Пандемията на 21 век: Едно поколение расте с таблет в ръка и все по-трудно намира думите си
Пандемията на 21 век: Едно потомство пораства с таблет в ръка и все по-трудно намира думите си
Едно потомство пораства с таблет в ръка и все по-трудно намира думите си. Зад видимо безобидното стоене пред екрана се крие проблем, който експертите към този момент назовават систематичен – забавено езиково развиване и затруднена връзка. Това заяви логопедът Евгения Георгиева,
която работи в Държавния логопедичен център в София и 139 ОУ „ Захарий Круша “.
През последните години логопедичните кабинети в България се трансформират в едно от най-посещаваните места от родители на дребни деца. Ако преди три десетилетия специалността на логопеда е била по-скоро необичайност, през днешния ден тя е неизменима част от развиването на от ден на ден деца още в ранна възраст. Какво стои зад тази смяна и
каква е ролята на актуалната среда в езиковото развиване дава отговор логопедът Евгения Георгиева.
Дигиталният свят и неналичието на време – новата среда на детството
„ Причините са сложни “, сподели Евгения Георгиева. „ От една страна измененията в обществено-икономическата среда и образованието. От друга навлизането на цифровия свят в фамилията. И не на последно място родителите все по-често нямат време да поддържат връзка интензивно с децата си “, означи тя.
По думите ѝ точно тази липса на ежедневна връзка
– четене на приказки, игри, диалози – води до закъснение в развиването на устната тирада и артикулацията. „ Не бих споделила, че виновността е единствено в родителите, само че това е значителен фактор “, добави тя.
Проблемите стартират още в ранна възраст
Най-честите аргументи за посещаване при логопед зависят от възрастта на детето. В предучилищния интервал фокусът пада върху вярното наречие и развиването на фонологичните умения.
„ Това е методът, по който детето възприема речта
по какъв начин чува звуковете, по какъв начин ги подрежда и по какъв начин ги възпроизвежда “, изясни Георгиева. Наред с това основна роля играят и базовите когнитивни качества. „ Внимание, памет, мислене – това са основите, върху които стъпва вярното езиково развиване “, акцентира логопедът.
Защо децата проговарят по-късно
Все по-често експертите регистрират, че децата стартират да приказват по-късно. Според нея повода още веднъж се крие в средата.
„ Детето би трябвало да чува вярна тирада
– с цели фрази. Не бива да се употребява бебешки език “, безапелационна е тя. Сериозен проблем е и несъразмерното време пред екрани, изключително с чуждоезично наличие.
„ Имала съм случаи, в които родител споделя: ‘Детето ми проговори на английски’. Това не е правилно. То просто повтаря думи, които е чуло от екрана. Българският език остава на назад във времето “, предизвести експертът.
„ Електронната бавачка “ и цената ѝ
Дали екраните могат да се нарекат новата „ пандемия “? „ За страдание – да “, отговори Георгиева.
Тя изясни, че когато детето прекарва дълго време пред телефон, таблет или тв приемник, това се отразява директно върху обществените и отзивчивите му умения. „ Не се развива устната тирада, няма задоволително действителна връзка. А когато детето влезе в учебно заведение, това води до усложнения при четене, писане и учене като цяло. “
Трудната смяна – като битка със взаимозависимост
Въпреки че казусът не е всеобщ, той е задоволително сериозен. Родителите постоянно одобряват препоръките на експертите, само че използването им се оказва предизвикателство.
„ Това е като взаимозависимост “, сподели Георгиева. „ Процесът на ‘детоксикация’ от екраните е дълъг. Изисква самообладание и поредност, само че е извънредно значим за детето “, акцентира логопедът.
Аутизъм, диагностика и ролята на експертите
По отношение на децата от аутистичния набор Евгения Георгиева означи, че по-скоро се следи по-добра диагностика, в сравнение с внезапно нарастване.
„ Преди тези деца не бяха добре разпознавани и постоянно попадаха в други категории “, изясни тя. „ Сега има повече изясненост и повече експерти, които работят дружно. “
Диагнозата се слага от екип – детски психиатър,
клиничен психолог и педиатър, а логопедът има основна роля в лечението. „ Колкото по-рано стартира интервенцията – още към 3-годишна възраст – толкоз по-добри са резултатите “, счита Георгиева.
Не единствено тирада, а и обществена връзка
При децата от аутистичния набор главното предизвикателство не е единствено говорът.
„ Проблемът не е толкоз, че не могат да приказват или да четат, а че връзката им е затруднена – в обществен проект, в общуването с връстници и възрастни, в противоположната връзка “, сподели тя и разясни: „ Затова работата е сложна и изисква съдействие сред разнообразни експерти. “
Ролята на Държавния логопедичен център
Държавният логопедичен център (ДЛЦ) в София има над 70-годишна история и през днешния ден сплотява повече от 50 експерти.
„ Нашата съществена роля е да предоставяме безвъзмездна помощ на децата “, изясни Георгиева. „ Работим и с деца с по-тежки нарушавания, в партньорство с други институции. “
Освен практическата работа,
центърът развива и изследователска активност. „ Провеждаме скринингови изследвания, проучваме данни и сътворяваме стандарти, които подкрепят работата на логопедите “, сподели още логопедът.
ДЛЦ партнира с Нов български университет и със Софийския университет като дава база за осъществяване на студентска процедура по специалността „ Логопедия “ на бакалавърска и магистърска стратегии. Базовите логопеди обезпечават
практическата подготовка на бъдещите логопеди.
ДЛЦ обезпечава образование на практикуващи сътрудници логопеди от София и страната, студенти по логопедия и родители на деца с отзивчиви нарушавания по тематики, касаещи логопедията, които ги интересуват, като на експертите се издават квалификационни заеми. Екипи от ДЛЦ организират наставнически стратегия за специалисти с дребен опит и супервизии по проблеми с сътрудници. Участва в организирането и партнирането на конференции и професионални събития в народен и интернационален аспект.
Една тревожна наклонност: всяко трето дете с потребност от поддръжка
Макар да липсва огромна национална статистика, наблюденията са показателни.
„ Може да се каже, че към една трета от децата имат разнообразни усложнения – артикулационни, при четене и писане, заекване или когнитивни проблеми “, показва експертът. Това неизбежно се отразява и върху акомодацията им в учебно заведение.
„ Говорете с децата си “ – най-важният съвет
Евгения Георгиева би желала да има по-малко деца в логопедичните кабинети. „ Родителите би трябвало да поддържат връзка повече с децата си – да им четат, да играят с тях, да беседват. И да се доверяват на експертите. Така развиването става доста по-естествено “, посъветва тя.
В свят, в който екраните все по-често заемат мястото на живия контакт, думите ѝ звучат не просто като професионален съвет, а като предизвестие – че езикът не се учи от устройства, а от хора.
Едно потомство пораства с таблет в ръка и все по-трудно намира думите си. Зад видимо безобидното стоене пред екрана се крие проблем, който експертите към този момент назовават систематичен – забавено езиково развиване и затруднена връзка. Това заяви логопедът Евгения Георгиева,
която работи в Държавния логопедичен център в София и 139 ОУ „ Захарий Круша “.
През последните години логопедичните кабинети в България се трансформират в едно от най-посещаваните места от родители на дребни деца. Ако преди три десетилетия специалността на логопеда е била по-скоро необичайност, през днешния ден тя е неизменима част от развиването на от ден на ден деца още в ранна възраст. Какво стои зад тази смяна и
каква е ролята на актуалната среда в езиковото развиване дава отговор логопедът Евгения Георгиева.
Дигиталният свят и неналичието на време – новата среда на детството
„ Причините са сложни “, сподели Евгения Георгиева. „ От една страна измененията в обществено-икономическата среда и образованието. От друга навлизането на цифровия свят в фамилията. И не на последно място родителите все по-често нямат време да поддържат връзка интензивно с децата си “, означи тя.
По думите ѝ точно тази липса на ежедневна връзка
– четене на приказки, игри, диалози – води до закъснение в развиването на устната тирада и артикулацията. „ Не бих споделила, че виновността е единствено в родителите, само че това е значителен фактор “, добави тя.
Проблемите стартират още в ранна възраст
Най-честите аргументи за посещаване при логопед зависят от възрастта на детето. В предучилищния интервал фокусът пада върху вярното наречие и развиването на фонологичните умения.
„ Това е методът, по който детето възприема речта
по какъв начин чува звуковете, по какъв начин ги подрежда и по какъв начин ги възпроизвежда “, изясни Георгиева. Наред с това основна роля играят и базовите когнитивни качества. „ Внимание, памет, мислене – това са основите, върху които стъпва вярното езиково развиване “, акцентира логопедът.
Защо децата проговарят по-късно
Все по-често експертите регистрират, че децата стартират да приказват по-късно. Според нея повода още веднъж се крие в средата.
„ Детето би трябвало да чува вярна тирада
– с цели фрази. Не бива да се употребява бебешки език “, безапелационна е тя. Сериозен проблем е и несъразмерното време пред екрани, изключително с чуждоезично наличие.
„ Имала съм случаи, в които родител споделя: ‘Детето ми проговори на английски’. Това не е правилно. То просто повтаря думи, които е чуло от екрана. Българският език остава на назад във времето “, предизвести експертът.
„ Електронната бавачка “ и цената ѝ
Дали екраните могат да се нарекат новата „ пандемия “? „ За страдание – да “, отговори Георгиева.
Тя изясни, че когато детето прекарва дълго време пред телефон, таблет или тв приемник, това се отразява директно върху обществените и отзивчивите му умения. „ Не се развива устната тирада, няма задоволително действителна връзка. А когато детето влезе в учебно заведение, това води до усложнения при четене, писане и учене като цяло. “
Трудната смяна – като битка със взаимозависимост
Въпреки че казусът не е всеобщ, той е задоволително сериозен. Родителите постоянно одобряват препоръките на експертите, само че използването им се оказва предизвикателство.
„ Това е като взаимозависимост “, сподели Георгиева. „ Процесът на ‘детоксикация’ от екраните е дълъг. Изисква самообладание и поредност, само че е извънредно значим за детето “, акцентира логопедът.
Аутизъм, диагностика и ролята на експертите
По отношение на децата от аутистичния набор Евгения Георгиева означи, че по-скоро се следи по-добра диагностика, в сравнение с внезапно нарастване.
„ Преди тези деца не бяха добре разпознавани и постоянно попадаха в други категории “, изясни тя. „ Сега има повече изясненост и повече експерти, които работят дружно. “
Диагнозата се слага от екип – детски психиатър,
клиничен психолог и педиатър, а логопедът има основна роля в лечението. „ Колкото по-рано стартира интервенцията – още към 3-годишна възраст – толкоз по-добри са резултатите “, счита Георгиева.
Не единствено тирада, а и обществена връзка
При децата от аутистичния набор главното предизвикателство не е единствено говорът.
„ Проблемът не е толкоз, че не могат да приказват или да четат, а че връзката им е затруднена – в обществен проект, в общуването с връстници и възрастни, в противоположната връзка “, сподели тя и разясни: „ Затова работата е сложна и изисква съдействие сред разнообразни експерти. “
Ролята на Държавния логопедичен център
Държавният логопедичен център (ДЛЦ) в София има над 70-годишна история и през днешния ден сплотява повече от 50 експерти.
„ Нашата съществена роля е да предоставяме безвъзмездна помощ на децата “, изясни Георгиева. „ Работим и с деца с по-тежки нарушавания, в партньорство с други институции. “
Освен практическата работа,
центърът развива и изследователска активност. „ Провеждаме скринингови изследвания, проучваме данни и сътворяваме стандарти, които подкрепят работата на логопедите “, сподели още логопедът.
ДЛЦ партнира с Нов български университет и със Софийския университет като дава база за осъществяване на студентска процедура по специалността „ Логопедия “ на бакалавърска и магистърска стратегии. Базовите логопеди обезпечават
практическата подготовка на бъдещите логопеди.
ДЛЦ обезпечава образование на практикуващи сътрудници логопеди от София и страната, студенти по логопедия и родители на деца с отзивчиви нарушавания по тематики, касаещи логопедията, които ги интересуват, като на експертите се издават квалификационни заеми. Екипи от ДЛЦ организират наставнически стратегия за специалисти с дребен опит и супервизии по проблеми с сътрудници. Участва в организирането и партнирането на конференции и професионални събития в народен и интернационален аспект.
Една тревожна наклонност: всяко трето дете с потребност от поддръжка
Макар да липсва огромна национална статистика, наблюденията са показателни.
„ Може да се каже, че към една трета от децата имат разнообразни усложнения – артикулационни, при четене и писане, заекване или когнитивни проблеми “, показва експертът. Това неизбежно се отразява и върху акомодацията им в учебно заведение.
„ Говорете с децата си “ – най-важният съвет
Евгения Георгиева би желала да има по-малко деца в логопедичните кабинети. „ Родителите би трябвало да поддържат връзка повече с децата си – да им четат, да играят с тях, да беседват. И да се доверяват на експертите. Така развиването става доста по-естествено “, посъветва тя.
В свят, в който екраните все по-често заемат мястото на живия контакт, думите ѝ звучат не просто като професионален съвет, а като предизвестие – че езикът не се учи от устройства, а от хора.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ