Владимир Сис – чешкият приятел на България, бе увековечен на...
Паметна плоча с барелеф на чешкия публицист, държавник и изявен българофил Владимир Сис беше тържествено открита през днешния ден на централния вход на БНР – Радио „ Пловдив “. Събитието е част от празничната стратегия, с която радиото отбелязва своята 70-годишнина.
Церемонията по откриването беше водена шефа на Радио „ Пловдив “ Чавдар Каришев. Официален посетител бе Н. Пр. Мирослав Томан – дипломат на Чешката република в България, който в словото си назова Сис „ чешки народен воин и българофил “. Той и дружно с музиканта и член на УС на БНР Теодосий Спасов преряза лентата на барелефа.
Сред формалните посетители бяха зам.-кметът на Пловдив с сектор „ Култура, археология и туризъм “ Пламен Панов и основният шеф на Международен панаир - Пловдив Иван Соколов.
Паметната плоча припомня за основния принос на Владимир Сис към България и Пловдив. След разрушителното земетресение в Чирпан през 1928 година, той съумява да събере 160 хиляди златни крони дарения, с които е издигната постройката на Дома на изкуствата и печата – днешният дом на Радио „ Пловдив “, напомни Чавдар Каришев.
Проф. Владимир Пенчев, бохемист и шеф на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките, срещна присъстващите с наситения със събития житейски път на Сис. Роден на 30 юни 1889 година в днешна Чехия, още от младежките си години той взе участие интензивно в битката против Австро-Унгарската власт. Завършва археология в Лайпциг, само че остава предан на публицистиката и публичния живот.
По време на Балканските войни и Първата международна война работи като боен сътрудник, взе участие в филантропични задачи, прави етнографски и исторически изследвания и посещава България неведнъж. Непоколебим бранител на българската идея, Сис разобличава несправедливостите против страната в своите книги и репортажи. Това му навлича неприязън и даже няколко опита за нападение.
Съпругата му е с български и чешки генезис. След войните Сис се открива в София, където развива дейна активност – основава сдружения за чешко-българска взаимопомощ, разгласява проучвания и остава надълбоко обвързван с България до края на живота си. Умира в затвор в Чехословакия на 2 юли 1957 година, където излежава несправедлива 25-годишна присъда за шпионаж в интерес на Англия.
Владимир Сис е оправдан посмъртно, а през 1998 година президентът Вацлав Хавел го удостоява с чешкия медал „ Томаш Масарик “ – едно от най-високите оценки за принос към демокрацията, човешките права и хуманизма.
Церемонията по откриването беше водена шефа на Радио „ Пловдив “ Чавдар Каришев. Официален посетител бе Н. Пр. Мирослав Томан – дипломат на Чешката република в България, който в словото си назова Сис „ чешки народен воин и българофил “. Той и дружно с музиканта и член на УС на БНР Теодосий Спасов преряза лентата на барелефа.
Сред формалните посетители бяха зам.-кметът на Пловдив с сектор „ Култура, археология и туризъм “ Пламен Панов и основният шеф на Международен панаир - Пловдив Иван Соколов.
Паметната плоча припомня за основния принос на Владимир Сис към България и Пловдив. След разрушителното земетресение в Чирпан през 1928 година, той съумява да събере 160 хиляди златни крони дарения, с които е издигната постройката на Дома на изкуствата и печата – днешният дом на Радио „ Пловдив “, напомни Чавдар Каришев.
Проф. Владимир Пенчев, бохемист и шеф на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките, срещна присъстващите с наситения със събития житейски път на Сис. Роден на 30 юни 1889 година в днешна Чехия, още от младежките си години той взе участие интензивно в битката против Австро-Унгарската власт. Завършва археология в Лайпциг, само че остава предан на публицистиката и публичния живот.
По време на Балканските войни и Първата международна война работи като боен сътрудник, взе участие в филантропични задачи, прави етнографски и исторически изследвания и посещава България неведнъж. Непоколебим бранител на българската идея, Сис разобличава несправедливостите против страната в своите книги и репортажи. Това му навлича неприязън и даже няколко опита за нападение.
Съпругата му е с български и чешки генезис. След войните Сис се открива в София, където развива дейна активност – основава сдружения за чешко-българска взаимопомощ, разгласява проучвания и остава надълбоко обвързван с България до края на живота си. Умира в затвор в Чехословакия на 2 юли 1957 година, където излежава несправедлива 25-годишна присъда за шпионаж в интерес на Англия.
Владимир Сис е оправдан посмъртно, а през 1998 година президентът Вацлав Хавел го удостоява с чешкия медал „ Томаш Масарик “ – едно от най-високите оценки за принос към демокрацията, човешките права и хуманизма.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ