Кризата накара банките да пренасочат вниманието си към вътрешните пазари
Пандемията от ковид докара до скок на националистичните настройки по целия свят. Сега банките се трансформират в водачи на това придвижване и в реализатори на признатите от държавните управления и централните банки избавителните стопански ограничения против най-лошата криза от Голямата меланхолия насам, написа Блумбърг.
Миланската банка Intesa Sanpaolo SpA ускорява кредитна си политика „ Италия преди всичко “. Базираната в Пекин Bank of China пренасочва още веднъж фокуса си върху вътрешния пазар, откакто през последните години направи доста вложения в Близкия изток. Във Франкфурт, Deutsche Bank остави на страна проектите си за разширение на дейностите в Индия, пренасочвайки ресурсите си към родната Германия. Bank of America, която е основана в Шарлът, Северна Каролина, е измежду множеството американски финансови институции, които започнаха по-избирателна политика във връзка с европейското си кредитиране.
Подновеният фокус върху националните пазари може да попречи на експанзията, подхваната от банките след финансовата рецесия от 2008 година, която постави завършек на една епоха на финансово обилие. Това също по този начин може да затвори доста кредитори в границите на пазари, които са мощно конкурентни и с лимитирани благоприятни условия за напредък.
Макар че смяната в настройките на банките бе ускорена от здравната рецесия, тя следва вълната от националистични настроения по света, илюстрирани от политически събития като Брекзит, победната на Тръмп в президентските избори в Съединени американски щати и дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Този възходящ шовинизъм, от своя страна, е остър от пандемията под формата на ограничаващи ограничения против пътуването в чужбина и влизането на чужденци, национализацията или частичния надзор на страната върху основни компании, незабавните заеми за трилиони долари и растящата роля на държавните управления в стопанската система през обозримото бъдеще.
„ Очакваме да забележим огромен фокуса от страна на банките върху вътрешните им пазари “, разяснява Александра Анеке от Union Investment във Франкфурт. „ Гарантираните от страната заеми са проведени на национална основа и банките ще обслужват преди всичко локалните корпорации “, прибавя тя.
Водещите американски кредитори JPMorgan Chase & Co., Citigroup и Bank of America обаче настояват, че техните упоритости за агресия на задгранични пазари не са били наранени от пандемията. Френската BNP Paribas, от своя страна, е единствената е европейска банка, която не изгуби позиции на американския пазар след последната рецесия. Британската HSBC ускорява от ден на ден фокуса си върху азиатския район. Японските банки са принудени да дават заеми в чужбина, защото лихвения марж на вътрешния пазар е съвсем фиктивен.
„ Колко в действителност световни европейски банки съществуват през днешния ден? “, пита Ян Шилдбах, началник на изследванията на банковите и финансовите пазари в Deutsche Bank. „ Повечето още не са се възстановили изцяло от последната рецесия. Тази рецесия ще затрудни още повече световните им упоритости, в случай че те изобщо имат почва през днешния ден “, прибавя той.
Много мениджъри настояват, че кредитната им политика няма за цел понижаване на интервенциите им на задграничните пазари, а просто отразява по-голямата нерешителност по целия свят. Водещите американски банки и европейските им аналози към този момент покачиха запасите си до най-високите равнища от финансовата рецесия насам. Това се отразява отрицателно на тяхната облага, като някои анализатори предвиждат, че обстановката занапред ще се утежнява.
Същите тези мениджъри обаче настояват, че рецесията съставлява нова опция за разширение на непознати пазари. Съръководителят на капиталовия отдел на Citigroup Маноло Фалко споделя, че засиленият фокус на европейските банки върху локалните пазари ще понижи световната конкуренция. Щефан Хупс, който управлява на отдела за корпоративно банкиране на Deutsche Bank, съобщи, че неотдавна банката е дала огромен заем на американски компании, измежду които и Disney, защото локалните финансови институции са били доста внимателни.
На фона на финансовите ограничавания и растящото търсене на заеми по целия свят, банките ще би трябвало да подберат добре местата, където този капитал може да им подсигурява по-добра възвращаемост. Много страни в Европа, където лихвите са извънредно ниски, а маржовете – минимални, най-вероятно няма да са измежду предпочитаните пазари за огромните интернационалните банки.
Има обаче и друга причина банките толкоз елементарно да одобряват ролята си на основна част от националните тактики за битка против икономическите последствията от ковид, която се корени във финансовата рецесия. Въпреки че срутва от 2008 година бе резултат от неприятните капиталови и кредитни практики на банките, които доведоха до рекорден скок на безработицата и затваряне на голям брой бизнес, същите тези банки бяха избавени от банкрут с трилиони долари на данъкоплатците.
Днес обаче държавните управления разчитат на банките да насочат трилиони долари, под формата на заеми, за най-тежко засегнатите от рецесията компании. Тяхната задача е да правят оценка претендентите за заем, да разпределят парите и да ги ръководят. В множеството случаи те се нагърбват и с част от риска, присъщ за тези заеми. В момента съществува ненаситно търсене на финансова помощ и банките сътвориха екипи от хиляди чиновници, с цел да се оправят с натоварването.
„ В Европа, където огромните банки играят основна роля в подпомагането на локалните стопански системи, когато рецесията свърши, банките ще „ бъдат доста внимателни за известно време и няма да поемат нови опасности, които не са свързани непосредствено с подпомагането на националните им пазари “, разяснява Сам Тиодор, от Scope Group. „ При тези маржове, огромните европейски банки ще станат по-национални и по-малко интернационалните, най-малко за несъмнено време “, прибавя той.
Миланската банка Intesa Sanpaolo SpA ускорява кредитна си политика „ Италия преди всичко “. Базираната в Пекин Bank of China пренасочва още веднъж фокуса си върху вътрешния пазар, откакто през последните години направи доста вложения в Близкия изток. Във Франкфурт, Deutsche Bank остави на страна проектите си за разширение на дейностите в Индия, пренасочвайки ресурсите си към родната Германия. Bank of America, която е основана в Шарлът, Северна Каролина, е измежду множеството американски финансови институции, които започнаха по-избирателна политика във връзка с европейското си кредитиране.
Подновеният фокус върху националните пазари може да попречи на експанзията, подхваната от банките след финансовата рецесия от 2008 година, която постави завършек на една епоха на финансово обилие. Това също по този начин може да затвори доста кредитори в границите на пазари, които са мощно конкурентни и с лимитирани благоприятни условия за напредък.
Макар че смяната в настройките на банките бе ускорена от здравната рецесия, тя следва вълната от националистични настроения по света, илюстрирани от политически събития като Брекзит, победната на Тръмп в президентските избори в Съединени американски щати и дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Този възходящ шовинизъм, от своя страна, е остър от пандемията под формата на ограничаващи ограничения против пътуването в чужбина и влизането на чужденци, национализацията или частичния надзор на страната върху основни компании, незабавните заеми за трилиони долари и растящата роля на държавните управления в стопанската система през обозримото бъдеще.
„ Очакваме да забележим огромен фокуса от страна на банките върху вътрешните им пазари “, разяснява Александра Анеке от Union Investment във Франкфурт. „ Гарантираните от страната заеми са проведени на национална основа и банките ще обслужват преди всичко локалните корпорации “, прибавя тя.
Водещите американски кредитори JPMorgan Chase & Co., Citigroup и Bank of America обаче настояват, че техните упоритости за агресия на задгранични пазари не са били наранени от пандемията. Френската BNP Paribas, от своя страна, е единствената е европейска банка, която не изгуби позиции на американския пазар след последната рецесия. Британската HSBC ускорява от ден на ден фокуса си върху азиатския район. Японските банки са принудени да дават заеми в чужбина, защото лихвения марж на вътрешния пазар е съвсем фиктивен.
„ Колко в действителност световни европейски банки съществуват през днешния ден? “, пита Ян Шилдбах, началник на изследванията на банковите и финансовите пазари в Deutsche Bank. „ Повечето още не са се възстановили изцяло от последната рецесия. Тази рецесия ще затрудни още повече световните им упоритости, в случай че те изобщо имат почва през днешния ден “, прибавя той.
Много мениджъри настояват, че кредитната им политика няма за цел понижаване на интервенциите им на задграничните пазари, а просто отразява по-голямата нерешителност по целия свят. Водещите американски банки и европейските им аналози към този момент покачиха запасите си до най-високите равнища от финансовата рецесия насам. Това се отразява отрицателно на тяхната облага, като някои анализатори предвиждат, че обстановката занапред ще се утежнява.
Същите тези мениджъри обаче настояват, че рецесията съставлява нова опция за разширение на непознати пазари. Съръководителят на капиталовия отдел на Citigroup Маноло Фалко споделя, че засиленият фокус на европейските банки върху локалните пазари ще понижи световната конкуренция. Щефан Хупс, който управлява на отдела за корпоративно банкиране на Deutsche Bank, съобщи, че неотдавна банката е дала огромен заем на американски компании, измежду които и Disney, защото локалните финансови институции са били доста внимателни.
На фона на финансовите ограничавания и растящото търсене на заеми по целия свят, банките ще би трябвало да подберат добре местата, където този капитал може да им подсигурява по-добра възвращаемост. Много страни в Европа, където лихвите са извънредно ниски, а маржовете – минимални, най-вероятно няма да са измежду предпочитаните пазари за огромните интернационалните банки.
Има обаче и друга причина банките толкоз елементарно да одобряват ролята си на основна част от националните тактики за битка против икономическите последствията от ковид, която се корени във финансовата рецесия. Въпреки че срутва от 2008 година бе резултат от неприятните капиталови и кредитни практики на банките, които доведоха до рекорден скок на безработицата и затваряне на голям брой бизнес, същите тези банки бяха избавени от банкрут с трилиони долари на данъкоплатците.
Днес обаче държавните управления разчитат на банките да насочат трилиони долари, под формата на заеми, за най-тежко засегнатите от рецесията компании. Тяхната задача е да правят оценка претендентите за заем, да разпределят парите и да ги ръководят. В множеството случаи те се нагърбват и с част от риска, присъщ за тези заеми. В момента съществува ненаситно търсене на финансова помощ и банките сътвориха екипи от хиляди чиновници, с цел да се оправят с натоварването.
„ В Европа, където огромните банки играят основна роля в подпомагането на локалните стопански системи, когато рецесията свърши, банките ще „ бъдат доста внимателни за известно време и няма да поемат нови опасности, които не са свързани непосредствено с подпомагането на националните им пазари “, разяснява Сам Тиодор, от Scope Group. „ При тези маржове, огромните европейски банки ще станат по-национални и по-малко интернационалните, най-малко за несъмнено време “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ