Голям проблем с техническите паспорти на сградите: Изисква се действие
Пълна мистерия е по какъв начин тъкмо ще се отразят климатичните промени, свързани със стоплянето и повишението на влажността, върху положението на структурите на многофамилни жилищни здания в България поради корозията, само че и без световното стопляне тя е реалност, а санирането единствено прикрива дефектите. Моделите за реакция на страната и на местата власт при естествено злополучие - да вземем за пример земетресение, също не могат да бъдат точни, тъй като липсва обединен указател на техническите паспорти в България. Освен това под 10 на 100 от постройките в страната разполагат с механически паспорт и в този смисъл никой не знае какво е градивното им положение.
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция инж. Марин Гергов, ръководител на Управителния съвет на Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП), който бе потърсен от Българска телеграфна агенция по отношение на изследване, показано неотдавна, на Съвместния проучвателен център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, което разкрива последствията от корозията, провокирана от климатичните промени, върху постройките в европейските страни, в това число и в България.
Изследването предвижда, че при сюжет на тежко изменение на климата с планувано стопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 година, България би могла да бъде изправена пред общи разноски за ремонт заради разяждане в размер на 11 милиарда евро. Това би означавало нужда от ремонт на 99 % от почти 383 174 здания, проучени в страната.
Техническите паспорти
Броят на жилищните здания с механически паспорти е малко над 2200, сочат данни от Дългосрочната национална тактика за подкрепяне обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания до 2050 година, оповестена на интернет страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството. Отчита се, че постройките, за които е направен този документ, са взели участие в разнообразни стратегии за възобновяване и възстановяване на енергийните им характерности, само че се показва, че се търси най-ниска цена за правенето на паспорта, което съгласно документа постоянно води до резултати със съмнителна акуратност и качество.
Председателят на Управителния съвет на Камарата на инженерите в капиталовото планиране инж. Марин Гергов разяснява, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и не всеки път са налични, което значи, че и достоверна статистика за градивното положение на жилищата ни няма.
От кадастралните данни също няма по какъв начин да се извлекат тези данни, вероятно може да се разчита на статистиката, която обаче дава единствено обща информация за вида здания.
Корозията работи и без световното стопляне
Според инж. Марин Гергов няма потребност да чакаме световното стопляне и увеличение на относителната мокрота във въздуха, с цел да се убедим, че градивно постройките в страната са в неприятно положение.
Изключение биха били здания, които са с добре хидроизолирани фасади и се населяват при естествена температура и мокрота.
Такива са и множеството от панелните многофамилни жилищни здания, тъй като нормално фасадните панели на блоковете, като се изключи калканните, не са носещи. Това значи, че когато пространствата се отопляват, вътрешните им стени са защитени от разяждане и застрашени остават единствено калканните, посочи специалистът. Той обаче уточни, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала структурата им.
Експертът предизвести, че в нежелано състояние са постройките в централните елементи на огромните градове, които са тухлени и също са подложени на неподходящи климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата от дълго време унищожава носещите им стени.
Липсата на указател на техническите паспорти води до това, че страната и общините не могат да възнамеряват дейности при възможни естествени бедствия и повреди, тъй като да вземем за пример при вероятно мощно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за коли за спешна помощ и тежка техника за почистване.
Според специалиста не е обикновено за информацията в техническите паспорти, която като цяло е значима за страната и общините - да вземем за пример от земетръсна позиция, да се разчита единствено на вложения на жителите. Сега техническите паспорти могат да бъдат открити в общината на книжен притежател, в някое общинско мазе или в PDF файл в някаква папка, а информацията в тях е неизползваема за статистически потребности и обмисляне на дейности на страна и общини.
Председателят на Камарата счита, че единственият потребен вид за страната и общините е основаването на общ указател на техническите паспорти с полета за инженерно-конструктивната информация, които да бъдат попълвани от експертите и по този начин да се направи общодостъпна база данни за същинското градивно положение на жилищните здания в обитаемоте места, където рискът от бедствия и повреди е огромен.
По данни от Дългосрочната национална тактика за подкрепяне обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания до 2050 година целогодишно населяваните жилищните здания в България са 1 365 898, от които еднофамилните къщи - 1 291 549, многофамилните жилищни сгради/блокове - 66 865.
Преди 1960 година, при липса на нормативни условия за енергийна успеваемост, в България са построени 34 на 100 от населяваните жилищни здания, сочат още данни от тактиката. Най-големият дял на съществуващия жилищен сграден фонд в страната е основан в интервала 1960-1989 година (52 на 100 от населяваните жилищни здания с 60 на 100 от потребната площ). Това са годините, в които са построени главната част от панелните и стоманобетоновите здания. В този интервал за първи път се слагат условия към съхранението на силата в постройките посредством нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни детайли (външни стени, под, покрив). В интервала 1990-1999 година са построени 7 на 100 от населяваните жилищни здания с 9 на 100 от потребната повърхност. След 2000 година, при влизане в действие на модерни и със повишени условия нормативни документи за енергийна успеваемост, са въведени в употреба едвам 7 на 100 от населяваните жилищни здания с 13 на 100 от потребната повърхност.
В тактиката се регистрира, че в реалност, при огромна част от жилищните здания (еднофамилни и многофамилните жилищни сгради), в следствие от липса на поддръжка и регулярни ремонтни действия, сградните детайли и общите елементи са амортизирани и в неприятно положение, резултатът от което е евентуална опасност както за структурата, по този начин и за успеваемостта и устойчивостта на бъдещи ограничения за енергийната успеваемост.
Необходимите вложения единствено за ограниченията за енергийна успеваемост на жилищните здания за интервала 2021-2025 година са 257 180 671 лв. на година, 2026-2030 година - 535 480 142 лв. на година, 2031-2040 година - 911 015 558 лв. на година, 2041-2050 година - 1 007 003 984 лв. на година, сочат планове на тактиката. Съществуват и голям брой здания, които по разнообразни аргументи имат и градивни проблеми. За гарантиране на техния живот са нужни строителни действия, които могат да бъдат на доста висока стойност, показват създателите на тактиката, като акцентират, че заради обстоятелството, че те са самостоятелни за всеки обособен случай, не могат да бъдат планувани. Наличието на такива здания би трябвало да се има поради при приоритизирането на целевите сегменти от сградният фонд, заключават създателите на тактиката.
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция инж. Марин Гергов, ръководител на Управителния съвет на Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП), който бе потърсен от Българска телеграфна агенция по отношение на изследване, показано неотдавна, на Съвместния проучвателен център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, което разкрива последствията от корозията, провокирана от климатичните промени, върху постройките в европейските страни, в това число и в България.
Изследването предвижда, че при сюжет на тежко изменение на климата с планувано стопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 година, България би могла да бъде изправена пред общи разноски за ремонт заради разяждане в размер на 11 милиарда евро. Това би означавало нужда от ремонт на 99 % от почти 383 174 здания, проучени в страната.
Техническите паспорти
Броят на жилищните здания с механически паспорти е малко над 2200, сочат данни от Дългосрочната национална тактика за подкрепяне обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания до 2050 година, оповестена на интернет страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството. Отчита се, че постройките, за които е направен този документ, са взели участие в разнообразни стратегии за възобновяване и възстановяване на енергийните им характерности, само че се показва, че се търси най-ниска цена за правенето на паспорта, което съгласно документа постоянно води до резултати със съмнителна акуратност и качество.
Председателят на Управителния съвет на Камарата на инженерите в капиталовото планиране инж. Марин Гергов разяснява, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и не всеки път са налични, което значи, че и достоверна статистика за градивното положение на жилищата ни няма.
От кадастралните данни също няма по какъв начин да се извлекат тези данни, вероятно може да се разчита на статистиката, която обаче дава единствено обща информация за вида здания.
Корозията работи и без световното стопляне
Според инж. Марин Гергов няма потребност да чакаме световното стопляне и увеличение на относителната мокрота във въздуха, с цел да се убедим, че градивно постройките в страната са в неприятно положение.
Изключение биха били здания, които са с добре хидроизолирани фасади и се населяват при естествена температура и мокрота.
Такива са и множеството от панелните многофамилни жилищни здания, тъй като нормално фасадните панели на блоковете, като се изключи калканните, не са носещи. Това значи, че когато пространствата се отопляват, вътрешните им стени са защитени от разяждане и застрашени остават единствено калканните, посочи специалистът. Той обаче уточни, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала структурата им.
Експертът предизвести, че в нежелано състояние са постройките в централните елементи на огромните градове, които са тухлени и също са подложени на неподходящи климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата от дълго време унищожава носещите им стени.
Липсата на указател на техническите паспорти води до това, че страната и общините не могат да възнамеряват дейности при възможни естествени бедствия и повреди, тъй като да вземем за пример при вероятно мощно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за коли за спешна помощ и тежка техника за почистване.
Според специалиста не е обикновено за информацията в техническите паспорти, която като цяло е значима за страната и общините - да вземем за пример от земетръсна позиция, да се разчита единствено на вложения на жителите. Сега техническите паспорти могат да бъдат открити в общината на книжен притежател, в някое общинско мазе или в PDF файл в някаква папка, а информацията в тях е неизползваема за статистически потребности и обмисляне на дейности на страна и общини.
Председателят на Камарата счита, че единственият потребен вид за страната и общините е основаването на общ указател на техническите паспорти с полета за инженерно-конструктивната информация, които да бъдат попълвани от експертите и по този начин да се направи общодостъпна база данни за същинското градивно положение на жилищните здания в обитаемоте места, където рискът от бедствия и повреди е огромен.
По данни от Дългосрочната национална тактика за подкрепяне обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания до 2050 година целогодишно населяваните жилищните здания в България са 1 365 898, от които еднофамилните къщи - 1 291 549, многофамилните жилищни сгради/блокове - 66 865.
Преди 1960 година, при липса на нормативни условия за енергийна успеваемост, в България са построени 34 на 100 от населяваните жилищни здания, сочат още данни от тактиката. Най-големият дял на съществуващия жилищен сграден фонд в страната е основан в интервала 1960-1989 година (52 на 100 от населяваните жилищни здания с 60 на 100 от потребната площ). Това са годините, в които са построени главната част от панелните и стоманобетоновите здания. В този интервал за първи път се слагат условия към съхранението на силата в постройките посредством нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни детайли (външни стени, под, покрив). В интервала 1990-1999 година са построени 7 на 100 от населяваните жилищни здания с 9 на 100 от потребната повърхност. След 2000 година, при влизане в действие на модерни и със повишени условия нормативни документи за енергийна успеваемост, са въведени в употреба едвам 7 на 100 от населяваните жилищни здания с 13 на 100 от потребната повърхност.
В тактиката се регистрира, че в реалност, при огромна част от жилищните здания (еднофамилни и многофамилните жилищни сгради), в следствие от липса на поддръжка и регулярни ремонтни действия, сградните детайли и общите елементи са амортизирани и в неприятно положение, резултатът от което е евентуална опасност както за структурата, по този начин и за успеваемостта и устойчивостта на бъдещи ограничения за енергийната успеваемост.
Необходимите вложения единствено за ограниченията за енергийна успеваемост на жилищните здания за интервала 2021-2025 година са 257 180 671 лв. на година, 2026-2030 година - 535 480 142 лв. на година, 2031-2040 година - 911 015 558 лв. на година, 2041-2050 година - 1 007 003 984 лв. на година, сочат планове на тактиката. Съществуват и голям брой здания, които по разнообразни аргументи имат и градивни проблеми. За гарантиране на техния живот са нужни строителни действия, които могат да бъдат на доста висока стойност, показват създателите на тактиката, като акцентират, че заради обстоятелството, че те са самостоятелни за всеки обособен случай, не могат да бъдат планувани. Наличието на такива здания би трябвало да се има поради при приоритизирането на целевите сегменти от сградният фонд, заключават създателите на тактиката.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ