Художникът на тавана на Бузлуджа: Вместо да градим - рушим, за мен това е трагедия
Паметникът на Бузлуджа или " Домът монумент на Българска комунистическа партия " е известното име на най-големия идеологически паметник на комунистическия режим в България.
Издигнат е през 1981 година на връх Хаджи Димитър, по-известен със остарялото си име Бузлуджа в чест на Конгреса, на който е учредена Българската социалдемократическа партия.
Монументът се финансира с дарения на обща стойност над 14 млн. лева.
Той е дело на проектант Георги Стоилов.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 година положението на паметника се утежнява фрапантно. През 1992 година монументът става благосъстоятелност на страната и е запечатан. По време на държавното управление на Иван Костов е отстранена защитата, с което е оставен на дефинитивно плячкосване. Крадци стартират да ограбват скъпи материали и метали от вътрешната страна, се споделя в репортаж на България он ер.
С решение на държавното управление от 30 септември 2011 година комплексът е трансфериран безплатно на Българската социалистическа партия. През 2017 година, по време на служебното държавно управление на Огнян Герджиков паметникът и други парцели в частна държавна благосъстоятелност, употребявани от Българска социалистическа партия, минават още веднъж във притежание на страната.
Художественото оформление на Дом паметника лишава 18 месеца и в него взимат присъединяване над 60 създатели. По-значителни творби на монументалното и декоративно изкуство.
Едно от дребното непокътнати неща на паметника " Буздлужа " и до през днешния ден остава мозайката на тавана, формирана от милиони цветни камъчета. Неин създател е художникът Владимир Николов, прочут като Вананда. Ясно си спомня деня, когато идва предлагането по план на Владислав Паскалев и Кънчо Кънев.
" Работих към Съюза на художниците и тогава имаше комбинат за монументална изкуство. Тогава дойде поръчка за осъществяване на мозайки в Бузлуджа. Един от плановете беше за тавана на Бузлуджа и го разпоредиха на мен. Аз се взех решение да го направя, защото съм се занимавал и със строителство и знаех по какъв начин мога да го направя ", показа Владимир Николов.
Работата се прави в два стадия. Реденето стартира на земята и продължава близо година.
" Занесохме нещата горе на Бузлуджа и там, на скелето, ги качихме едно по едно и започнахме монтажа. Имахме цялата скица, бяхме разпределили сегмента на точното му място и така го сглобrхме и го съединихме ", спомня си художникът.
Николов разказва " Бузлуджа " не просто като паметkик, а като " Дома на културата " и архитектурно произведеkие на изкуството.
" Можеше да бъде употребявано, само че ние го разрушихме. Вместо да създадем нещо, ние го разрушихме. Трябва да ви кажа, че за мен това беше покруса. Аз там вложих всичко, което можех като умеене, като знание, с цел да го осъществявам. Независимо, че това е единствено един сърп и чук, както му споделят, с надпис, за това се изиiкаваше технология да приложа и тъкмо избран метод на работа ", с горест сподели Владимир Николов.
Издигнат е през 1981 година на връх Хаджи Димитър, по-известен със остарялото си име Бузлуджа в чест на Конгреса, на който е учредена Българската социалдемократическа партия.
Монументът се финансира с дарения на обща стойност над 14 млн. лева.
Той е дело на проектант Георги Стоилов.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 година положението на паметника се утежнява фрапантно. През 1992 година монументът става благосъстоятелност на страната и е запечатан. По време на държавното управление на Иван Костов е отстранена защитата, с което е оставен на дефинитивно плячкосване. Крадци стартират да ограбват скъпи материали и метали от вътрешната страна, се споделя в репортаж на България он ер.
С решение на държавното управление от 30 септември 2011 година комплексът е трансфериран безплатно на Българската социалистическа партия. През 2017 година, по време на служебното държавно управление на Огнян Герджиков паметникът и други парцели в частна държавна благосъстоятелност, употребявани от Българска социалистическа партия, минават още веднъж във притежание на страната.
Художественото оформление на Дом паметника лишава 18 месеца и в него взимат присъединяване над 60 създатели. По-значителни творби на монументалното и декоративно изкуство.
Едно от дребното непокътнати неща на паметника " Буздлужа " и до през днешния ден остава мозайката на тавана, формирана от милиони цветни камъчета. Неин създател е художникът Владимир Николов, прочут като Вананда. Ясно си спомня деня, когато идва предлагането по план на Владислав Паскалев и Кънчо Кънев.
" Работих към Съюза на художниците и тогава имаше комбинат за монументална изкуство. Тогава дойде поръчка за осъществяване на мозайки в Бузлуджа. Един от плановете беше за тавана на Бузлуджа и го разпоредиха на мен. Аз се взех решение да го направя, защото съм се занимавал и със строителство и знаех по какъв начин мога да го направя ", показа Владимир Николов.
Работата се прави в два стадия. Реденето стартира на земята и продължава близо година.
" Занесохме нещата горе на Бузлуджа и там, на скелето, ги качихме едно по едно и започнахме монтажа. Имахме цялата скица, бяхме разпределили сегмента на точното му място и така го сглобrхме и го съединихме ", спомня си художникът.
Николов разказва " Бузлуджа " не просто като паметkик, а като " Дома на културата " и архитектурно произведеkие на изкуството.
" Можеше да бъде употребявано, само че ние го разрушихме. Вместо да създадем нещо, ние го разрушихме. Трябва да ви кажа, че за мен това беше покруса. Аз там вложих всичко, което можех като умеене, като знание, с цел да го осъществявам. Независимо, че това е единствено един сърп и чук, както му споделят, с надпис, за това се изиiкаваше технология да приложа и тъкмо избран метод на работа ", с горест сподели Владимир Николов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ