сигурност.
Отношенията сред двете страни бяха влошени в допълнение, откакто австралийското държавно управление прикани за следствие на произхода на ковид и за отговора на Китай против неговото разпространяване. В отговор на това искане Пекин наложи мита върху вноса на някои австралийски артикули.
Макар че някои австралийски политици зоват за пренасочване на част от износа на страната надалеч от Китай, растящото търсене на медта ще ограничи способността на страната да реализира сходна цел.
Същевременно с това китайското въздействие пораства в Чили – най-големият експортьор на мед в света, които е и участник в мегапроекта „ Един пояс, веднъж “.
„ Продажбите на Чили за Китай се равняват на към една трета от общия експорт на страната. По-големите продажби на мед евентуално ще усилят тази взаимозависимост и ще изложат страната на напън от Пекин в доста насоки, в това число и в комерсиалните договаряния в тихоокеанския район, потреблението на съоръжение на Huawei и връзките на страната със Съединени американски щати “, акцентира Глойстийн, като прибавя, че същото важи и за Перу, която изнася два пъти повече артикули за Китай, в сравнение с за Съединени американски щати или Европа.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ