Паметникът на „Почивка“ и паркът около него продължават да тънат в мизерия
Паметникът на българо-съветската дружба и паркът към него не престават да тънат в бедност и съсипия. Монументът и прилежащите терени години наред са оставени на произвола. Липсата на стопанисване струи отвред, видя кореспондент на Moreto.net.
Въпреки неприятната инфраструктура, неналичието на осветяване и паркова мебел, зейналите шахти, стърчащи железа, рушащи се стълби и отпадъци мястото продължава да бъде голяма притегателна за спортуващи, искащи да се насладят на красивата панорама или просто да отморят измежду зеленината и морския бриз. Мерки по поддръжката не се взимат. Районът става все по-гъсто обитаем, наоколо има и учебни заведения, само че това също се оказва не е задоволителна причина за облагородяване най-малко на парковата част, стълбите и алеите.
През годините за ограничения за социализация и планове за превръщането на паметника в музейно и изложбено пространство се приказва не един път. До истински дейности обаче по този начин и не се стига. В множеството случай обяснението е в собствеността на обекта и терена, която е смесена сред община, страна и частни лица.
През 2020 кметът на града Иван Портних и основният проектант Виктор Бузев внесоха изясненост за собствеността на терените в региона поради дейното строителство на жилищни здания в непосредствена непосредственост до парка. Тогава стана ясно, че в интервала 1995 - 1998 година, когато се прави реставрация в страната, част от терените в парковата зона на паметника се оказват в частни ръце. През 2001 година със заповед на кмета Кирил Йорданов е бил утвърден организационен проект – ЗРП, на част от 21-ви микрорарайон в ж.к. Бриз юг. Тогава е имало кадастрален проект, в който частните парцели са били нанесени.
През 2008 година парцелите от кадастралния проект са отразени и в кадастралната карта. Четири години по – късно след глоба на най-различни инстанции и публични разисквания влиза в действие Общият организационен проект на град Варна. Според него частните парцели по периферията на парковата зона край Паметника на българо-съветската дружба могат да бъдат застроени. Други 4 реституирани парцела, които се намират в сърцето на парка, са „ боядисани “ в зелено.
Самият монумент е държавна благосъстоятелност, съгласно контракт с Русия тя би трябвало да даде единодушието си за каквито и да е промени, останалата част от хълма и теренът са общински, настрана има терени на частни лица. На процедура има няколко притежатели и всички те би трябвало да са съгласни, с цел да се направи нещо.
Решението за бъдещето на паметника на българо-съветската дружба във Варна може да бъде взето след дипломатически диалози сред нашата страна и Русия. Дотогава нито една концепция за него не може да бъде осъществена. Това декларира преди още преди години пред Дарик Николай Савов, който е ръководител на Консултативния съвет за запазване на недвижимото културно завещание на Варна към локалната община.
Монументът впечатлява освен с внушителната си структура над земята, само че и с всичко построено под повърхността. Там се крие голям лабиринт от тунели, разпростряли се на няколко равнища. Структурата от горната страна е единствено върхът на скритите подземен пространства като бомбоубежище и други зали. Във вътрешността на могилата е обособена даже полева болница.
Някога паметникът е бил осветяван от 180 прожектора. Днес могат да се видят единствено корпусите на някои от тях. Районът към монумента тъне в мрачевина и нощните разходки са същинско предизвикателство и премеждие. Могат да се видят и остатъци от тонколоните, които озвучавали парка в празнични дни.
Паметникът на българо-съветската дружба във Варна, прочут повече като паметника на „ Почивка “, към този момент съвсем 40 години се извисява внушително над Варна със своите 23 метра височина и 48 метра ширина. Огромната конструкция се е трансформирала в знак на една отминала ера. Построен е през годините на социализма, с цел да символизира топлите връзки сред Русия и България. Парк – паметникът на българосъветската дружба е най – огромният във Варна и района. Разположен е на 110 метра надморска височина, на върха на могилата Турна тепе. Преди построяването му на могилата се е намирала Братската могила на борците срещу фашизма и капитализма.
Паметникът е дело на варненските статуи Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов. Първата копка е на 4 ноември 1974 година. В идващите 7 месеца над 27 хиляди души взели участие със своя непринуден труд за изграждане на паметника.
Върху площадката, където е паметникът, на повърхност от 400 кв.м. била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил подложен бронзов разпукан куб, от който горял безконечният огън. Фигурите са общо седем – високи 11.5 метра, три от тях на лявото крило изобразяват дами: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с самун и сол. Срещу тях на прилежащото крило са четирите фигури на съветски бойци с оръжие през рамо.
На хълма били засадени повече от 10 хиляди дръвчета и над 11 хиляди храста. От основата на хълма до върха водят 301 стъпала, наречени „ Стъпалата на спечелилите “, които през днешния ден безусловно се разрушават. На декоративна 22 – метрова стена стояли бронзови букви, разказващи исторически връзки сред съветския и българския народ. На входа на монумента с надпис „ Дружба от епохи за епохи “ била сложена бронзова врата, тежаща 3.5 тона. Открит е тържествено на 13 ноември 1978 година. Функционира в този си тип до 1989 година.
Въпреки неприятната инфраструктура, неналичието на осветяване и паркова мебел, зейналите шахти, стърчащи железа, рушащи се стълби и отпадъци мястото продължава да бъде голяма притегателна за спортуващи, искащи да се насладят на красивата панорама или просто да отморят измежду зеленината и морския бриз. Мерки по поддръжката не се взимат. Районът става все по-гъсто обитаем, наоколо има и учебни заведения, само че това също се оказва не е задоволителна причина за облагородяване най-малко на парковата част, стълбите и алеите.
През годините за ограничения за социализация и планове за превръщането на паметника в музейно и изложбено пространство се приказва не един път. До истински дейности обаче по този начин и не се стига. В множеството случай обяснението е в собствеността на обекта и терена, която е смесена сред община, страна и частни лица.
През 2020 кметът на града Иван Портних и основният проектант Виктор Бузев внесоха изясненост за собствеността на терените в региона поради дейното строителство на жилищни здания в непосредствена непосредственост до парка. Тогава стана ясно, че в интервала 1995 - 1998 година, когато се прави реставрация в страната, част от терените в парковата зона на паметника се оказват в частни ръце. През 2001 година със заповед на кмета Кирил Йорданов е бил утвърден организационен проект – ЗРП, на част от 21-ви микрорарайон в ж.к. Бриз юг. Тогава е имало кадастрален проект, в който частните парцели са били нанесени.
През 2008 година парцелите от кадастралния проект са отразени и в кадастралната карта. Четири години по – късно след глоба на най-различни инстанции и публични разисквания влиза в действие Общият организационен проект на град Варна. Според него частните парцели по периферията на парковата зона край Паметника на българо-съветската дружба могат да бъдат застроени. Други 4 реституирани парцела, които се намират в сърцето на парка, са „ боядисани “ в зелено.
Самият монумент е държавна благосъстоятелност, съгласно контракт с Русия тя би трябвало да даде единодушието си за каквито и да е промени, останалата част от хълма и теренът са общински, настрана има терени на частни лица. На процедура има няколко притежатели и всички те би трябвало да са съгласни, с цел да се направи нещо.
Решението за бъдещето на паметника на българо-съветската дружба във Варна може да бъде взето след дипломатически диалози сред нашата страна и Русия. Дотогава нито една концепция за него не може да бъде осъществена. Това декларира преди още преди години пред Дарик Николай Савов, който е ръководител на Консултативния съвет за запазване на недвижимото културно завещание на Варна към локалната община.
Монументът впечатлява освен с внушителната си структура над земята, само че и с всичко построено под повърхността. Там се крие голям лабиринт от тунели, разпростряли се на няколко равнища. Структурата от горната страна е единствено върхът на скритите подземен пространства като бомбоубежище и други зали. Във вътрешността на могилата е обособена даже полева болница.
Някога паметникът е бил осветяван от 180 прожектора. Днес могат да се видят единствено корпусите на някои от тях. Районът към монумента тъне в мрачевина и нощните разходки са същинско предизвикателство и премеждие. Могат да се видят и остатъци от тонколоните, които озвучавали парка в празнични дни.
Паметникът на българо-съветската дружба във Варна, прочут повече като паметника на „ Почивка “, към този момент съвсем 40 години се извисява внушително над Варна със своите 23 метра височина и 48 метра ширина. Огромната конструкция се е трансформирала в знак на една отминала ера. Построен е през годините на социализма, с цел да символизира топлите връзки сред Русия и България. Парк – паметникът на българосъветската дружба е най – огромният във Варна и района. Разположен е на 110 метра надморска височина, на върха на могилата Турна тепе. Преди построяването му на могилата се е намирала Братската могила на борците срещу фашизма и капитализма.
Паметникът е дело на варненските статуи Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов. Първата копка е на 4 ноември 1974 година. В идващите 7 месеца над 27 хиляди души взели участие със своя непринуден труд за изграждане на паметника.
Върху площадката, където е паметникът, на повърхност от 400 кв.м. била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил подложен бронзов разпукан куб, от който горял безконечният огън. Фигурите са общо седем – високи 11.5 метра, три от тях на лявото крило изобразяват дами: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с самун и сол. Срещу тях на прилежащото крило са четирите фигури на съветски бойци с оръжие през рамо.
На хълма били засадени повече от 10 хиляди дръвчета и над 11 хиляди храста. От основата на хълма до върха водят 301 стъпала, наречени „ Стъпалата на спечелилите “, които през днешния ден безусловно се разрушават. На декоративна 22 – метрова стена стояли бронзови букви, разказващи исторически връзки сред съветския и българския народ. На входа на монумента с надпис „ Дружба от епохи за епохи “ била сложена бронзова врата, тежаща 3.5 тона. Открит е тържествено на 13 ноември 1978 година. Функционира в този си тип до 1989 година.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ