Какво се крие под Паметника на Съветската армия?
Паметникът на Съветската войска от години е обект на протестни прояви, този път обаче актьори приканват пространството под него да бъде претворено в музей. Наш екип посети обекта и откри, че в реалност под музея се разкрива голямо пространство. За тайните, които паметникът крие под повърхността си описват Йоана Георгиева и операторът Ивайло Михайлов.Паметникът на руската войска от години поражда доста разногласия. Едни желаят да го демонтират, други – разрушат, а трети да сервират цветя на 9-ти май. През последните години монументите, изобразяващи съветската войска съвсем не са оставяни в естествения си тип, поради разнообразни артистични провокации. Малцина обаче подозират какво се крие под монумента.
Намираме се под паметника на руската войска, където в действителност има голяма зала – съгласно актьори тя би могла да се трансформира в музей или в изложба
Преди дни анонимната организация Дистръктив криейшън разгласи, че мястото може да се претвори в музей, който да споделя за предишното.
Просто казано музей, който да осведоми хората за закононарушенията на комунизма, такова място няма Паметникът е един доста добър вид за такова място, тъй като има огромно пространство под него, тематично място е, няма да бъде съборен и по този начин ще бъде угодено на една част от обществото в България, ще бъде махнат ореолът му един път вечно, по този начин ще бъде угодено на другата част и ще насочва едно обръщение, което събарянето му няма да съобщи.
Анонимен актьор
През последните 30 години столичният общински съвет е взимал на два пъти решението паметникът да бъде демонтиран. Монументът обаче е благосъстоятелност на страната, която има последната дума за неговата орис. А анонимните актьори желаят той да се трансформира в атракция сходна на статуята на свободата в Ню Йорк.
„ Да се направи на музей, да има стълби догоре, да има асансьор, да може човек да се качи до фигурите и да бъде една атракция, въпреки това информативна точка “, споделя анонимният актьор.
Наистина под паметника има пространство и то сигурно би могло да се употребява за сходен вид социална постройка.
проф. Панайот Савов – заместник-декан в Архитектурния факултет на УАСГ
През годините студенти от УАСГ също са имали креативен решения по отношение на ориста на паметника. В дипломния си план Гергана Георгиева пази концепцията пространството под монументална комбинация да бъде превърнато в изложба за модерно изкуство.
„ Съвременното изкуство деполитизира и деидеологизира това пространство и посредством най-различни намеси още веднъж не се дава съответен отговор какво може да се направи. Изкуството може да даде отговор и да помогне да се приспособява това място към актуалния метод на живот “, споделя Гергана Георгиева – проектант.
А Станимира Гетова предлага градинката към паметника да се претвори в пространство, което може да лекува.
„ Проектът ми по-скоро съставлява прочит на това за какво на хората им пречи да одобряват друг взор към паметника. Моят план преглежда по-скоро територията към паметника, в сравнение с самия паметник. Моето решение е по-скоро разнообразни маркери из градинката, които имат по-скоро символно значение, в сравнение с архитектурна интервенция и загатват за нуждата от това човек да се сблъска със личните си контузии, да ги подреди в душeвността си и по-късно да ги огледа с друг взор “, разяснява Гетова.
„ Интересното при студентите е, че те са ваксинирани против идеологията, защото те са хора от съвремието и от новото време. Те биха могли да решат идеологически проблем или политически проблем с справедливи средства на архитектурата “, показва проф. Савов.
А до момента в който ориста на паметника се кове той надали ще остане същият в идващите месеци или години.
„ При рухването на соца в Румъния диктатора е погубен, в Германия Берлинската стена е съборена, в Югославия Тито към момента е в фетиш, а самата страна се разпада с война, до момента в който тук рисуваме паметника на руската войска и го вършим на нищо още през 90-те години, това че ние като напълно друго потомство го изрисуваме още веднъж и това място го трансформираме още веднъж в платно за изложение на някаква позиция трансформира това място в един неповторим за нас метод към режима, измененията, доста ще изгубим, в случай че той просто бъде отстранен “, споделя анонимният актьор.
Намираме се под паметника на руската войска, където в действителност има голяма зала – съгласно актьори тя би могла да се трансформира в музей или в изложба
Преди дни анонимната организация Дистръктив криейшън разгласи, че мястото може да се претвори в музей, който да споделя за предишното.
Просто казано музей, който да осведоми хората за закононарушенията на комунизма, такова място няма Паметникът е един доста добър вид за такова място, тъй като има огромно пространство под него, тематично място е, няма да бъде съборен и по този начин ще бъде угодено на една част от обществото в България, ще бъде махнат ореолът му един път вечно, по този начин ще бъде угодено на другата част и ще насочва едно обръщение, което събарянето му няма да съобщи.
Анонимен актьор
През последните 30 години столичният общински съвет е взимал на два пъти решението паметникът да бъде демонтиран. Монументът обаче е благосъстоятелност на страната, която има последната дума за неговата орис. А анонимните актьори желаят той да се трансформира в атракция сходна на статуята на свободата в Ню Йорк.
„ Да се направи на музей, да има стълби догоре, да има асансьор, да може човек да се качи до фигурите и да бъде една атракция, въпреки това информативна точка “, споделя анонимният актьор.
Наистина под паметника има пространство и то сигурно би могло да се употребява за сходен вид социална постройка.
проф. Панайот Савов – заместник-декан в Архитектурния факултет на УАСГ
През годините студенти от УАСГ също са имали креативен решения по отношение на ориста на паметника. В дипломния си план Гергана Георгиева пази концепцията пространството под монументална комбинация да бъде превърнато в изложба за модерно изкуство.
„ Съвременното изкуство деполитизира и деидеологизира това пространство и посредством най-различни намеси още веднъж не се дава съответен отговор какво може да се направи. Изкуството може да даде отговор и да помогне да се приспособява това място към актуалния метод на живот “, споделя Гергана Георгиева – проектант.
А Станимира Гетова предлага градинката към паметника да се претвори в пространство, което може да лекува.
„ Проектът ми по-скоро съставлява прочит на това за какво на хората им пречи да одобряват друг взор към паметника. Моят план преглежда по-скоро територията към паметника, в сравнение с самия паметник. Моето решение е по-скоро разнообразни маркери из градинката, които имат по-скоро символно значение, в сравнение с архитектурна интервенция и загатват за нуждата от това човек да се сблъска със личните си контузии, да ги подреди в душeвността си и по-късно да ги огледа с друг взор “, разяснява Гетова.
„ Интересното при студентите е, че те са ваксинирани против идеологията, защото те са хора от съвремието и от новото време. Те биха могли да решат идеологически проблем или политически проблем с справедливи средства на архитектурата “, показва проф. Савов.
А до момента в който ориста на паметника се кове той надали ще остане същият в идващите месеци или години.
„ При рухването на соца в Румъния диктатора е погубен, в Германия Берлинската стена е съборена, в Югославия Тито към момента е в фетиш, а самата страна се разпада с война, до момента в който тук рисуваме паметника на руската войска и го вършим на нищо още през 90-те години, това че ние като напълно друго потомство го изрисуваме още веднъж и това място го трансформираме още веднъж в платно за изложение на някаква позиция трансформира това място в един неповторим за нас метод към режима, измененията, доста ще изгубим, в случай че той просто бъде отстранен “, споделя анонимният актьор.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ