Панагюрище. През паметната 1876 година априлци издигнаха грамада от черепи

Панагюрище. През паметната 1876 година априлци издигнаха камара от черепи и кости. Накараха целокупна Европа да настръхне от воплите на почтените. Тътенът на въстанието отекна надалеч зад границата на човечеството, с цел да покаже на света, че народът български не желае и не може да живее повече под иго, че ще се бори въоръжен с оръжия от черешови стволове, остарели пушки и влажен барут с жадност по-силна от огън, по- тежка от присъда, по- страшна от клетва. Това сподели ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържествената заря- инспекция по случай 143-ата годишнина от Априлското въстание в Панагюрище, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “ . „ 143 години ни разделят от оня преломен исторически миг, в който куриери от Копривщица придвижват в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков. Църковните камбани възвестяват началото на Априлското въстание, а комитетските люде заедно запяват бунтовната ария “, уточни тя. „ В дружините влизат не хъшове, нехранимайковци и хора без занимание, дом, челяд, както ще напише Иван Хаджийски, а хора стопани, привързани с тяло и душа към последната съчка от своя парцел, икономисан с бързей пот, непостижим труд, капка по капка, грош по грош “, сподели Караянчева. „ Днес този нечуван революционен напредък наподобява еднакъв на самоубийство, безплодна всеотдайност на хора, обрекли себе си на мъченическа гибел и паднали в „ кървава беритба “, без да дирят компенсация. Без да дочакат предопределение приживе, без почести, опело и епитафи на надгробните си камъни. Поборници без родословие, пълководци без пагони, небръснати, злочести, безразсъдни, с вънкашност на чапкъни и душа на светци “, съобщи тя. „ Те костваха повече от ситите верноподаници на султана, лъжепатриотите и шпионите на Високата врата. Тяхната величава битка за политическа и обществена истина бе гвоздеят в ковчега на тирана, апогея на епичната национална опозиция против 5 вековното османско подтисничество “, акцентира ръководителят на Народното събрание. „ Днес се молим за покой на тези, които първи прозряха, че свободата не е фантазия, че сме почтени за нея, тъй като и свободата и робството са вътре в нас. Носим ги като белег от нож, синила от бича и следи от теглото- да ни припомнят кои сме били, чий потомци сме и какво би трябвало да дадем на идните генерации “, разгласи тя. „ Днес не се нуждаем от месии, а от водачи откровени родолюбци. Нека помним заръката на Апостола: „ Да костваме положително на близък си и да се борим за чисто и свято бъдеще “ “, сподели още Цвета Караянчева.