Учени разкриват еволюционния успех на жабите
Палеонтолози са създали ново проучване на фосили и са открили, че жабите са запазили своята екология през последните 45 милиона години, написа Юрикалърт, базирайки се на обява в сп. iScience.
За задачите на проучването доктор Даниъл Фолк, взаимно с сътрудници от Университета на Корк, Ирландия, и американски и немски експерти, е проучил фосили от находището Гайзелтал в Германия. Интересното е, че вкаменелостите са запазили останки от кожа и пластове от микроскопични фосилизирани клетъчни структури, наречени меланозоми. Тяхната роля е да синтезират, съхраняват и транспортират меланин - пигментът, виновен за цвета на кожата, косата и очите.
Както при актуалните жаби, тези меланозоми се срещат в разнообразни елементи на тялото, в това число очите, вътрешните органи и кожата. Формата им е друга във фосилните и актуалните меки тъкани, като се изключи тези в очите и вътрешните органи.
" Предполагаме, че формата на меланозомите е обвързвана с функционалността, която се разграничава според от тъканите. Това може да включва фотозащита и хомеостаза ", споделя специалистката по фосилни меланозоми и съавторка на проучването доктор Валентина Роси.
Въз основа на това, че формата на меланозомите в очите не се е трансформирала в продължение на милиони години, учените позволяват, че тяхната функционалност към момента е същата и не е била нужна еволюционна смяна. Някои типове резервират наследствени черти, вместо да развиват нови, отбелязва доктор Фолк.
" Знаем, че жабите са запазили метода си на живот в продължение на най-малко 45 милиона години, което да вземем за пример включва нуждата да виждат през нощта и на разсъмване, с цел да ловуват и да се чифтосват ", споделя ученият.
Настоящото проучване е първото по рода си, което комбинира огромни масиви от данни за модерни и фосилни меланозоми от една група животни. Екипът е проучил тези структури благодарение на най-модерни електронен микроскоп и синхротронни рентгенови флуоресцентни разбори. Тези техники не са били налични, когато фосилите са били открити за първи път при започване на предишния век.
" Палеонтологичните изследвания, които интегрират данни от фосилни и модерни типове, оказват помощ за по-доброто схващане на еволюцията. Едва в този момент започваме да осъзнаваме капацитета на меланина да служи като постепенен сигнал ", споделя водещият създател на проучването професор Мария Макнамара.
За задачите на проучването доктор Даниъл Фолк, взаимно с сътрудници от Университета на Корк, Ирландия, и американски и немски експерти, е проучил фосили от находището Гайзелтал в Германия. Интересното е, че вкаменелостите са запазили останки от кожа и пластове от микроскопични фосилизирани клетъчни структури, наречени меланозоми. Тяхната роля е да синтезират, съхраняват и транспортират меланин - пигментът, виновен за цвета на кожата, косата и очите.
Както при актуалните жаби, тези меланозоми се срещат в разнообразни елементи на тялото, в това число очите, вътрешните органи и кожата. Формата им е друга във фосилните и актуалните меки тъкани, като се изключи тези в очите и вътрешните органи.
" Предполагаме, че формата на меланозомите е обвързвана с функционалността, която се разграничава според от тъканите. Това може да включва фотозащита и хомеостаза ", споделя специалистката по фосилни меланозоми и съавторка на проучването доктор Валентина Роси.
Въз основа на това, че формата на меланозомите в очите не се е трансформирала в продължение на милиони години, учените позволяват, че тяхната функционалност към момента е същата и не е била нужна еволюционна смяна. Някои типове резервират наследствени черти, вместо да развиват нови, отбелязва доктор Фолк.
" Знаем, че жабите са запазили метода си на живот в продължение на най-малко 45 милиона години, което да вземем за пример включва нуждата да виждат през нощта и на разсъмване, с цел да ловуват и да се чифтосват ", споделя ученият.
Настоящото проучване е първото по рода си, което комбинира огромни масиви от данни за модерни и фосилни меланозоми от една група животни. Екипът е проучил тези структури благодарение на най-модерни електронен микроскоп и синхротронни рентгенови флуоресцентни разбори. Тези техники не са били налични, когато фосилите са били открити за първи път при започване на предишния век.
" Палеонтологичните изследвания, които интегрират данни от фосилни и модерни типове, оказват помощ за по-доброто схващане на еволюцията. Едва в този момент започваме да осъзнаваме капацитета на меланина да служи като постепенен сигнал ", споделя водещият създател на проучването професор Мария Макнамара.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ