Преценяване на риска от заразяване с covid-19
Пандемията covid-19 неотдавна мина психическата граница от милион смъртни случая, а инфекциите не престават да нарастват. През идващите месеци и може би години, ще би трябвало да поддържаме баланс сред минимизиране на смъртните случаи и вредите, породени от ковид, и продължение на обществения живот, с цел да поддържаме икономическото и психическото си благоденствие.
„ Преодоляването на тази пандемия всъщност е упражнение в ръководството на риска ", споделя Алисън Шрагер, икономист от Манхатънския институт в Ню Йорк. За да се оправим добре с тази задача, би трябвало да разчитаме на информацията, която получаваме от специалисти в региона на публичното здраве, от медиите и от държавните управления. Искаме да знаем какъв брой рисков е вирусът за нас, както и за нашите другари и близки, които може да са по-уязвими, заради възрастта или други фактори. Искаме да знаем рисковете, произлизащи от сегашния скок на инфекциите, тъй че да преценим дали ограничения като възобновяване на блокиранията ще са съответни.
Комуникацията с подобен риск е сложна работа даже в най-хубавите времена, само че в доста страни пандемията covid-19 докара до поток от страшо изглеждаща статистика и графики за броя на инфектираните и възходящите жертви.
Дейвид Шпигелхалтер, ръководител на Центъра Уинтън в университета в Кеймбридж, го назова „ спектакъл на числата ".
И по този начин, по какъв начин да извадим драмата от този спектакъл и да стигнем до премерена оценка на несигурностите, пред които сме изправени?
Няма лесни отговори, само че като разберем по какъв начин мозъците ни се оправят с риска, взимайки поради метода, по който постоянно ни се показват числата, отнасящи се до него, можем да стигнем до някакво облекчение на психологичното задължение през пандемията и по-късно.
Въпреки съвсем непрекъснатото медийно отразяване от началото на годината, пандемията covid-19 остава непозната опасност за множеството от нас. Тук стартират компликациите с оценката на рисковете.
„ Ние сме привикнали с рисковете, които поемаме всеки ден, само че нови и трагични опасности ни хвърлят в суматоха ", споделя Шрагер.
Това е изключително правилно, когато единични събития предизвикват щета на доста хора за къс интервал, като самолетни произшествия, терористични офанзиви и естествени бедствия. Изображенията на такива събития задействат мощно елементи от мозъка, еволюирали, с цел да се оцени рискът и да ни накарат да му обърнем съществено внимание.
„ Една област, амигдалата, реагира до степен, в която нещата са рискови, до момента в който вентромедиалната предфронтална кора ни разрешава да преценим салдото от разноските и изгодите от разнообразни варианти, тъй че да можем да решим кое е най-хубавото нещо, което би трябвало да създадем ", споделя Джоузеф Кейбъл, евро академик от Университета на Пенсилвания.
Проблемът е, че тези по този начин генерирани отговори могат да замъглят рационалното мислене, когато заканите са нови и трагични.
Изследователят на риска Герд Гигеренцер от Университета в Потсдам (Германия), категоризира като „ страховити опасности " тези закани с прочувствено влияние, изкривяващо схващането ни за това какъв брой рискови считаме, че са те за нас.
„ Въпреки че предизвикват по-малко смъртни случаи, в сравнение с някои опасности, с които щастливо живеем; страховитите опасности притеглят вниманието на медиите, провокират безпокойствие и ни карат да се опасяваме прекалено от някои неща ", споделя той.
Този боязън може да промени държанието ни по способи, които фактически усилват риска от пострадване или гибел.
През 2004 година Гигеренцер откри, тъжното събитие, че след нападенията от 11 септември, когато доста хора са били ужасени от самолети, мнозина са предпочели по-опасния в действителност вид - да карат. „ В резултат на това още към 1600 американци изгубиха живота си по пътищата ", споделя той.
По същия метод хората в този момент заобикалят визити в лечебни заведения, тъй като се опасяват да не се заразят с covid-19. Според Световната организация за инсулт през първите месеци на пандемията в 100 проучени страни приемът в болница за признаци на инсулт е намалял приблизително с 60% в съпоставяне със същия интервал на 2019 година
„ Преодоляването на тази пандемия всъщност е упражнение в ръководството на риска ", споделя Алисън Шрагер, икономист от Манхатънския институт в Ню Йорк. За да се оправим добре с тази задача, би трябвало да разчитаме на информацията, която получаваме от специалисти в региона на публичното здраве, от медиите и от държавните управления. Искаме да знаем какъв брой рисков е вирусът за нас, както и за нашите другари и близки, които може да са по-уязвими, заради възрастта или други фактори. Искаме да знаем рисковете, произлизащи от сегашния скок на инфекциите, тъй че да преценим дали ограничения като възобновяване на блокиранията ще са съответни.
Комуникацията с подобен риск е сложна работа даже в най-хубавите времена, само че в доста страни пандемията covid-19 докара до поток от страшо изглеждаща статистика и графики за броя на инфектираните и възходящите жертви.
Дейвид Шпигелхалтер, ръководител на Центъра Уинтън в университета в Кеймбридж, го назова „ спектакъл на числата ".
И по този начин, по какъв начин да извадим драмата от този спектакъл и да стигнем до премерена оценка на несигурностите, пред които сме изправени?
Няма лесни отговори, само че като разберем по какъв начин мозъците ни се оправят с риска, взимайки поради метода, по който постоянно ни се показват числата, отнасящи се до него, можем да стигнем до някакво облекчение на психологичното задължение през пандемията и по-късно.
Въпреки съвсем непрекъснатото медийно отразяване от началото на годината, пандемията covid-19 остава непозната опасност за множеството от нас. Тук стартират компликациите с оценката на рисковете.
„ Ние сме привикнали с рисковете, които поемаме всеки ден, само че нови и трагични опасности ни хвърлят в суматоха ", споделя Шрагер.
Това е изключително правилно, когато единични събития предизвикват щета на доста хора за къс интервал, като самолетни произшествия, терористични офанзиви и естествени бедствия. Изображенията на такива събития задействат мощно елементи от мозъка, еволюирали, с цел да се оцени рискът и да ни накарат да му обърнем съществено внимание.
„ Една област, амигдалата, реагира до степен, в която нещата са рискови, до момента в който вентромедиалната предфронтална кора ни разрешава да преценим салдото от разноските и изгодите от разнообразни варианти, тъй че да можем да решим кое е най-хубавото нещо, което би трябвало да създадем ", споделя Джоузеф Кейбъл, евро академик от Университета на Пенсилвания.
Проблемът е, че тези по този начин генерирани отговори могат да замъглят рационалното мислене, когато заканите са нови и трагични.
Изследователят на риска Герд Гигеренцер от Университета в Потсдам (Германия), категоризира като „ страховити опасности " тези закани с прочувствено влияние, изкривяващо схващането ни за това какъв брой рискови считаме, че са те за нас.
„ Въпреки че предизвикват по-малко смъртни случаи, в сравнение с някои опасности, с които щастливо живеем; страховитите опасности притеглят вниманието на медиите, провокират безпокойствие и ни карат да се опасяваме прекалено от някои неща ", споделя той.
Този боязън може да промени държанието ни по способи, които фактически усилват риска от пострадване или гибел.
През 2004 година Гигеренцер откри, тъжното събитие, че след нападенията от 11 септември, когато доста хора са били ужасени от самолети, мнозина са предпочели по-опасния в действителност вид - да карат. „ В резултат на това още към 1600 американци изгубиха живота си по пътищата ", споделя той.
По същия метод хората в този момент заобикалят визити в лечебни заведения, тъй като се опасяват да не се заразят с covid-19. Според Световната организация за инсулт през първите месеци на пандемията в 100 проучени страни приемът в болница за признаци на инсулт е намалял приблизително с 60% в съпоставяне със същия интервал на 2019 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ