23 септември 1923 година - Паметта срещу забравата
Паметта против забравата
Георги Тодоров, на 15 година
Петър Александров, на 18 година
Давид Деларея, на 19 година
и още 110 млади мъже
от Толовица (Септемврийци), Ружинци, Арчар, Дреновец, Димово, Ново село, Горни Лом, Градец, Долни Лом, Белоградчик, Ярловица, Бойница, Гюргич, Видин, Бранковци, Динково, Видбол, Макреш, Владиченци, Кула, Протопопинци, Салаш, Стакевци, Костичовци, Бела Рада, Бело поле, Брегово, Подгоре, Черно поле, Ошане, Иново, Пролазница, Бела
са убити без съд и присада,
а стотици други са преследвани, затворени, изтезавани, тъй като се самоосъзнават и подвигат като част от оня
" с хиляди ножа
прободен
народ... "
който
" въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН! "
Септември 1923 година – месец на кръв, на напредък и разгром!
Септември 2023 година.
23-ти.
Денят на 100-годишнината от Септемврийското въстание бе ден на паметта против забравата!
Ден на поклонение пред героизма на предишното. В името на бъдещето!
Защото на този ден най-важно е да си спомним кое накара хиляди хора да се вдигнат и рискуват живота си и в името на какво.
Да си спомним за националните произшествия, до които беше доведена страната ни, за Деветоюнския прелом и кървавия режим на Цанков.
Да си спомним за разделянето и гражданската война тогава и да мислим до каква степен може да ни докара разделянето в този момент.
Да си спомним за опита на един професор отпреди десетина години да „ потвърди “, че Баташко кръвопролитие не е имало и да помислим не е ли същото с опита на други през днешния ден да подменят истината за въстанието от 1923 година
Днес пред Паметника на Свободата във Видин не бяхме доста, само че ние, от " Справедливост за Видин " бяхме там. Защото носим огъня!
Други нямаше.
Георги Тодоров, на 15 година
Петър Александров, на 18 година
Давид Деларея, на 19 година
и още 110 млади мъже
от Толовица (Септемврийци), Ружинци, Арчар, Дреновец, Димово, Ново село, Горни Лом, Градец, Долни Лом, Белоградчик, Ярловица, Бойница, Гюргич, Видин, Бранковци, Динково, Видбол, Макреш, Владиченци, Кула, Протопопинци, Салаш, Стакевци, Костичовци, Бела Рада, Бело поле, Брегово, Подгоре, Черно поле, Ошане, Иново, Пролазница, Бела
са убити без съд и присада,
а стотици други са преследвани, затворени, изтезавани, тъй като се самоосъзнават и подвигат като част от оня
" с хиляди ножа
прободен
народ... "
който
" въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН! "
Септември 1923 година – месец на кръв, на напредък и разгром!
Септември 2023 година.
23-ти.
Денят на 100-годишнината от Септемврийското въстание бе ден на паметта против забравата!
Ден на поклонение пред героизма на предишното. В името на бъдещето!
Защото на този ден най-важно е да си спомним кое накара хиляди хора да се вдигнат и рискуват живота си и в името на какво.
Да си спомним за националните произшествия, до които беше доведена страната ни, за Деветоюнския прелом и кървавия режим на Цанков.
Да си спомним за разделянето и гражданската война тогава и да мислим до каква степен може да ни докара разделянето в този момент.
Да си спомним за опита на един професор отпреди десетина години да „ потвърди “, че Баташко кръвопролитие не е имало и да помислим не е ли същото с опита на други през днешния ден да подменят истината за въстанието от 1923 година
Днес пред Паметника на Свободата във Видин не бяхме доста, само че ние, от " Справедливост за Видин " бяхме там. Защото носим огъня!
Други нямаше.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




