Паметта на жертвите беше почетена с панихида в църквата „Св.

Паметта на жертвите беше почетена с панихида в църквата „ Св. Св. Петър и Павел ".През 1877 година турската войска и башибозук избиват над 400 сопотненци. Това в действителност е една от най-големите нещастия на Сопот преди Освобождението.

Късно вечерта на 30 юли 1877 година в Сопот идва вестта, че Карлово е опожарено и ограбено, а жителите избити. Този смут чака и Сопот, по тази причина на 31 юли рано сутринта, сопотненци стартират да напущат домовете си. Едни се насочат към учебното заведение на Трапето, други бягат по пътя за Леевица в местността Бойкова равнища.

На 2 и 3 август башибозуците от Анево се пробват да влязат в Сопот, само че са отбивани от караула, който прикрива бягащите. Късно следобяд на 3 август огромна част от тях се преобличат в съветски облекла, съумяват да заблудят бранителите на града и да ги избият. В сражението падат убити доста сопотненци - Мичо Кючукът, Пею Куртев, Стоян Николов Пенчев, Ганчо Николов Пенчев и други

На 4 август постоянна турска армия нахлува в Сопот. Веднага стартира опожаряване на къщи, манастири, църкви и учебни заведения. През целия ден стотици хора, измъчени и изтощени пълзят по стръмнините на Зли пролез към Амбарица с вяра да се доберат до Северна България. Между закланите е и Минчо Вазов. Не са пощадени и децата.

В Сопот избиванията не престават и на 7, 8, 9, 10 август. Всяка неизгоряла още или пък непокътната къща е претърсена усърдно. Намерените мъже са грубо измъчени, по-късно убивани.
На 7 и 10 август, съсечени със зверска свирепост, умират двама от бранителите на западната позиция - Иван Райов и Петър Писачев. В Девическия метох е убита и смелата укривателка на Левски монахиня Христина, игуменка на манастира.

Сопот е трансфорат в пепелище и съвсем изцяло погубен.Нека си спомним за нашите изстрадали съграждани, извоювали със своята чест и обич най-мечтаното нещо - свободата на България!