Във Враца днес откриват паметна плоча на ген. Кирил Ботев
Паметна плоча на ген. Кирил Ботев ще бъде открита във Враца
На 6 февруари от 11:00 часа пред къща „ Иванка Ботева “ публично ще бъде открита паметна плоча на военачалник Кирил Ботев – пълководец на 6-та Бдинска дивизия.
В събитието ще вземат присъединяване представителите на Инициативния комитет за построяването на паметния знак, Врачанска митрополия, Военно формирование 54 990, духовият оркестър към НЧ „ Развитие – 1869 “ и общественици.
Във връзка с откриването на паметната плоча, в интервала от 10:30 до 11:30 часа, краткотрайно ще бъде прекратено придвижването по ул. „ Иванка Ботева “ /в сектора от ул. „ Ст.Кялъчев “ до ул. „ Г.С.Раковски “/.
През1876г. Кирил се включва в четата на брат си Христо Ботев. След нейното разтрошаване е хванат, лежи в пандиза вЦаригради по-късно е пратен на изгнание в крепостта Акия вМала Азия. Освободен е по силата наСанстефанския кротичък договорпрез1878г.
След завръщането си в България през1878г. постъпва вКомандата на волноопределяющите севПловдив, а по-късно същата година се трансферира въвВоенното училищевСофиякато кавалерист. Завършва в първия випуск през1879г. и е създаден в чинподпоручик. По-късно следва кавалерийска школа вСомюр(Франция) и във Военната академия вБрюксел. Служи вИзточнорумелийската милиция.
По време наСръбско-българската война(1885) е ескадронен пълководец, прави разузнавания в тила на съперника и улеснява бойните дейности. Като пълководец на3-ти конен полкучаства в контрапреврата против русофилите (1886).
Като просветен офицер още млад заема високи длъжности:
пълководец на 3-ти конен полк,
шеф на6-а пехотна бдинска дивизия
шеф на Военното учебно заведение (1891– 1895 г.),
пълководец наТрета пехотна балканска дивизия(1896-1900 г.).
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, царФердинандпроизвежда 6 генерал-майори в чингенерал-лейтенант. Ботев е измежду тях. Това е първият случай в историята наТретото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е обещано на настоящи офицери (преди това е давано единствено на офицери от запаса)[1].
Участва вБалканската война(1912– 1913), а за къс интервал от време е заместник-министър на войната(1913). Излиза в запаса през 1914 г.
На 6 февруари от 11:00 часа пред къща „ Иванка Ботева “ публично ще бъде открита паметна плоча на военачалник Кирил Ботев – пълководец на 6-та Бдинска дивизия.
В събитието ще вземат присъединяване представителите на Инициативния комитет за построяването на паметния знак, Врачанска митрополия, Военно формирование 54 990, духовият оркестър към НЧ „ Развитие – 1869 “ и общественици.
Във връзка с откриването на паметната плоча, в интервала от 10:30 до 11:30 часа, краткотрайно ще бъде прекратено придвижването по ул. „ Иванка Ботева “ /в сектора от ул. „ Ст.Кялъчев “ до ул. „ Г.С.Раковски “/.
През1876г. Кирил се включва в четата на брат си Христо Ботев. След нейното разтрошаване е хванат, лежи в пандиза вЦаригради по-късно е пратен на изгнание в крепостта Акия вМала Азия. Освободен е по силата наСанстефанския кротичък договорпрез1878г.
След завръщането си в България през1878г. постъпва вКомандата на волноопределяющите севПловдив, а по-късно същата година се трансферира въвВоенното училищевСофиякато кавалерист. Завършва в първия випуск през1879г. и е създаден в чинподпоручик. По-късно следва кавалерийска школа вСомюр(Франция) и във Военната академия вБрюксел. Служи вИзточнорумелийската милиция.
По време наСръбско-българската война(1885) е ескадронен пълководец, прави разузнавания в тила на съперника и улеснява бойните дейности. Като пълководец на3-ти конен полкучаства в контрапреврата против русофилите (1886).
Като просветен офицер още млад заема високи длъжности:
пълководец на 3-ти конен полк,
шеф на6-а пехотна бдинска дивизия
шеф на Военното учебно заведение (1891– 1895 г.),
пълководец наТрета пехотна балканска дивизия(1896-1900 г.).
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, царФердинандпроизвежда 6 генерал-майори в чингенерал-лейтенант. Ботев е измежду тях. Това е първият случай в историята наТретото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е обещано на настоящи офицери (преди това е давано единствено на офицери от запаса)[1].
Участва вБалканската война(1912– 1913), а за къс интервал от време е заместник-министър на войната(1913). Излиза в запаса през 1914 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ