Кръстът от мемориала на жертвите на комунизма се оказа от село Гинци
Паметна стена с дължина 58 м. с обшивка от черен гладък гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите, пред която има древен християнски кръст и дребен православен храм-параклис " На всички български мъченици ", с мозайки, изрисувани от Асен Гицов.
Това е описанието на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, построен в края на 90-те години в парка пред Националния замък на културата по план на архитектите Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов. Всяка година на 1 февруари на мястото се отбелязва паметта на репресираните комунистическия режим, както и на 9 септември, когато той се е открил в България през 1944 година.
Описваният като " древен " кръст се оказва, че е взет от гроба на незнайния до неотдавна дядо Въто от софийското село Гинци. Той е бил платен при започване на 90-те години от починалия Васил Станилов - някогашен народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно Събрание. Станилов платил за кръста 1000 лв., само че не наследниците на дядо Въто, а на кмета на селото.
Почти 19 години след откриването на мемориала – 11 септември 1999 година с тържествена църковна работа, отслужена от софийският митрополит Инокентий (алтернативен Св. Синод), Столичният общински съвет ще търси по какъв начин да върне кръста на наследниците на дядо Въто, като в същото време резервира образа на паметника. Въпросът беше подложен през днешния ден на общинската комисията по просвета от отец Александър Тимчев, който служи в параклиса на мемориала.
Решението, което предложи общинският консултант Димитър Антов е да бъде направен препис на кръста, като оригиналът бъде върна в селото. Въпросът обаче занапред би трябвало да се прегледа обширно от всички комисии, като е допустимо да се откри и друго решение.
Не се знае повода кръста от гробището в Гинци до стигне до центъра на София. Причината е, че мемориалът а жертвите на комунистическия режим е построен по самодейност на Съюза на репресираните, които събират средства за построяването му с умишлен фонд. За построяването му е разгласен народен конкурс, в който вземат участие 15 плана.
Избраното предложение е дело на Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов, като надписите по гранитните плочи са направено от художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев.
Това е описанието на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, построен в края на 90-те години в парка пред Националния замък на културата по план на архитектите Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов. Всяка година на 1 февруари на мястото се отбелязва паметта на репресираните комунистическия режим, както и на 9 септември, когато той се е открил в България през 1944 година.
Описваният като " древен " кръст се оказва, че е взет от гроба на незнайния до неотдавна дядо Въто от софийското село Гинци. Той е бил платен при започване на 90-те години от починалия Васил Станилов - някогашен народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно Събрание. Станилов платил за кръста 1000 лв., само че не наследниците на дядо Въто, а на кмета на селото.
Почти 19 години след откриването на мемориала – 11 септември 1999 година с тържествена църковна работа, отслужена от софийският митрополит Инокентий (алтернативен Св. Синод), Столичният общински съвет ще търси по какъв начин да върне кръста на наследниците на дядо Въто, като в същото време резервира образа на паметника. Въпросът беше подложен през днешния ден на общинската комисията по просвета от отец Александър Тимчев, който служи в параклиса на мемориала.
Решението, което предложи общинският консултант Димитър Антов е да бъде направен препис на кръста, като оригиналът бъде върна в селото. Въпросът обаче занапред би трябвало да се прегледа обширно от всички комисии, като е допустимо да се откри и друго решение.
Не се знае повода кръста от гробището в Гинци до стигне до центъра на София. Причината е, че мемориалът а жертвите на комунистическия режим е построен по самодейност на Съюза на репресираните, които събират средства за построяването му с умишлен фонд. За построяването му е разгласен народен конкурс, в който вземат участие 15 плана.
Избраното предложение е дело на Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов, като надписите по гранитните плочи са направено от художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ