Пандемията от COVID-19 увеличи традиционните неравенства, а високият дял на

Пандемията от COVID-19 усили обичайните неравенства, а високият дял на разноските за здраве по отношение на общите доходи на семействата у нас докара до нов вид неравенства в обществото ни, така наречен " здравни неравенства ", уточни специалистът. По думите му те са силно изразени при хората, живеещи с приходи под линията на беднотия.

При заболяване и следваща хоспитализация на човек, разходите за здраве доближават приблизително 35 % по отношение на месечния приход на този човек.

При най-силно уязвимите групи пък, месечните разноски за здраве в интервала преди пандемията са достигали стряскащи стойности - сред 50 на 100 и 110 на 100, което значи, че хората с най-ниски приходи (на минимална работна заплата или минимална пенсия), се постанова да теглят заеми, с цел да посрещнат разноските по своето лекуване, посочи Любослав Костов.

По думите на икономиста високите разноски за здраве, като дял от общия месечен приход, изключително в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са главен фактор за изпадане в абсолютна беднотия и обществена депривация.

Любослав Костов напомни, че в България две трети от хората не получават размера на междинната работна заплата, а по-малко от нея, поради ясно изразената лява асиметрия на систематизиране на приходите.

Бедните губят най-вече в рецесията

Мнозинството от работниците с по-ниски приходи не могат да работят от у дома, само че също по този начин не им е разрешено да вървят на работа, съобщи специалистът на КНСБ. 

Любослав Костов уточни, че най-вероятно прогнозите на КНСБ, направени още при започване на пандемията, за към 300 000 безработни към края на 2020 година ще се осъществен към края на декември.

Експертът добави, че броят на безработните през последните седмици още веднъж нараства като директен резултат от частичния локдаун. Той предвижда безработица от към 9-10 % през 2020 година, в случай че записваме 9 % спад на действителния Брутният вътрешен продукт.