В русенско село почетоха паметта на героя Асен Илиев
Паметник в центъра на село Караманово събра стотици поданици и посетители на селото, с цел да почетат паметта на героя-граничар Асен Илиев. На 24 април се навършиха 90 години от неговото рождение . Монументът беше обсипан с венци и цветя от признателните потомци. Тържеството мина под патронажа на кмета на община Ценово доктор Петър Петров. За да почетат паметта на Асен Илиев, в Караманово се събраха доста някогашни бранители на Родината, обединени от интернетплатформата „ Граничарите на България “. Сред гостите бяха и представители на регионалното и общинското управление на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса. Тържеството бе почетено и от кмета на община Ценово доктор Петров, протосингелът на Великотърновската митрополия отец Славчо, кметове на обитаеми места и общински съветници.
„ Името на Асен Илиев е освен знак на родолюбие, само че и ослепителен образец за младото потомство по какъв начин се пази Отечеството, по какъв начин опазването на държавната граница и сигурността на Родината се слага пред личния живот. Една велика истина гласи, че героите не умират, те падат в багра, с цел да живеят в сърцата на поколенията “, сподели доктор Петров. Той връчи на разнообразни институции в селото книгата на о.з. полк. Киро Киров, в която се разказва подвига и виталния път на Асен Илиев. В словото си кметът на Караманово Бисер Блажев, съобщи, че Асен Илиев за бойните си приятели вечно ще остане момчето на 23 години, само че с геройската си постъпка съумя да запише името си със златни букви в историята на Гранични войски.
През есента на 1949 година Асен Илиев е свикан в Българска народна армия. По лично предпочитание той постъпва в Школата за образование на сержантски състав, а по-късно служи в застава „ Орел “ в Североизточните Родопи. На 31 март 1952 година граничарите влизат в яростна престрелка с извършители на държавната ни граница. В 5,30 часа граничният наряд на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала в България. Сред дъжд от патрони умират ефрейтор Георги Стоименов и редови войник Стоил Косовски. Асен Илиев се пробва да пресече пътя на бандитите към граничната вадичка. В неравната битка Асен съумява да простреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 м от границата в местността „ Кралимарковски камък “. За военните експерти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото стълкновение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за смелост – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава „ Орел “, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 година в родното село на героя граничар е открит монумент. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Свещеници от Великотърновската епархия отслужиха Благодарствена молитва, благословиха присъстващите и ги поздравиха с настъпващите светли християнски празници.
Ученикът Десислав Асенов прочете стихотворение за героя, написано за тържеството от локалната поетеса Пламенка Костова. Женската фолклорна група „ От извора “ повдигна прочувствения градус. Българският дух на публиката получи въодушевяващ тласък от концерта на Илия Луков и последвалото кръшно българско хоро. Празникът приключи с обилна заря.
„ Името на Асен Илиев е освен знак на родолюбие, само че и ослепителен образец за младото потомство по какъв начин се пази Отечеството, по какъв начин опазването на държавната граница и сигурността на Родината се слага пред личния живот. Една велика истина гласи, че героите не умират, те падат в багра, с цел да живеят в сърцата на поколенията “, сподели доктор Петров. Той връчи на разнообразни институции в селото книгата на о.з. полк. Киро Киров, в която се разказва подвига и виталния път на Асен Илиев. В словото си кметът на Караманово Бисер Блажев, съобщи, че Асен Илиев за бойните си приятели вечно ще остане момчето на 23 години, само че с геройската си постъпка съумя да запише името си със златни букви в историята на Гранични войски.
През есента на 1949 година Асен Илиев е свикан в Българска народна армия. По лично предпочитание той постъпва в Школата за образование на сержантски състав, а по-късно служи в застава „ Орел “ в Североизточните Родопи. На 31 март 1952 година граничарите влизат в яростна престрелка с извършители на държавната ни граница. В 5,30 часа граничният наряд на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала в България. Сред дъжд от патрони умират ефрейтор Георги Стоименов и редови войник Стоил Косовски. Асен Илиев се пробва да пресече пътя на бандитите към граничната вадичка. В неравната битка Асен съумява да простреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 м от границата в местността „ Кралимарковски камък “. За военните експерти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото стълкновение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за смелост – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава „ Орел “, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 година в родното село на героя граничар е открит монумент. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Свещеници от Великотърновската епархия отслужиха Благодарствена молитва, благословиха присъстващите и ги поздравиха с настъпващите светли християнски празници.
Ученикът Десислав Асенов прочете стихотворение за героя, написано за тържеството от локалната поетеса Пламенка Костова. Женската фолклорна група „ От извора “ повдигна прочувствения градус. Българският дух на публиката получи въодушевяващ тласък от концерта на Илия Луков и последвалото кръшно българско хоро. Празникът приключи с обилна заря.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ