CIAO, RAGAZZI!
Пълна полуда! И тъкмо това, от което всички тифози се нуждаят. Това ще съставлява Калчото за следващ сезон. Спечелилият купата след повече от три десетилетия Наполи! Раздираният от проблеми и към момента разчитащ на Масимилиано Алегри Ювентус! Подсилилият се с нападателна мощност Милан! Изглеждащият като любимец и леко ранен след провалянето във финала на Шампионската лига Интер! Непредвидимият Лацио, хитрият тим на Рома, атрактивният състав на Аталанта, завръщащата се Дженоа. И още, и още.
Няма да е неистина, в случай че кажем, че на Ботуша се задава много трогателен сезон. Борбата за място в топ 4 още веднъж ще бъде безмилостна, като още веднъж прелестни тимове ще останат зад борда просто тъй като няма място за всички. Ще е любопитно да се види и процесът на развиване на италианския футбол като цяло, откакто през предишния сезон и в трите шампионата на Стария континент – Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на Конференциите - имаше италиански представител измежду финалистите. Да, и в трите случая италианците бяха от губещата страна в лицето на Интер, Рома и Фиорентина, само че едва ли някой се заблуждава, че на Апенините към момента господстват мрачни времена, които задушават тамошните тимове и не им разрешават да се мерят с най-стойностните селекции на континента.
Да стартираме от Наполи – еуфорията в града несъмнено към момента държи обичащите повече от всичко друго на света клуба си почитатели. Диего Армандо Марадона сигурно се е усмихвал някъде от небесата, до момента в който гледа празненствата във връзка третата купа в историята на неаполитанци, пристигнала след извънредно безапелационен сезон. Сега обаче всичко е друго. Защото идеологът на този триумф Лучано Спалети към този момент го няма, а на негово място беше назначен много спореният Руди Гарсия. За негово благополучие двете огромни звезди на отбора – Квича Кварацкхелия и Виктор Осимен някак останаха в отбора (поне по времето, в което тази публикация се пише), тъй че гръбнакът на отбора в нападателен проект е недокоснат. Няма го към този момент Ким Мин Джае, само че това надали би могло да наруши чак дотам салдото в състава, че той да не може да претендира, че е кадърен да отбрани Скудето.
Napoli raised the Scudetto last season.
Who will do it this time around?
— Lega Serie A (@SerieA_EN)
Лично аз обаче не мисля, че купата ще остане в Южна Италия. Прогнозата ми е за Интер, който наподобява като най-добре оборудвания състав. Симоне Индзаги получи поддръжката на трибуните даже и единствено поради отстраняването на огромния противник Милан на полуфиналите в Шампионската лига. Да, той към този момент няма да може да разполага с Шкриниар, Брозович, Джеко и Лукаку (ах, тази сага), само че " нерадзурите " наподобяват като най-подготвения, отракан и подготвен състав, с цел да извърви 38-кръговия маратон до коронясването на първенец през май. И по тематиката " Лукаку " – белгиецът несъмнено не изигра картите си добре. През лятото името му беше спрягано като разменна монета, а той самият не даваше знак къде тъкмо желае да играе – в Интер ли, в Челси ли, в Ювентус ли. Преминаването му при " Старата госпожа " изглежда(ше) много несъмнено единствено че към този момент нито последователите на Юве го желаят, тъй като го дефинират като наемник, нито тези на Интер, които го назовават " изменник ". Кариерата на нападателя имаше всички предпоставки да бъде зашеметяваща, само че след всичко през последните сезони той като че ли ще бъде запомнен след време най-вече с пропуските си и с това, че не съумя да се наложи на никое място за дълго време.
Иначе в Ювентус се снабдиха с Тимъти Уеа няколко десетилетия, откакто баща му Джордж стана първият и остана и до ден сегашен единственият африканец, спечелил " Златната топка "... с помощта на изявите си с екипа на Милан. Споменавайки известни футболни татковци – Интер пък си обезпечи услугите на Маркъс Тюрам от Борусия Мьонхенгладбах – наследник на световения и европейския отличник с Франция Лилиам.
Колкото до Милан – " росонерите " също не стояха безучастни на пазара. Продадоха любимеца Сандро Тонали на Нюкасъл, взеха Самуел Чуквуезе и Кристиан Пулишич, като първият от упоменатите е любимецът ми за изобретение на годината и най-силно изявявяващ се играч за започващия другия уикенд шампионат.
Opening day delight
— Lega Serie A (@SerieA_EN)
Никога не трябва да забравяме за Рома. Или по-точно – за Жозе Моуриньо. Специалния към този момент стигна до два европейски финала с " вълците ", завоюва единия и в този момент му остава да покаже прословутото си неизменност и в Серия " А ". Аталанта още веднъж е посоченият от всички състав, който ще носи със себе си неизбежна атракция, каквото и да прави. Тимът от Бергамо продаде стрелеца си Расмус Хойлунд на Манчестър Юнайтед, като умно влага извоюваните средства в придобиването на Джанлука Скамака и Шарл де Кеталаре.
Разбира се, не бихме могли да си позволим да не споменем и новаците в Калчото, доколкото терминът " новаци " може да се отнася до тимове като Дженоа и Каляри с Клаудио Раниери отпред. Третият тим, изкачил се от Серия " Б ", е Фрозиноне. Раниери е забележителна фигура в треньорския отрасъл. Вече на 71, той още веднъж ще бъде част от най-високото равнище на италианския футбол, а с цел да бъде тази история още по-пленяваща и чаровна ще припомня, че в интервала 1988-1991 той още веднъж води Каляри, като отново съумява да помогне на тима да се изкачи от ниските нива на италианската футболна пирамида до огромната игра. Само преди 30 години.
Серия " А ", госпожи и господа. Просто Серия " А "!
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Няма да е неистина, в случай че кажем, че на Ботуша се задава много трогателен сезон. Борбата за място в топ 4 още веднъж ще бъде безмилостна, като още веднъж прелестни тимове ще останат зад борда просто тъй като няма място за всички. Ще е любопитно да се види и процесът на развиване на италианския футбол като цяло, откакто през предишния сезон и в трите шампионата на Стария континент – Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на Конференциите - имаше италиански представител измежду финалистите. Да, и в трите случая италианците бяха от губещата страна в лицето на Интер, Рома и Фиорентина, само че едва ли някой се заблуждава, че на Апенините към момента господстват мрачни времена, които задушават тамошните тимове и не им разрешават да се мерят с най-стойностните селекции на континента.
Да стартираме от Наполи – еуфорията в града несъмнено към момента държи обичащите повече от всичко друго на света клуба си почитатели. Диего Армандо Марадона сигурно се е усмихвал някъде от небесата, до момента в който гледа празненствата във връзка третата купа в историята на неаполитанци, пристигнала след извънредно безапелационен сезон. Сега обаче всичко е друго. Защото идеологът на този триумф Лучано Спалети към този момент го няма, а на негово място беше назначен много спореният Руди Гарсия. За негово благополучие двете огромни звезди на отбора – Квича Кварацкхелия и Виктор Осимен някак останаха в отбора (поне по времето, в което тази публикация се пише), тъй че гръбнакът на отбора в нападателен проект е недокоснат. Няма го към този момент Ким Мин Джае, само че това надали би могло да наруши чак дотам салдото в състава, че той да не може да претендира, че е кадърен да отбрани Скудето.
Napoli raised the Scudetto last season.
Who will do it this time around?
— Lega Serie A (@SerieA_EN)
Лично аз обаче не мисля, че купата ще остане в Южна Италия. Прогнозата ми е за Интер, който наподобява като най-добре оборудвания състав. Симоне Индзаги получи поддръжката на трибуните даже и единствено поради отстраняването на огромния противник Милан на полуфиналите в Шампионската лига. Да, той към този момент няма да може да разполага с Шкриниар, Брозович, Джеко и Лукаку (ах, тази сага), само че " нерадзурите " наподобяват като най-подготвения, отракан и подготвен състав, с цел да извърви 38-кръговия маратон до коронясването на първенец през май. И по тематиката " Лукаку " – белгиецът несъмнено не изигра картите си добре. През лятото името му беше спрягано като разменна монета, а той самият не даваше знак къде тъкмо желае да играе – в Интер ли, в Челси ли, в Ювентус ли. Преминаването му при " Старата госпожа " изглежда(ше) много несъмнено единствено че към този момент нито последователите на Юве го желаят, тъй като го дефинират като наемник, нито тези на Интер, които го назовават " изменник ". Кариерата на нападателя имаше всички предпоставки да бъде зашеметяваща, само че след всичко през последните сезони той като че ли ще бъде запомнен след време най-вече с пропуските си и с това, че не съумя да се наложи на никое място за дълго време.
Иначе в Ювентус се снабдиха с Тимъти Уеа няколко десетилетия, откакто баща му Джордж стана първият и остана и до ден сегашен единственият африканец, спечелил " Златната топка "... с помощта на изявите си с екипа на Милан. Споменавайки известни футболни татковци – Интер пък си обезпечи услугите на Маркъс Тюрам от Борусия Мьонхенгладбах – наследник на световения и европейския отличник с Франция Лилиам.
Колкото до Милан – " росонерите " също не стояха безучастни на пазара. Продадоха любимеца Сандро Тонали на Нюкасъл, взеха Самуел Чуквуезе и Кристиан Пулишич, като първият от упоменатите е любимецът ми за изобретение на годината и най-силно изявявяващ се играч за започващия другия уикенд шампионат.
Opening day delight
— Lega Serie A (@SerieA_EN)
Никога не трябва да забравяме за Рома. Или по-точно – за Жозе Моуриньо. Специалния към този момент стигна до два европейски финала с " вълците ", завоюва единия и в този момент му остава да покаже прословутото си неизменност и в Серия " А ". Аталанта още веднъж е посоченият от всички състав, който ще носи със себе си неизбежна атракция, каквото и да прави. Тимът от Бергамо продаде стрелеца си Расмус Хойлунд на Манчестър Юнайтед, като умно влага извоюваните средства в придобиването на Джанлука Скамака и Шарл де Кеталаре.
Разбира се, не бихме могли да си позволим да не споменем и новаците в Калчото, доколкото терминът " новаци " може да се отнася до тимове като Дженоа и Каляри с Клаудио Раниери отпред. Третият тим, изкачил се от Серия " Б ", е Фрозиноне. Раниери е забележителна фигура в треньорския отрасъл. Вече на 71, той още веднъж ще бъде част от най-високото равнище на италианския футбол, а с цел да бъде тази история още по-пленяваща и чаровна ще припомня, че в интервала 1988-1991 той още веднъж води Каляри, като отново съумява да помогне на тима да се изкачи от ниските нива на италианската футболна пирамида до огромната игра. Само преди 30 години.
Серия " А ", госпожи и господа. Просто Серия " А "!
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ