Авангардно: Погребват в саркофаг и под хълм Паметника на Съветската армия в София
Паметникът на руската войска да бъде заровен под рид, предлага Борислав Игнатов, ръководител на Камарата на архитектите в България. Това е втората концепция на архитекта за промяна на противоречивия паметник, написа "Площад Славейков ".
Паметникът на Червената войска провокира у мнозина у нас крайни реакции и апели за ремонт, защото е повдигнат в чест на войска, благодарение на която през 1944 година в България е осъществен държавен прелом, последван от репресии над елита на нацията.
Решение за премахването на монумента има – взето е през 90-те от Столична община – само че към момента не е изпълнено. През годините паметникът постоянно е ставал обект на набези – най-често са му поставяни надписи със спрей, а най-ярката демонстрация бе през 2011-а, когато художниците от групата „ Дистрактив криейшън “ оцветиха едно от скулптурните пана във тип на комикс.
Руското посолство у нас реагира остро пред българското държавно управление след тези случаи, а сега Москва приготвя закон за наказателна отговорност за заличаване и разваляне на знаци на воинската популярност на Русия – в това число и в други страни.
През юни тази година Борислав Игнатов показа във Facebook концепция паметникът да бъде изменен – вместо бойците с шмайзери на върха на постамента, той предлага да бъде подложен гербът на България, а начело да има надпис „ България над всичко “.
Въпреки че бе направено в навечерието на локалните избори, предлагането изглеждаше като инцидентен каприз на въображението, поднесено в условно наклонение: „ Ако бях кмет… “. Но концепцията му провокира необятен публичен интерес, понрави се на мнозина патриотично настроени консуматори на Facebook и излезе от обществената мрежа, откакто архитектът бе поканен да изложи мисълта си по малките екрани.
Днес, половин месец след това скимване, Борислав Игнатов стартира втора концепция за трансформация на паметника – да бъде покрит с пръст, трансфорат в стръмно нагорнище и горист. Направи го още веднъж във Facebook, като „ надграждане на концепцията “, като илюстрира замисъла си и със фотоси, които пресъздават концепцията му.
Арх. Борислав Игнатов
Архитектът напомня главните рецензии към концепцията му за герб върху фундамент:
„ 1. Паметникът е история – да не се допира!
2. Паметникът би трябвало да се отстрани напълно! На негово място да се възвърне зеленината на Княжеската градина.
3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, тъй като политиците са се постарали през годините хората да си намразят страната. Те се отнасят с съмнение към патриотичните знаци, когато не са решени обикновени проблеми “.
Затова взема решение да доразвие концепцията си за смяна на паметника и предлага нов вид, като акцентира, че концепцията е негова самодейност и не е обвързана с други лица или организации:
„ 1. След като толкоз доста хора считат, че паметникът е доста значима част от нашата история, то той се резервира недокоснат. Нещо повече – резервира се и от разрушаващото въздействие на природата и градската среда – стихии, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени дейности. Това става, като към паметника се построява саркофаг за негова отбрана, сходен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в лично пространство. Той е музейно осветлен и забележим от разнообразни гледни точки. Историята по неговото изграждане и публичната му роля през годините е разказана на посетителите посредством тематична експозиция на разнообразни артефакти и свидетелства.
2. Около саркофага-музей се построява терасирана структура, върху която се основава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възвръща тъканта на Княжеската градина. Този нов рид става обичано място за спорт и разходки, защото дава нови гледни точки и усещане на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова гледка към Университета, Народното събрание, Катедралата „ Александър Невски “, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на образци като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград, площадката става притегателно място както за жителите, по този начин и за гостите на града. Новата зеленината пречиства въздуха и усъвършенства микроклимата.
3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развиване, когато в действителност реализираме висок стандарт и модерна страна, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се постави непретенциозен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.
Според проектант Борислав Игнатов тази реализация е изцяло допустима и би била потребна за София и България. "Тя ще сложи природата над всичко и ще успокои духовете, като резервира историята на руската агитация, без тя да господства столицата на страната ни “, разяснява ръководителят на Камарата на архитектите в България.
Паметникът на руската войска е издигнат през 1954 година, 10 години след Деветосептемврийския прелом от 1944 година На 4 октомври 1949 година доминираният от Българска комунистическа партия Министерски съвет с ръководител Васил Коларов приема решение за разработване на монумент на Червената войска. Първата копка на бъдещия паметник е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 година участва руският маршал Сергей Бирюзов.
Монументът е основан от колектив с началник скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков и Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Самият монумент съставлява висока 37-метрова пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски боец, вдигнал високо шмайзер, български служащ и майка с дете, направени от Васка Емануилова и Мара Георгиева.
Снимки: Личен профил на арх. Борислав Игнатов във Facebook
Паметникът на Червената войска провокира у мнозина у нас крайни реакции и апели за ремонт, защото е повдигнат в чест на войска, благодарение на която през 1944 година в България е осъществен държавен прелом, последван от репресии над елита на нацията.
Решение за премахването на монумента има – взето е през 90-те от Столична община – само че към момента не е изпълнено. През годините паметникът постоянно е ставал обект на набези – най-често са му поставяни надписи със спрей, а най-ярката демонстрация бе през 2011-а, когато художниците от групата „ Дистрактив криейшън “ оцветиха едно от скулптурните пана във тип на комикс.
Руското посолство у нас реагира остро пред българското държавно управление след тези случаи, а сега Москва приготвя закон за наказателна отговорност за заличаване и разваляне на знаци на воинската популярност на Русия – в това число и в други страни.
През юни тази година Борислав Игнатов показа във Facebook концепция паметникът да бъде изменен – вместо бойците с шмайзери на върха на постамента, той предлага да бъде подложен гербът на България, а начело да има надпис „ България над всичко “.
Въпреки че бе направено в навечерието на локалните избори, предлагането изглеждаше като инцидентен каприз на въображението, поднесено в условно наклонение: „ Ако бях кмет… “. Но концепцията му провокира необятен публичен интерес, понрави се на мнозина патриотично настроени консуматори на Facebook и излезе от обществената мрежа, откакто архитектът бе поканен да изложи мисълта си по малките екрани.
Днес, половин месец след това скимване, Борислав Игнатов стартира втора концепция за трансформация на паметника – да бъде покрит с пръст, трансфорат в стръмно нагорнище и горист. Направи го още веднъж във Facebook, като „ надграждане на концепцията “, като илюстрира замисъла си и със фотоси, които пресъздават концепцията му.
Арх. Борислав Игнатов
Архитектът напомня главните рецензии към концепцията му за герб върху фундамент:
„ 1. Паметникът е история – да не се допира!
2. Паметникът би трябвало да се отстрани напълно! На негово място да се възвърне зеленината на Княжеската градина.
3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, тъй като политиците са се постарали през годините хората да си намразят страната. Те се отнасят с съмнение към патриотичните знаци, когато не са решени обикновени проблеми “.
Затова взема решение да доразвие концепцията си за смяна на паметника и предлага нов вид, като акцентира, че концепцията е негова самодейност и не е обвързана с други лица или организации:
„ 1. След като толкоз доста хора считат, че паметникът е доста значима част от нашата история, то той се резервира недокоснат. Нещо повече – резервира се и от разрушаващото въздействие на природата и градската среда – стихии, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени дейности. Това става, като към паметника се построява саркофаг за негова отбрана, сходен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в лично пространство. Той е музейно осветлен и забележим от разнообразни гледни точки. Историята по неговото изграждане и публичната му роля през годините е разказана на посетителите посредством тематична експозиция на разнообразни артефакти и свидетелства.
2. Около саркофага-музей се построява терасирана структура, върху която се основава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възвръща тъканта на Княжеската градина. Този нов рид става обичано място за спорт и разходки, защото дава нови гледни точки и усещане на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова гледка към Университета, Народното събрание, Катедралата „ Александър Невски “, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на образци като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград, площадката става притегателно място както за жителите, по този начин и за гостите на града. Новата зеленината пречиства въздуха и усъвършенства микроклимата.
3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развиване, когато в действителност реализираме висок стандарт и модерна страна, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се постави непретенциозен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.
Според проектант Борислав Игнатов тази реализация е изцяло допустима и би била потребна за София и България. "Тя ще сложи природата над всичко и ще успокои духовете, като резервира историята на руската агитация, без тя да господства столицата на страната ни “, разяснява ръководителят на Камарата на архитектите в България.
Паметникът на руската войска е издигнат през 1954 година, 10 години след Деветосептемврийския прелом от 1944 година На 4 октомври 1949 година доминираният от Българска комунистическа партия Министерски съвет с ръководител Васил Коларов приема решение за разработване на монумент на Червената войска. Първата копка на бъдещия паметник е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 година участва руският маршал Сергей Бирюзов.
Монументът е основан от колектив с началник скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков и Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Самият монумент съставлява висока 37-метрова пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски боец, вдигнал високо шмайзер, български служащ и майка с дете, направени от Васка Емануилова и Мара Георгиева.
Снимки: Личен профил на арх. Борислав Игнатов във Facebook
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ