София отдава почит: Откриха паметник на Захарий Стоянов до Народното събрание
Паметник на Захарий Стоянов беше открит през днешния ден до историческата постройка на Народното събрание.
Статуята беше официано открита от ръководителя на Инициативния комитет за създаване на паметника Димитър Главчев, скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев, проектант Димитър Младенов и деца от училище " Захари Стоянов “. Отец Лъчезар от храм „ Света София “ извърши церемониален водосвет, а в края на церемонията присъстващите уважиха паметта и делото на Захарий Стоянов със свеждане на глава.
Отец Лъчезар честити Деня на православната християнска юноша и семейство. „ Нека по този начин, както се помолихме на нашите държавници, тези, които отговорят за благопреуспяването на нашия народ и духовното му израстване, Божието благословение и Неговата велика благосклонност да бъде над тях и над целия български народ “, сподели отецът.
Пред паметника бяха положени венци от името на ръководителя на Народното събрание Рая Назарян, заместник-председателя на Народното събрание Юлиана Матеева, Димитър Главчев, Инициативния комитет, министъра на правораздаването и ВМРО-БНД.
Където и да е бил, Захарий Стоянов постоянно е отдавал цялата си същина на България, каза Димитър Главчев в словото си на церемонията.
Захарий Стоянов е посочил по какъв начин националният блян може да сплоти всички ни доста оттатък изкушенията на дребнотемията, съобщи и министърът на правосъдието Георги Георгиев.
Сред присъстващите на откриването на паметника бяха кметът на София Васил Терзиев, народните представители от " Продължаваме промяната - Демократична България " Николай Денков, Манол Пейков, Татяна Султанова и Андрей Цеков, ръководителят на " Възраждане " Костадин Костадинов, депутатите от " ДПС-Ново начало " Искра Михайлова, Станислав Анастасов и Атидже Алиева, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, общинският консултант Грети Стефанова и генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Водещи на церемонията бяха актьорите Силвия Лулчева и Калин Сърменов.
Инициативен комитет
Паметникът е финансиран напълно с дарения, донорите – жители, частни компании, политици и политически обединения, учени и общественици, са близо 50 на брой.
Идеята за паметника се ражда преди години, като един от подбудителите е юрист Иван Арнаудов. В края на 2017 година е образуван Инициативен комитет с присъединяване на одобрени персони, обединени от желанието да изразят признателността на поколенията към делото на Захарий Стоянов, който до този миг в София е почетен само с бюст в Борисовата градина. В реализирането на идеята се включва и Български червен кръст (БЧК).
През 2019 година е извършен конкурс за авторски екип и е определен планът на скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев и арх. Димитър Младенов.
През юли 2023 година Столичният общински съвет взема решение за единодушие за слагането на паметника.
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов е роден през 1850 година в село Медвен, Сливенска област.
Захарий Стоянов интензивно взе участие в организирането на Старозагорското въстание (1875) и в подготовката на Априлското въстание (1876), като е назначен за деятел от Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. Присъства на събранието на Оборище и обикаля селата с четата на Бенковски. На 19 май 1876 година той е задържан и през септември е въдворен в родното си село. През 1877 година подкрепя Стефан Стамболов в реквизирането на храни за съветската войска.
След Освобождението на България (1878) се открива в Русе, където работи като секретар на апелативния съд, член на Търновския областен съд и правосъден следовател в Русенския областен съд. Силно се опълчва на суспендирането на Търновската конституция от княз Александър Първи и е преследван от режима на пълномощията (1881 - 1883). Застава отпред на битката за Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) и е ръководител на Българския скришен централен революционен комитет. Участва интензивно и в битката за освобождението на Македония (дн. Република Северна Македония).
Стоянов е създател на прокламацията за оповестяване на Съединението и член на краткотрайното държавно управление.
Той е член на Народнолибералната партия и покровител на Стамболовия режим (1887 - 1894). Депутат е в Четвърто Обикновено Народно заседание (1884 - 1886), заместник-председател (1887) и ръководител на Петото Обикновено Народно заседание (13 декември 1888 - 6 септември 1889).
Захарий Стоянов развива дейна журналистическа активност.
Най-значителното му произведение е „ Записки по българските въстания “ (3 тома, 1884 - 1894, посмъртно), монументална епична творба, в която са отразени подготовката, експлоадирането и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. В нея Стоянов основава богата изложба от живи, пластично изваяни и индивидуализирани облици и споделя увлекателно за земята, хората и националноосвободителната битка.
Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 година
