Панагюрище днес е център на тържествата посветени на 147-ата годишнина

Панагюрище през днешния ден е център на тържествата отдадени на 147-ата годишнина от Априлското въстание.

Те ще стартират с литийно шествие, което ще придвижи Светините на Април 1876 година от историческия музей в града и ще бъде водено от свещеници, отпред с Поибренския сребърен кръст, с който е благословена Хвърковата чета на Бенковски.

На площад " 20-ти април " ще бъде осъществен обред по издигането на националното знаме.

В 11 часа в църквата " Свето Въведение Богородично ", откъдето преди 147 години с камбанен звън е даден стартът на въстанието, ще бъде отслужена заупокойна панихида за починалите в Априлската епопея.

В 11:30 ч историческа възстановка ще пресъздаде събитията от експлоадирането на въстанието до защитата на Панагюрище.

Кулминацията на тържествата през днешния ден е националният митинг-заря от в 20:30 часа.

Слово ще произнесе ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.

Годишнината ще бъде маркирана в Клисура. С присъединяване на самодейци и членове на сдружение " Традиция " ще бъдат пресъздадени моменти от подготовката, началото и потушаването на Априлското въстание. Снощи се състоя тържествена заря-проверка, а преди този момент беше отслужена панихида в параклиса до църквата " Св. Никола ", където са избити стотици клисурци.

Въстанието в Клисура е потушено 6 дни след оповестяването му. Градът е опожарен, а оживелите се изтеглят в Копривщица. Днес отворен за гости ще бъде историческият музей, в който се съхранява камбаната, известила началото на въстанието.

На 20-ти април 1876 година по остарял жанр (2 май по нов стил) прибързано избухва Априлското въстание в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Стрелча, а в идващите дни и в Брацигово - 21-ви април, Перущица - 23-ти април, Търновски революционен окръг - 25-ти - 26-ти април. Организаторите целят въставане на цяла България против османското иго, продължаващо пет века.

Началото на Априлското въстание

Замисълът на Априлското въстание е осуетен от почналите арести. Неджиб ага идва в Копривщица от Пловдив на 19-ти април отпред на конна полицейска група с цел да стартира арестите на ръководителите на локалния революционен комитет.

Тодор Каблешков дружно със своите съратници атакува конака, където се е открила турската част, надявайки се по този метод да попречи на полицейската акция. В разследване на завързалата се престрелка една част от турските заптиета отпред с Неджиб ага съумяват да се спасят и да избягат, само че друга част са убити.

Каблешков изпраща незабавно след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са ситуирани ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, кооето изпраща и на други места, той приканва всички българи към всеобщ протест.

" Кървавото писмо " - признакът на Априлското въстание

Това писмо оказва се като „ Кървавото писмо “ заради обстоятелството, че е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски афишира въстанието в Панагюрище незабавно след приемането на писмото.

Главен орган на въстанието става новооснован Военен съвет - IV революционен окръг. На него се разпореждат с изключение на управлението на военните дейности, също по този начин и основаването и одобряването на новата гражданска власт в града.

По това време Бенковски изпраща една чета отпред със стотника Иван Парпулов – Орчо челник, имаща за цел да реализира връзка сред Копривщица и Панагюрище и да подкрепи въстаниците в Стрелча.

Панайот Волов и Икономов отпътуват към североизточните региони на окръга незабавно след обявянето на въстанието.

Георги Бенковски, който в това време провежда своя конна тайфа, така наречен Хвъркова чета, се насочва към средногорските села Петрич, Поибрене, Мечка, Мухово и увлича локалното население във въстанието.

До края на май въстанието е потушено.

По време на Априлското въстание умират над 30 000 души, само че подвигът  им има голямо значение за България. Светът обръща внимание на тяхната всеотдайност и отдава своето почитание към България.

Едни от най-великите хора в тази ера като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят отбраната си за българската идея. Тази международна реакция дава мотив на Русия да се засилва за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 година тя афишира война на турската империя.

Това спомага за слагането на завършек на робството в България и на 3-ти март 1878 година се подписва Санстефанският кротичък контракт.

Да помним и пазим свободата си и България!