Панагюрското златно съкровище е открито преди 75 години и днес

Панагюрското златно богатство е намерено преди 75 години и през днешния ден означаваме годишнината, в която светът получи едно от най-големите си открития за антични съкровища, направени с ювелирно майсторство.
Прочетете още
„ Само със златото, употребявано за изработката на Панагюрското богатство, тракийският държател,който го е скрил в земята, би могъл да наеме за цяла година войска от 500 души дружно с офицерите “, написа в книгата си " Митология на златото " проф. Иван Маразов. Точно на днешната дата - 8 декември, съкровището е намерено от братята Павел, Михо и Петко Дейкови в месността Мерул.

„ Ние работихме през цялото лято на 1949 година край града – правехме тухли. Този ден, както нормално, бяхме и тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок към метър и двайсе. Имаше глинен слой, нещо като натлак и него го оставихме като по-подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли. Предната година към пътя, който и в този момент си минава на тази височина, на дълбочина 1,60 м. намерихме огнище с половин камък воденичен, като булгурен. Аз копаех с копача, бях малко настрани и нещо ми се лъсна. При копаенето леко е било застъргано и аз извиках: „ Я чакайте да забележим що е тук! “. И го повдигнахме, а то се отхлупи като похлупак, и по глината останаха отпечатъци. Съдовете бяха подредени на таблата. Още щом ги видяхме разбрахме, че това е драгоценност и рекох: „ Това нещо е единствено за музея “. Наблизо имаше служащи и им извиках: „ Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите! “. Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох: „ Никой нема да бара – единствено ще гледате! “ Измихме съкровището в близката река Мерул и то лъсна та очите ни заболяха ", спомня си Павел Дейков пред внука си Павел Цветанков, който разгласява описа му в книгата " Панагюрското златно богатство ".

После братята занасят деветте съда в Околийския национален съвет. Нахлуват превъзбудени в кабинета на ръководителя Стефан Калпаков.

" Заявиха „ Вижте какво носим! “, изсипаха на масата съдовете от Златното богатство, по които още имаше полепнала глина.Извиках Петър Горбанов,музеен служащ в Панагюрище, който съобщи, че това е доста скъпа работа и би трябвало да се заяви в Пловдив и София, което направи с телеграми ", споделя Калпаков.

Съобщението идва в Пловдивския музей и шефът Димитър Цончев незабавно потегля към Панагюрище, макар че денят е събота. Пристига, поставя експонатите в раница и се връща в Пловдив с влака. Завежда шестте съда в инвентарната книга на музея и по този начин Панагюрското богатство става част от сбирката. По-късно Цончев споделя, че най-големият му боязън бил да не го изпреварят от София. Всъщност съкровището въпреки всичко отива в столицата през 1982 година като част от експозицията на Националния исторически музей и се завръща под тепетата от време на време. Това обаче няма да се случи през идната година, тъй като през 2024-а то гостува в един от най-големите музеи в света " Пол Гети ".

Тепърва се водят договаряния и за присъединяване на Панагюрското златно богатство в огромна галерия в Китай.

Припомняме, че общинските съветници от " Браво, Пловдив " подеха самодейността скъпият атрефакт би трябвало да се върне в Пловдив. Работна комисия би трябвало да предизвика процедурата.