ООН: Нови 77 милиона души са изпаднали в крайна бедност
Пандемията е довела още 77 милиона души в последна беднотия предходната година и доста разрастващи се страни към момента не могат да се възстановят, още преди спомагателното влияние на войната в Украйна. Това се споделя в нов отчет на Организация на обединените нации.
Богатите страни могат да поддържат възобновяване си от спада на пандемията с рекордни суми, взети на заем при свръхниски лихвени проценти. Но най-бедните страни към този момент похарчиха милиарди долари за обслужване на задълженията си и се сблъскаха с доста по-високи разноски по заеми, което им пречеше да харчат за възстановяване на образованието и опазването на здравето, запазване на околната среда и понижаване на неравенството.
Според Организация на обединените нации, 812 милиона души са живели в последна беднотия - с $1,90 дневно или по-малко - през 2019 година, а до 2021 година на фона на пандемията броят им е повишен до 889 милиона.
Докладът е за финансиране за реализиране на задачите на Организация на обединените нации за развиване за 2030 година, в това число преустановяване на бедността, обезпечаване на качествено обучение за всички младежи и реализиране на тъждество сред половете.
Анализ на Организация на обединените нации демонстрира, че 1,7 милиарда души са изправени пред скачащи разноски за храна, сила и торове вследствие на войната в Украйна.
Докладът пресмята, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в 20% от разрастващите се страни няма да се върне към равнищата отпреди 2019 година до края на 2023 година, даже преди да поеме въздействието на съветската война в Украйна.
В него се споделя, че най-бедните разрастващи се страни заплащат приблизително 14% от приходите си за лихви по задълженията си, като доста от тях са принудени да понижат бюджетите за обучение, инфраструктура и финансови разноски вследствие на пандемията. Богатите развити страни заплащат единствено 3,5%, се споделя в него.
Войната в Украйна ще изостри тези компликации с по-високите цени на силата и суровините, възобновени спирания на веригата за доставки, по-висока инфлация, по-нисък напредък и нараснала волатилност на финансовите пазари.
Препоръките на отчета включват ускорение на облекчаването на дълга и разширение на допустимостта към мощно задлъжнелите страни със междинен приход, привеждане в сходство на интернационалната данъчна система за справяне с проблеми като неравенството в наличността на коронавирусни ваксини и достъпа до медицински артикули, ускорение на вложенията в устойчива сила и възстановяване на информацията шерване.
Докладът е направен от Агенцията по икономическите и обществените въпроси на Организация на обединените нации в съдействие с повече от 60 интернационалните организации, в това число системата на Организация на обединените нации и интернационалните финансови институции.
Богатите страни могат да поддържат възобновяване си от спада на пандемията с рекордни суми, взети на заем при свръхниски лихвени проценти. Но най-бедните страни към този момент похарчиха милиарди долари за обслужване на задълженията си и се сблъскаха с доста по-високи разноски по заеми, което им пречеше да харчат за възстановяване на образованието и опазването на здравето, запазване на околната среда и понижаване на неравенството.
Според Организация на обединените нации, 812 милиона души са живели в последна беднотия - с $1,90 дневно или по-малко - през 2019 година, а до 2021 година на фона на пандемията броят им е повишен до 889 милиона.
Докладът е за финансиране за реализиране на задачите на Организация на обединените нации за развиване за 2030 година, в това число преустановяване на бедността, обезпечаване на качествено обучение за всички младежи и реализиране на тъждество сред половете.
Анализ на Организация на обединените нации демонстрира, че 1,7 милиарда души са изправени пред скачащи разноски за храна, сила и торове вследствие на войната в Украйна.
Докладът пресмята, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в 20% от разрастващите се страни няма да се върне към равнищата отпреди 2019 година до края на 2023 година, даже преди да поеме въздействието на съветската война в Украйна.
В него се споделя, че най-бедните разрастващи се страни заплащат приблизително 14% от приходите си за лихви по задълженията си, като доста от тях са принудени да понижат бюджетите за обучение, инфраструктура и финансови разноски вследствие на пандемията. Богатите развити страни заплащат единствено 3,5%, се споделя в него.
Войната в Украйна ще изостри тези компликации с по-високите цени на силата и суровините, възобновени спирания на веригата за доставки, по-висока инфлация, по-нисък напредък и нараснала волатилност на финансовите пазари.
Препоръките на отчета включват ускорение на облекчаването на дълга и разширение на допустимостта към мощно задлъжнелите страни със междинен приход, привеждане в сходство на интернационалната данъчна система за справяне с проблеми като неравенството в наличността на коронавирусни ваксини и достъпа до медицински артикули, ускорение на вложенията в устойчива сила и възстановяване на информацията шерване.
Докладът е направен от Агенцията по икономическите и обществените въпроси на Организация на обединените нации в съдействие с повече от 60 интернационалните организации, в това число системата на Организация на обединените нации и интернационалните финансови институции.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ