Барон Мюнхаузен, пари от хеликоптери и други фантазии за избягване на икономическата криза
Пандемията и ограниченията за ограничение на здравните последствия от нея неизбежно имат икономическа цена. Ограниченията на персоналния, обществения и стопанския живот са неочакван и изцяло непредвиден потрес, който блокира основаването и потребяването на артикули и услуги.
Неизменно в сходни обстановки поражда упованието страната да влезе в ролята на избавител от последна инстанция, да замести частния бранш и с вливане на обществен запас да компенсира и предотврати тежкия стопански спад. В България, както и в други страни по света, не угасва вярата, че всеки проблем може да се реши с повече държавни разходи за стимулиране на приходи и ползване. Четейки за спешните пакети в други европейски страни и стотиците милиарди евро, обещанията за които ни засипват всекидневно в осведомителния поток, някак примамливо звучи и у нас да стреляме с " огромната базука " и да уплашим и убием рецесията.
Разумните гласове на всички места в Европа приказват за ограничения за намаляване на резултата от рецесията, а не за попречване или отбягване. Трезвата оценка е, че за този и идващите месеци на 2020 година свиването на стопанската интензивност е неизбежно, а и даже при отпадане на строгите рестрикции не всичко ще потръгне неотложно постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и съвсем неотложно разгласи голям антикризисен пакет от ограничения - се чака стопански спад за годината, който е евентуално да е двойно по-голям от този след финансовата рецесия от 2008 г.
" Хеликоптерните пари ", с които теоретично може бюджетът да обсипе жителите, в тази ситуация обаче няма да оказват помощ. Ето за какво концепциите за разпределяне на пари на работещи, пенсионери и бизнеси " на калпак " сега не може да предотврати неизбежното стесняване на стопанската интензивност в идните месеци.
На първо място, имаме директна възбрана за осъществяване на избрани действия. Това е де факто изгубване на предлагането, а не спад на търсенето на избран кръг услуги. Тези бизнеси страдат, тъй като са затворени, не тъй като нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за необятния набор от кръчми и кафенета до магазините за облекла или детските клубове в комерсиалните центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и образованията. Какво тъкмо ще се промени за тези бизнеси, в случай че хипотетично държавното управление раздаде по 100 лв. (или 200, или 500) на всеки български жител на следващия ден? Точно нищо: те отново ще са затворени и няма да основават добавена стойност. Вероятно хипотезата е, че карантината ще свърши и хората ще похарчат получените пари тъкмо за тези услуги тъкмо в тези обекти след отварянето, някак да си " наваксат` за пропуснатите питейни заведения и нощни заведения, само че това наподобява прекомерно подозрително.
Същото важи и за бизнеси, които не са официално неразрешени, само че поради рестриктивните мерки срещат доста стесняване на активността.
Когато хората работят от у дома, те не купуват закуски на път за офиса, зареждат по-малко гориво в персоналните си коли, децата не купуват сок или сандвич в огромното междучасие и така нататък A междуградските пътувания са лимитирани. Отново, какво би се трансформирало, в случай че тези семейства получат ненадейно по-висока заплата или пряк подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да създадат пътешестване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за учебно заведение.
Туризмът сега, а и в идващите месеци, даже при по-меки ограничаващи ограничения, не може да работи. Децата няма да имат зелени учебни заведения, няма да има лагери през пролетната почивка, а фамилиите няма да купят " Великденски пакети ". И това не може да бъде преодоляно със тласък в приходите. Нито 13-та пенсия, нито повдигане на минималната заплата, нито административно повишение на заплатите на държавните чиновници, нито великодушни обществени помощи, безкрайни болнични, платени от Национален осигурителен институт и каквито и да са екзотични хрумвания не могат да трансформират този немилостив факт.
Другият световен аспект на рецесията е спирането на веригата на доставки поради непредвидимите и динамично изменящи се ограничавания по границите. С други думи, даже там, където има търсене, покупко-продажбите не могат да се осъществят физически и в доста случаи просто страните се отхвърлят. Няма по какъв начин с повече приходи и предпочитание за ползване да прекарате камион през границата или да отмените възбрана, въведена да вземем за пример от австрийското държавно управление. И назад - в случай че българска фабрика не може да изнесе стоките си поради блокаж в транспортните коридори, финансовият тласък може да компенсира загубата в салдото на обособената компания, само че в действителността имаме по-малко основана стойност и това не се трансформира.
Българската стопанска система е отворена към външните пазари, като доста браншове основават не крайни потребителски артикули, а артикули и услуги, употребени от други бизнеси.
Летният сезонен туризъм е в голямата си част ориентиран към задгранични клиенти. Ако те не дойдат
- заради към момента настоящи забрани или боязън - каква е алтернативата? Държавата да насили българите с бюджетни дарове да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг и да вървят в същите питейни заведения, като младите англичани ли? Автомобилното произвеждане в Европа де факто е спряло, евентуално ни чака " нулево тримесечие " сходно на към този момент случилото се в Китай. Българските компании, доставящи елементи, съставни елементи, материали, съоръжение на тези фабрики, ще лимитират доста активността си, а някои евентуално ще бъдат спрени за избран интервал от време. И още веднъж за вътрешните тласъци у нас: даже с спомагателни средства в джоба, какво тъкмо ще си купи българският консуматор от дружество, което създава железни елементи, хидравлични помпи или автомобилна електроника? С какво тъкмо българският консуматор ще помогне на ИТ компания, за която бизнес клиент анулира поръчка за работа за милиони - белким едно домакинство има потребност от същата услуга, та да замести проваления контракт? Как тъкмо повече пари у семейства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?
Неизменно в сходни обстановки поражда упованието страната да влезе в ролята на избавител от последна инстанция, да замести частния бранш и с вливане на обществен запас да компенсира и предотврати тежкия стопански спад. В България, както и в други страни по света, не угасва вярата, че всеки проблем може да се реши с повече държавни разходи за стимулиране на приходи и ползване. Четейки за спешните пакети в други европейски страни и стотиците милиарди евро, обещанията за които ни засипват всекидневно в осведомителния поток, някак примамливо звучи и у нас да стреляме с " огромната базука " и да уплашим и убием рецесията.
Разумните гласове на всички места в Европа приказват за ограничения за намаляване на резултата от рецесията, а не за попречване или отбягване. Трезвата оценка е, че за този и идващите месеци на 2020 година свиването на стопанската интензивност е неизбежно, а и даже при отпадане на строгите рестрикции не всичко ще потръгне неотложно постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и съвсем неотложно разгласи голям антикризисен пакет от ограничения - се чака стопански спад за годината, който е евентуално да е двойно по-голям от този след финансовата рецесия от 2008 г.
" Хеликоптерните пари ", с които теоретично може бюджетът да обсипе жителите, в тази ситуация обаче няма да оказват помощ. Ето за какво концепциите за разпределяне на пари на работещи, пенсионери и бизнеси " на калпак " сега не може да предотврати неизбежното стесняване на стопанската интензивност в идните месеци.
На първо място, имаме директна възбрана за осъществяване на избрани действия. Това е де факто изгубване на предлагането, а не спад на търсенето на избран кръг услуги. Тези бизнеси страдат, тъй като са затворени, не тъй като нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за необятния набор от кръчми и кафенета до магазините за облекла или детските клубове в комерсиалните центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и образованията. Какво тъкмо ще се промени за тези бизнеси, в случай че хипотетично държавното управление раздаде по 100 лв. (или 200, или 500) на всеки български жител на следващия ден? Точно нищо: те отново ще са затворени и няма да основават добавена стойност. Вероятно хипотезата е, че карантината ще свърши и хората ще похарчат получените пари тъкмо за тези услуги тъкмо в тези обекти след отварянето, някак да си " наваксат` за пропуснатите питейни заведения и нощни заведения, само че това наподобява прекомерно подозрително.
Същото важи и за бизнеси, които не са официално неразрешени, само че поради рестриктивните мерки срещат доста стесняване на активността.
Когато хората работят от у дома, те не купуват закуски на път за офиса, зареждат по-малко гориво в персоналните си коли, децата не купуват сок или сандвич в огромното междучасие и така нататък A междуградските пътувания са лимитирани. Отново, какво би се трансформирало, в случай че тези семейства получат ненадейно по-висока заплата или пряк подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да създадат пътешестване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за учебно заведение.
Туризмът сега, а и в идващите месеци, даже при по-меки ограничаващи ограничения, не може да работи. Децата няма да имат зелени учебни заведения, няма да има лагери през пролетната почивка, а фамилиите няма да купят " Великденски пакети ". И това не може да бъде преодоляно със тласък в приходите. Нито 13-та пенсия, нито повдигане на минималната заплата, нито административно повишение на заплатите на държавните чиновници, нито великодушни обществени помощи, безкрайни болнични, платени от Национален осигурителен институт и каквито и да са екзотични хрумвания не могат да трансформират този немилостив факт.
Другият световен аспект на рецесията е спирането на веригата на доставки поради непредвидимите и динамично изменящи се ограничавания по границите. С други думи, даже там, където има търсене, покупко-продажбите не могат да се осъществят физически и в доста случаи просто страните се отхвърлят. Няма по какъв начин с повече приходи и предпочитание за ползване да прекарате камион през границата или да отмените възбрана, въведена да вземем за пример от австрийското държавно управление. И назад - в случай че българска фабрика не може да изнесе стоките си поради блокаж в транспортните коридори, финансовият тласък може да компенсира загубата в салдото на обособената компания, само че в действителността имаме по-малко основана стойност и това не се трансформира.
Българската стопанска система е отворена към външните пазари, като доста браншове основават не крайни потребителски артикули, а артикули и услуги, употребени от други бизнеси.
Летният сезонен туризъм е в голямата си част ориентиран към задгранични клиенти. Ако те не дойдат
- заради към момента настоящи забрани или боязън - каква е алтернативата? Държавата да насили българите с бюджетни дарове да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг и да вървят в същите питейни заведения, като младите англичани ли? Автомобилното произвеждане в Европа де факто е спряло, евентуално ни чака " нулево тримесечие " сходно на към този момент случилото се в Китай. Българските компании, доставящи елементи, съставни елементи, материали, съоръжение на тези фабрики, ще лимитират доста активността си, а някои евентуално ще бъдат спрени за избран интервал от време. И още веднъж за вътрешните тласъци у нас: даже с спомагателни средства в джоба, какво тъкмо ще си купи българският консуматор от дружество, което създава железни елементи, хидравлични помпи или автомобилна електроника? С какво тъкмо българският консуматор ще помогне на ИТ компания, за която бизнес клиент анулира поръчка за работа за милиони - белким едно домакинство има потребност от същата услуга, та да замести проваления контракт? Как тъкмо повече пари у семейства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ