Мирела Костадинова: Панайот Хитов обичал до смъртта си само една жена
Панайот Хитов е един от най-популярните български войводи. От него се учели на „ хайдушкия поминък “ български мъже като Хаджи Димитър, Димитър Дишлията, Стефан Господинов – Хитрият и други славни имена в историята ни. За известността на Хитов споделя една преживелица станала след Освобождението.
Той отивал към село Каваклия, Лозенградско. Стигнал Беглишката кория и внезапно от някъде с пушка в ръка изскочил циганин-разбойник.
Стой! Дай си кесията! – споделил мургавия мъж.
От сърце ти я правя отстъпка. Вземи! – отвърнал умерено Хитов.
Как така от сърце?
Знаеш ли кого обираш? Аз съм Панайот Хитов.
Прощавай, чорбаджи! Не те познах.
Имай кесията ми за спомен, че си обрал Панайот Хитов. – отвърнал войводата и тръгнал по пътя си.
Много инциденти съпътствали живота на този човек. Израснал е в горите като козарче и се научил от дребен да носи пушка и да цени свободата. По-късно отваря бакалница в Гюрчешме, само че единствено за няколко месеца, работата не вървяла добре. Залавя се и за касапска работа. Турците от конака се научили да вземат месо от касапите, казвали му „ таин “ (дажба). Уж най-после на месеца трябвало да си платят, само че не бъркали в кесиите си. Така три години. Докато е касапин Хитов затъва с пет, шест хиляди гроша. Напуска и този поминък. Продава дюкяна и стартира да купува овце, кози и говеда и да ги препродава на касапите.
През това време майката на Хитов умряла. Той имал брат Христо, с който доста се обичали. Също две сестри, които били към този момент задомени. Всички се съгласили да разделят останалото завещание от майка им. Сестрите се отказали от своя дял, нали към този момент живеели под непознат покрив.
След делбата Хитов дружно с брат си почнал да продава и купува добитък. Сдружили се с хаджи Мехмед, който бил честен човек и ги защитавал пред турците. Но случило се по този начин, че животните измрели и турчинът загърбил общата работа. Хитов взел останалата част от добитъка. Заборчлял с 8 000 гроша. Минало известно време и таман почнал да се оправя с борчовете се случило друго злощастие.
Подучени от неприятни хора сестрите му поискали дял от майчиното си завещание. Призовали Хитов в съда. Кадията му предложил да отидат дружно, с цел да не избяга. По вратите на дюкяните наизкачали хора и се питали какво се е случило. Панайот Хитов помолил заптието да го остави, то да върви пред него или зад него, тъй като го е позор от хората. Но турчинът желал напълно да го засрами, хванал го за рамото и го дърпал принудително. Тогава Хитов сграбчил заптието през кръста и го хвърлил в калта. Осъдили го да заплати на сестрите си 200 златни лири. Тогава разпродал добитъка си и избягал в гората.
Присъединява се към войводата Георги Трънкин от Сливен. Когато той е погубен, дружината единомислещо избира Хитов за челник. Обикаля Стара планина до 1863 година, след това се трансферира в Сърбия и във Влашко. Запознава се с Раковски, който се трансформира в един от най-верните му хора. Сближава се с Любен Каравелов и доста от управителните хора на българската емиграция. Около 1864 година, дружно с Коста челник, обикаля Западна България, а три години по-късно става челник на една от българските чети. С нея минава Дунав и обикаля цяло лято Стара планина. Превръща се в един от основните хора на Българския революционен централен комитет в Букурещ. По време на Сръбско-турската война е основен челник на всички български доброволци. Начело на четата взе участие в Освободителната война.
Интересно е да отбележим, че през 1867 година знаменосец му е самият Васил Левски, който се отнася към Хитов с изключително почитание. Когато Апостолът бил доста болен в Белград, войводата прави невъзможното за неговото излекуване. В едно писмо Левски го назовава „ отец Панайот “. А в друго Хитов му написа: „ Гдето ме наричате „ фамозен челник “, ще Ви виждам да ми не приписвате такива качества, тъй като аз самичък не съм заслужен да нося такова име “.
През 1858 година Панайот Хитов към този момент е сграбчил оръжие и е бунтовник, той е единствено на 27 години. По това време е женен за Бойка, от тяхната махала. Тя е от остаряла фамилия, чиито корени са от Велико Търново, а след това предците ù се разселили в разнообразни градове на България, сред които и Сливен. Момичето имало една сестра и петима братя. Сред тях е Стоян челник, най-големият ù брат, един от доверените хора на Панайот Хитов.
Преди да мине под венчило Хитов все се отхвърля да заведе жена пред олтара, тъй като знаел в какво състояние се намира. Чорбаджи Хочю, един от видните турски шпиони, желал Хитов да се задоми с щерка му Пена, само че никой не можел да го отклони от Бойка, " която беше ме отколе запленила ". Напразно чорбаджи Хочю го уверявал за изгодите, които ще има, в случай че стане шурей в неговото семейство. Предлагал му отбрана пред властта, а и бил задоволително богат. На всичкото от горната страна единствено един плет делял къщите на чорбаджията и на Панайот Хитов, само че войводата отсякъл: " Не ме дрънкай, не чувам аз никого тук! "
И през есента на 1857 година по коледни заговезни вдигнал женитба. Но с Бойка живее напълно малко време. На двамата им се родило момченце Люцкан, което умряло на четири години от „ неприятно гърло “. Майчината тъга тежала под сърцето на Бойка, измъчвали я паниките и към брачна половинка ù. Къщата им постоянно била обграждана от турците, дамата примирала от боязън, само че не отстъпвала пред тях.
Една нощ Хитов слязъл още веднъж от горите и се скрил в домашното укритие. Турците заудряли по вратата. Съпругата му излязла със свещ в ръка и продумала: „ Пак ли вие? Защо тук го търсите? Хванете го, та ми го дайте аз да се разправя с него, дето ме е зарязал да тегля! “ От паниките по мъжа си и тъгата по детето дамата се разболяла и умряла през 1866 година
Вероятно любовта на Бойка и Панайот е била доста огромна, тъй като хората от Сливенския край основават няколко трогателни национални песни за двамата. Споменава се и детенцето им.
Ето една от тях:
Събрали са се прибрали
дванайсетина тайфа,
със Панайота тринадесет,
на една равна поляна,
дето й Куш-бунар бунар,
да ядат още да пият…
Всички ядат и пият,
току Панайот не яде.
Панайот им безшумно дума:
„ Ежте, тайфа, и пийте,
аз ще си ида на Сливен,
че ми и булката родила
и си й момченце добила
и го й на работи кръщала –
хубаво име Люцканчо.
Ще ида, та да го видя,
както й на бачко кръщано,
ще ли е като дядо си,
ще ли се бие с турците,
царство да им превземе? “
Че стана, стана Панайот,
Презнощ на Сливен отиде… “
Разказват още, че той мъчно понасял раздялата с жена си и постоянно слизал от горите, с цел да се види с нея. А след гибелта ù и тази на детенцето им, тъгата не го изоставяла.
Някога старите сливенци говорели, че Панайот Хитов бил толкоз самоуверен човек, че турците потръпвали единствено като чуели името му. За него казвали, че е „ чучело за турците, а светец за българите “. Когато турците прекосявали планината се обличали в български облекла и пеели наши песни.
Панайот Хитов е умъртвил повече от 60 турци и отмъстил за трагичната орис на доста нещастни българи. „ Ако чуехме, че турците са създали на това или на това място някоя беля, бързахме да помогнем на нещастните българи “, споделя в мемоари той. Четата му нито един път не е била разбивана. Познавал доста добре планината и постоянно успявал да надхитри турците. Познавали го от двете страни на Балкана и имал другари и измежду мюсюлманите, които го прикривали. А турчинът Келеджиоглу лекувал ранените му хора. Войводата прекарва няколко люти зими в планината.
Той е имал положително сърце и бил ученолюбив човек. Научил се да чете и написа късно - в Белград. Давал свои пари, с цел да се образоват българчетата в чужбина. Душата му трепвала, когато чуел глас на дудук. Казвал, че „ тази свирка е способна да омилостиви и най-жестоките сърца “. Обичал да слуша остарели национални песни.
Веднъж с дружината си бил в гора, до някакво кладенче. Наблизо имало равнища, а някаква жетварка пеела с прелестен глас. Всички мъже притихнали, с цел да я слушат. В един миг до кладенчето пристигнал жетвар, с цел да налее вода в дамаджана. Хитов изскочил от прикритието си и го помолил дамата на равнищата да повтори песента. Дал му жълтица, която тя трябвало да получи вечерта.
Години след подвизите си, през 1874 година, Панайот Хитов се оженил наново за Екатерина Бранкович от Белград. Тя е щерка на апелативен арбитър и била образована жена. От този брак се родили три деца. Първото е Симеон, който самият Любен Каравелов носел на ръце като бебе и казвал на татко му: „ Нека ти е живо и крепко момчето. Добър българин да стане! “ Симеон Хитов приключил медицина в Лион, Франция, специализира в Париж. Работи като боен доктор в Търново, Русе и Разград. Жени се за Надежда Тодорова от Габрово и имат две деца – Панайот, който взема тапия по медицина и Лиляна, която приключва британска лингвистика и работи като учител в Банкя. И двамата внуци на Хитов нямат деца.
Вторият му наследник от втория брак е Александър, който е роден в Русе и е юрист по специалност, ръководител е на Софийския окражен съд, юрист на Българска народна банка и на банка „ Български заем “. Той има едно момченце, кръстен на славния му дядо Панайот.
Единствената му щерка Ирина Хитова е била учителка. Омъжена е за доктор Т. Шишков – шеф на Сливенската мъжка гимназия. Те също остават без наследници. Тъкмо Ирина споделя в мемоари за татко си, че по време на Стамболовия режим татко ù изпада в недружелюбност. По това време той живее в Русе. През 1887 година в крайдунавския град са разстреляни разбунтували се офицери – русофили. Панайот Хитов се разболял от тъга. А през 1892 година поклонниците на Стамболов го хвърлили в пандиза. Тогава войводата споделил с болежка: „ Доживях българи да ме затворят! “
Две години по-късно го задържат на равнищата двама конни жандармери. Панайот Хитов таман копаел царевица с още няколко мъже. Старият челник възседнал магарето си и незабавно самичък тръгнал за Русе, където го затворили. След известно време негови другари дали 5000 лв. гаранция, с цел да го пуснат.
Много паники и несправедливости минали през главата му. Но до края на живота си не не помни първата си обич Бойка. За това споделя още една история след Освобождението. В село Ичера се гледало някакво дело – съдели се общината и страната за гора. Между очевидците е и Панайот Хитов, който към този момент е възрастен с побеляла коса и мустаци. Съдът извикал името на някакъв очевидец турчин. Всички в залата помислили, че дядо Панайот ще скочи и даже ще го убие. Но остарелия челник му подал другарски ръка и споделил, че познава татко му.
В един миг съдът, очевидците и селяните тръгнали, с цел да огледат гората. Когато пристигнали някой запял национална ария за Панайот Хитов и Бойка, в която се споменавал и дребния Люцкан. Тогава остарелият челник навел глава и се разплакал като дете…
Наскоро по-късно, на 22 февруари 1918 година, той си тръгнал от живота. Сърцето му не издържало и от мълвата, която се носела за двамата му сина, че са починали на фронта.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Той отивал към село Каваклия, Лозенградско. Стигнал Беглишката кория и внезапно от някъде с пушка в ръка изскочил циганин-разбойник.
Стой! Дай си кесията! – споделил мургавия мъж.
От сърце ти я правя отстъпка. Вземи! – отвърнал умерено Хитов.
Как така от сърце?
Знаеш ли кого обираш? Аз съм Панайот Хитов.
Прощавай, чорбаджи! Не те познах.
Имай кесията ми за спомен, че си обрал Панайот Хитов. – отвърнал войводата и тръгнал по пътя си.
Много инциденти съпътствали живота на този човек. Израснал е в горите като козарче и се научил от дребен да носи пушка и да цени свободата. По-късно отваря бакалница в Гюрчешме, само че единствено за няколко месеца, работата не вървяла добре. Залавя се и за касапска работа. Турците от конака се научили да вземат месо от касапите, казвали му „ таин “ (дажба). Уж най-после на месеца трябвало да си платят, само че не бъркали в кесиите си. Така три години. Докато е касапин Хитов затъва с пет, шест хиляди гроша. Напуска и този поминък. Продава дюкяна и стартира да купува овце, кози и говеда и да ги препродава на касапите.
През това време майката на Хитов умряла. Той имал брат Христо, с който доста се обичали. Също две сестри, които били към този момент задомени. Всички се съгласили да разделят останалото завещание от майка им. Сестрите се отказали от своя дял, нали към този момент живеели под непознат покрив.
След делбата Хитов дружно с брат си почнал да продава и купува добитък. Сдружили се с хаджи Мехмед, който бил честен човек и ги защитавал пред турците. Но случило се по този начин, че животните измрели и турчинът загърбил общата работа. Хитов взел останалата част от добитъка. Заборчлял с 8 000 гроша. Минало известно време и таман почнал да се оправя с борчовете се случило друго злощастие.
Подучени от неприятни хора сестрите му поискали дял от майчиното си завещание. Призовали Хитов в съда. Кадията му предложил да отидат дружно, с цел да не избяга. По вратите на дюкяните наизкачали хора и се питали какво се е случило. Панайот Хитов помолил заптието да го остави, то да върви пред него или зад него, тъй като го е позор от хората. Но турчинът желал напълно да го засрами, хванал го за рамото и го дърпал принудително. Тогава Хитов сграбчил заптието през кръста и го хвърлил в калта. Осъдили го да заплати на сестрите си 200 златни лири. Тогава разпродал добитъка си и избягал в гората.
Присъединява се към войводата Георги Трънкин от Сливен. Когато той е погубен, дружината единомислещо избира Хитов за челник. Обикаля Стара планина до 1863 година, след това се трансферира в Сърбия и във Влашко. Запознава се с Раковски, който се трансформира в един от най-верните му хора. Сближава се с Любен Каравелов и доста от управителните хора на българската емиграция. Около 1864 година, дружно с Коста челник, обикаля Западна България, а три години по-късно става челник на една от българските чети. С нея минава Дунав и обикаля цяло лято Стара планина. Превръща се в един от основните хора на Българския революционен централен комитет в Букурещ. По време на Сръбско-турската война е основен челник на всички български доброволци. Начело на четата взе участие в Освободителната война.
Интересно е да отбележим, че през 1867 година знаменосец му е самият Васил Левски, който се отнася към Хитов с изключително почитание. Когато Апостолът бил доста болен в Белград, войводата прави невъзможното за неговото излекуване. В едно писмо Левски го назовава „ отец Панайот “. А в друго Хитов му написа: „ Гдето ме наричате „ фамозен челник “, ще Ви виждам да ми не приписвате такива качества, тъй като аз самичък не съм заслужен да нося такова име “.
През 1858 година Панайот Хитов към този момент е сграбчил оръжие и е бунтовник, той е единствено на 27 години. По това време е женен за Бойка, от тяхната махала. Тя е от остаряла фамилия, чиито корени са от Велико Търново, а след това предците ù се разселили в разнообразни градове на България, сред които и Сливен. Момичето имало една сестра и петима братя. Сред тях е Стоян челник, най-големият ù брат, един от доверените хора на Панайот Хитов.
Преди да мине под венчило Хитов все се отхвърля да заведе жена пред олтара, тъй като знаел в какво състояние се намира. Чорбаджи Хочю, един от видните турски шпиони, желал Хитов да се задоми с щерка му Пена, само че никой не можел да го отклони от Бойка, " която беше ме отколе запленила ". Напразно чорбаджи Хочю го уверявал за изгодите, които ще има, в случай че стане шурей в неговото семейство. Предлагал му отбрана пред властта, а и бил задоволително богат. На всичкото от горната страна единствено един плет делял къщите на чорбаджията и на Панайот Хитов, само че войводата отсякъл: " Не ме дрънкай, не чувам аз никого тук! "
И през есента на 1857 година по коледни заговезни вдигнал женитба. Но с Бойка живее напълно малко време. На двамата им се родило момченце Люцкан, което умряло на четири години от „ неприятно гърло “. Майчината тъга тежала под сърцето на Бойка, измъчвали я паниките и към брачна половинка ù. Къщата им постоянно била обграждана от турците, дамата примирала от боязън, само че не отстъпвала пред тях.
Една нощ Хитов слязъл още веднъж от горите и се скрил в домашното укритие. Турците заудряли по вратата. Съпругата му излязла със свещ в ръка и продумала: „ Пак ли вие? Защо тук го търсите? Хванете го, та ми го дайте аз да се разправя с него, дето ме е зарязал да тегля! “ От паниките по мъжа си и тъгата по детето дамата се разболяла и умряла през 1866 година
Вероятно любовта на Бойка и Панайот е била доста огромна, тъй като хората от Сливенския край основават няколко трогателни национални песни за двамата. Споменава се и детенцето им.
Ето една от тях:
Събрали са се прибрали
дванайсетина тайфа,
със Панайота тринадесет,
на една равна поляна,
дето й Куш-бунар бунар,
да ядат още да пият…
Всички ядат и пият,
току Панайот не яде.
Панайот им безшумно дума:
„ Ежте, тайфа, и пийте,
аз ще си ида на Сливен,
че ми и булката родила
и си й момченце добила
и го й на работи кръщала –
хубаво име Люцканчо.
Ще ида, та да го видя,
както й на бачко кръщано,
ще ли е като дядо си,
ще ли се бие с турците,
царство да им превземе? “
Че стана, стана Панайот,
Презнощ на Сливен отиде… “
Разказват още, че той мъчно понасял раздялата с жена си и постоянно слизал от горите, с цел да се види с нея. А след гибелта ù и тази на детенцето им, тъгата не го изоставяла.
Някога старите сливенци говорели, че Панайот Хитов бил толкоз самоуверен човек, че турците потръпвали единствено като чуели името му. За него казвали, че е „ чучело за турците, а светец за българите “. Когато турците прекосявали планината се обличали в български облекла и пеели наши песни.
Панайот Хитов е умъртвил повече от 60 турци и отмъстил за трагичната орис на доста нещастни българи. „ Ако чуехме, че турците са създали на това или на това място някоя беля, бързахме да помогнем на нещастните българи “, споделя в мемоари той. Четата му нито един път не е била разбивана. Познавал доста добре планината и постоянно успявал да надхитри турците. Познавали го от двете страни на Балкана и имал другари и измежду мюсюлманите, които го прикривали. А турчинът Келеджиоглу лекувал ранените му хора. Войводата прекарва няколко люти зими в планината.
Той е имал положително сърце и бил ученолюбив човек. Научил се да чете и написа късно - в Белград. Давал свои пари, с цел да се образоват българчетата в чужбина. Душата му трепвала, когато чуел глас на дудук. Казвал, че „ тази свирка е способна да омилостиви и най-жестоките сърца “. Обичал да слуша остарели национални песни.
Веднъж с дружината си бил в гора, до някакво кладенче. Наблизо имало равнища, а някаква жетварка пеела с прелестен глас. Всички мъже притихнали, с цел да я слушат. В един миг до кладенчето пристигнал жетвар, с цел да налее вода в дамаджана. Хитов изскочил от прикритието си и го помолил дамата на равнищата да повтори песента. Дал му жълтица, която тя трябвало да получи вечерта.
Години след подвизите си, през 1874 година, Панайот Хитов се оженил наново за Екатерина Бранкович от Белград. Тя е щерка на апелативен арбитър и била образована жена. От този брак се родили три деца. Първото е Симеон, който самият Любен Каравелов носел на ръце като бебе и казвал на татко му: „ Нека ти е живо и крепко момчето. Добър българин да стане! “ Симеон Хитов приключил медицина в Лион, Франция, специализира в Париж. Работи като боен доктор в Търново, Русе и Разград. Жени се за Надежда Тодорова от Габрово и имат две деца – Панайот, който взема тапия по медицина и Лиляна, която приключва британска лингвистика и работи като учител в Банкя. И двамата внуци на Хитов нямат деца.
Вторият му наследник от втория брак е Александър, който е роден в Русе и е юрист по специалност, ръководител е на Софийския окражен съд, юрист на Българска народна банка и на банка „ Български заем “. Той има едно момченце, кръстен на славния му дядо Панайот.
Единствената му щерка Ирина Хитова е била учителка. Омъжена е за доктор Т. Шишков – шеф на Сливенската мъжка гимназия. Те също остават без наследници. Тъкмо Ирина споделя в мемоари за татко си, че по време на Стамболовия режим татко ù изпада в недружелюбност. По това време той живее в Русе. През 1887 година в крайдунавския град са разстреляни разбунтували се офицери – русофили. Панайот Хитов се разболял от тъга. А през 1892 година поклонниците на Стамболов го хвърлили в пандиза. Тогава войводата споделил с болежка: „ Доживях българи да ме затворят! “
Две години по-късно го задържат на равнищата двама конни жандармери. Панайот Хитов таман копаел царевица с още няколко мъже. Старият челник възседнал магарето си и незабавно самичък тръгнал за Русе, където го затворили. След известно време негови другари дали 5000 лв. гаранция, с цел да го пуснат.
Много паники и несправедливости минали през главата му. Но до края на живота си не не помни първата си обич Бойка. За това споделя още една история след Освобождението. В село Ичера се гледало някакво дело – съдели се общината и страната за гора. Между очевидците е и Панайот Хитов, който към този момент е възрастен с побеляла коса и мустаци. Съдът извикал името на някакъв очевидец турчин. Всички в залата помислили, че дядо Панайот ще скочи и даже ще го убие. Но остарелия челник му подал другарски ръка и споделил, че познава татко му.
В един миг съдът, очевидците и селяните тръгнали, с цел да огледат гората. Когато пристигнали някой запял национална ария за Панайот Хитов и Бойка, в която се споменавал и дребния Люцкан. Тогава остарелият челник навел глава и се разплакал като дете…
Наскоро по-късно, на 22 февруари 1918 година, той си тръгнал от живота. Сърцето му не издържало и от мълвата, която се носела за двамата му сина, че са починали на фронта.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ