Проф. Александър Кьосев: Пандемията има шанс да създава солидарни общества
Пандемията има късмет да основава солидарни общества. Това сподели проф. Александър Кьосев, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", по време на полемика " Дали пандемията пренаписа границата на правата? ". Дискусията се провежда от Българската общественост за демократична народна власт и Културния център на Софийския университет онлайн във Фейсбук.
" Ние се намираме в нова обстановка. Може би пандемията ни учи, че освен правата са универсални и неотменими, а и имплицираните в тях отговорности са универсални и неотменими. Пандемията ни прави всички дружно бранители на правата ", уточни проф. Кьосев. Той сподели, че по едно и също време с това да са универсални човешки права, те са и универсални човешки отговорности - да се бранят правата, само че освен своите, а универсалните права. " Това към този момент не може да бъде наречено обвързване, а грижа. То заслужава тази дума, тъй като припомня родителската грижа - опосредяваща дълг и право ", уточни проф. Кьосев.
Проф. Кьосев: Политиката е грижа за полиса, не предизборно блъскане
Аз съм културолог, а не политолог и в моите очи думата „ политика “ значи друго. Тя идва от „ полис “ и произхож...
Прочети повече
Изразът " всеки самичък си преценява " - тази фамозна фраза, върху чиито учредения би трябвало да се замислим, надали се изчерпва единствено с българската безхаберност. Въпросът на баланс се преценя и управлява освен от индивидите ", уточни проф. Кьосев. По думите му за индивида се грижат и специалистите, грижи се и страната с нейните принадлежности за ръководство на популацията, грижат се и правозащитниците и съдиите, а даже и математиците, които основават пандемични модели. " В идеалния случай другите грижи слагат граници пред своя тоталитарен капацитет, основават резонанси, биха могли да конвергират - да основат нещо дружно, в случай че това се случи бихме могли да кажем, че грижата се е трансформирала в взаимност ", сподели проф. Кьосев.
Пандемията има късмет да основава солидарни общества, в които е обикновено всеки да се грижи за всеки, освен това освен за здравето му, а и за свободите му и това е обвързване и за човеци, само че също и за институции, и за специалисти, и за една добра страна. В други общества е допустимо тъкмо противоположното - конвергенцията да не настъпи, обособените грижи да не се управляват взаимно, а да се разбягат и това да докара до разнообразни спорове, уточни проф. Кьосев. По думите му тогава страната брутално стартира да нарушава свободи, а индивидите анархистично отхвърлят всички ограничавания и ограничения. Това са общества с нарушена взаимност, посочи проф. Кьосев и добави, че това са два идеални модела.
" Кой знае за какво ми се коства, че българското общество се доближава повече до втория полюс ", разяснява преподавателят. В началото на полемиката някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева обърна внимание, че зеленият документ е бил въведен против случайното право някои страни да затворят границите си. По думите й по този начин той се явява опция на локдауна. Тя уточни, че сега в Европейския съд по правата на индивида има 790 тъжби по отношение на нарушеното право на труд на европейски жители, за които е въведено условието да се имунизират.
Димитрина Петрова, шеф на БОЛД, разяснява че няма детайл на дискриминация във връзка с въвеждането на зеления документ. Тя засегна и казуса с инфодемия по отношение на COVID-19 и представянето не на обстоятелства, а на отзиви, които всъщност нищо не споделят и които даже са погрешни. Проф. Кьосев означи, че забележителна част от ограниченията, въведени за справяне с пандемията у нас, са имали инцидентен и безреден темперамент и означи, че инфодемията е проникнала и в решенията за справяне с рецесията.
Проф. Александър Кьосев: В митингите се смесиха морална непоносимост и тъмни ползи
„ Протестите се разсънват от морална непоносимост, след което в тях се намесват с изключение на импулсът на тази морална непоносимост, ползи...
Прочети повече
Още от ОБЩЕСТВО:
" Ние се намираме в нова обстановка. Може би пандемията ни учи, че освен правата са универсални и неотменими, а и имплицираните в тях отговорности са универсални и неотменими. Пандемията ни прави всички дружно бранители на правата ", уточни проф. Кьосев. Той сподели, че по едно и също време с това да са универсални човешки права, те са и универсални човешки отговорности - да се бранят правата, само че освен своите, а универсалните права. " Това към този момент не може да бъде наречено обвързване, а грижа. То заслужава тази дума, тъй като припомня родителската грижа - опосредяваща дълг и право ", уточни проф. Кьосев.
Проф. Кьосев: Политиката е грижа за полиса, не предизборно блъскане
Аз съм културолог, а не политолог и в моите очи думата „ политика “ значи друго. Тя идва от „ полис “ и произхож...
Прочети повече
Изразът " всеки самичък си преценява " - тази фамозна фраза, върху чиито учредения би трябвало да се замислим, надали се изчерпва единствено с българската безхаберност. Въпросът на баланс се преценя и управлява освен от индивидите ", уточни проф. Кьосев. По думите му за индивида се грижат и специалистите, грижи се и страната с нейните принадлежности за ръководство на популацията, грижат се и правозащитниците и съдиите, а даже и математиците, които основават пандемични модели. " В идеалния случай другите грижи слагат граници пред своя тоталитарен капацитет, основават резонанси, биха могли да конвергират - да основат нещо дружно, в случай че това се случи бихме могли да кажем, че грижата се е трансформирала в взаимност ", сподели проф. Кьосев.
Пандемията има късмет да основава солидарни общества, в които е обикновено всеки да се грижи за всеки, освен това освен за здравето му, а и за свободите му и това е обвързване и за човеци, само че също и за институции, и за специалисти, и за една добра страна. В други общества е допустимо тъкмо противоположното - конвергенцията да не настъпи, обособените грижи да не се управляват взаимно, а да се разбягат и това да докара до разнообразни спорове, уточни проф. Кьосев. По думите му тогава страната брутално стартира да нарушава свободи, а индивидите анархистично отхвърлят всички ограничавания и ограничения. Това са общества с нарушена взаимност, посочи проф. Кьосев и добави, че това са два идеални модела.
" Кой знае за какво ми се коства, че българското общество се доближава повече до втория полюс ", разяснява преподавателят. В началото на полемиката някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева обърна внимание, че зеленият документ е бил въведен против случайното право някои страни да затворят границите си. По думите й по този начин той се явява опция на локдауна. Тя уточни, че сега в Европейския съд по правата на индивида има 790 тъжби по отношение на нарушеното право на труд на европейски жители, за които е въведено условието да се имунизират.
Димитрина Петрова, шеф на БОЛД, разяснява че няма детайл на дискриминация във връзка с въвеждането на зеления документ. Тя засегна и казуса с инфодемия по отношение на COVID-19 и представянето не на обстоятелства, а на отзиви, които всъщност нищо не споделят и които даже са погрешни. Проф. Кьосев означи, че забележителна част от ограниченията, въведени за справяне с пандемията у нас, са имали инцидентен и безреден темперамент и означи, че инфодемията е проникнала и в решенията за справяне с рецесията.
Проф. Александър Кьосев: В митингите се смесиха морална непоносимост и тъмни ползи
„ Протестите се разсънват от морална непоносимост, след което в тях се намесват с изключение на импулсът на тази морална непоносимост, ползи...
Прочети повече
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ