Паметникът на Съветската армия в София (ПСА), наричан още МОЧА,

Паметникът на Съветската войска в София (ПСА), именуван още МОЧА, в действителност изумява - със своята грозотия. Той е освен насмешка с естетиката, с положителния усет и с високото изкуство на 20-и век и предходните епохи - не, не е единствено това. Тази купчина камък и метал жизнерадостно излъчва жестокост и тоталитаризъм, за които хората в действителност би трябвало да съхраняват историческа памет ( " монумент " ), само че не и езически паметен тотем. Родителите, които разхождат своите бебета и деца в близост, туристите и елементарните минувачи не заслужават тази естетическа засегнатост, която с изключение на всичко друго подбужда към принуждение.
Битките към паметника единствено замъгляват публичния взор
Всичко, казано дотук, разумно води към заключението, че това неуместно произведение на социалистическия натурализъм не трябва повече да загрозява центъра на София. Какво да стане с него и/или къде да отиде - това е друга тематика, по която към този момент са се натрупали задоволително експертни и цивилен отзиви и оферти. Пък има и взети политически решения. Така че дано архивираме въпроса и да насочим вниманието си към многочислените и надалеч по-сериозни проблеми на софиянци, на България и на объркания свят с две войни покрай границите на страната.

Защото символните борби към ПСА/МОЧА единствено замъгляват публичния взор и отклоняват вниманието от същинските възпаления, които обезкървяват страната: корупцията, беззаконието, изумително високата поддръжка за агресивната война на Русия против Украйна или надигналия се фашизоиден шовинизъм, нахлузил декоративни потури и беневреци.
Този монумент няма да ни липсва
Ще кажете, че символната борба към паметника в действителност е действителна битка и за такива ценности като мира (разбирай: против съветските или руски военни агресии), като историческата истина или като човешкото достолепие. И това на пръв взор е по този начин, но нелепата скулптурна камара просто не заслужава да бъде повишавана в сан на спор за полезности. Единственото, което заслужава тя, е постепенно да корозира като материална субстанция и като площадка на публични страсти.

Точно в този смисъл елегантното решение ПСА/МОЧА да върви на терапия таман против корозията показва умерено и съвременно политическо мислене. Така хем ще се изпусне парата от една ненужна полемика, хем ще се покаже почитание към тези, които по някакви свои си (неразбираеми) аргументи изпитват сантименти към монумента. И най-важното: ще се запази паметта за едни злокобни времена, ще се запазят и грозните творби на неколцина другояче надарени скулптори. Защото иконоборството и унищожаването на някакво изкуство (макар и грозно) е некултурен акт, неудобен в една съвременна европейска страна.

Тъй че дано кажем едно вежливо сбогом на паметника и да продължим историческите дискусии в университетите, с децата в учебно заведение, в гражданските конгреси и в музеите.

Няма да ни липсваш, ПСА/МОЧА.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.