Пактът за миграция и получаване на убежище на Европейски съюз

Пактът за миграция и приемане на леговище на Европейски съюз предлага доста ясна и гъвкава правна рамка от правила, третираща всеобхватно въпроса с пребиваването на непознати лица с неуточнен статут на територията на Съюза, както и евентуалната опция от пораждане на последващи мигрантски талази. Това акцентира в на Българска телеграфна агенция Божидар Захариев, виновен редактор в дирекция „ Международна информация “ на Агенцията.

Той акцентира като образец за това нововъзприетия от блока принцип на взаимност, съгласно който мигрантските маси ще могат да бъдат контролирани чрез механизъм за преразпределение сред обособените страни. „ Преценката за това систематизиране също е много точно дефинирана. Тя се прави въз основата на годишен отчет, квалифициран от Европейската комисия, който среща каква е настоящата обстановка с миграцията. В взаимозависимост от нейните параметри за съответната година и дали е регистриран напън, се дефинира възможен брой претенденти за леговище за разпределение, “ изяснява той. На въпроса дали в регламента се загатва наложителна квота, която се поставя на всяка страна член, журналистът дава отговор, че такава няма. Вместо квота в документа е планувана формула, която взима поради няколко съществени критерия като БВП, брой и плътност на популацията на всяка от страна член. Тази формула дава ясна картина за потенциала и опциите на национално равнище да се обслужват мигранти. Механизмът ще се ползва единствено при положение на спешна обстановка, при която е налице забележителна централизация на идващи на едно място, и в случай че такава ползва преразпределение няма да се ползва.

Захариев обръща внимание и че наложителното използване на механизма за взаимност, както е заложен по хипотеза, в действителност е ненапълно условно. На процедура той дава избор, тъй като разрешава на страните да предпочетат разнообразни принадлежности, с които да заявят своята поддръжка и съпричастност. Ако не желаят да дават леговище, механизмът им дава право да заменят приема на мигранти с оказване на финансова помощ. Тя се пресмята в съответствие, което взима поради броя на отказаните мигранти, като за всеки от тях се заплаща 20 хиляди евро на човек. Друга възприета форма е така наречен оперативна помощ, която планува заявяване на подготвеност за подпомагане с логистика, техника и личен състав по ясно направен прелиминарен проект.

Според него наложителният темперамент на механизма е належащ макар мощната опозиция, която провокира измежду редица страни членки, най-вече от централната част на Европа. „ Той има за цел фактически да се облекчат страните, наранени най-вече от мигрантската рецесия, за които Комисията към този момент излезе с преходно мнение. По новото законодателство за приемане на помощ изцяло разумно са избрани четири страни: Италия, Испания, Гърция и Кипър. “

Разработен е и общ европейски метод за цифров скрининг и събиране на данни още сега на определяне на лицата. „ Въвежда се правна нереалност, съгласно която не се приема автоматизирано, че въпросният претендент за леговище е влезнал и се намира на територията на Съюза, както беше до момента. Това заслужава да бъде очебийно, тъй като е извънредно новаторско като правно мислене. Досега процедурата за приемане на леговище, позволяваше значително физически и юридически идващите да обитават и да се движат свободно в Европа. Тази правна нереалност към този момент позволява, че въпреки физически лицето да е тук, то липсва юридически статут, който следва да бъде избран. За задачата е нужен упоменатият нагоре скрининг, след което мигрантът може да продължи нататък процеса по други процедури, които също са иновация в европейското законодателство. От една страна, той може да премине към регулярна процедура по даване на леговище, каквато е годна и сега за целия Европейски Съюз. В другия случай остава в изискванията на гранична процедура с презумпцията, че към момента не е влезнал в Съюза, което надлежно лимитира доста правото му на напредване. Това е и повода за отправените рецензии от страна на неправителствените организации, само че с въведените нови правила за скоростна регистрация процесът се балансира, “ споделя още журналистът.

Нов миг в европейското законодателство също е въвеждането на дефиницията „ сигурни по генезис “, отнасяща се за трети страни. По този термин на европейско равнище се изготвя лист с група страни отвън Европа, за които се счита, че имат естествени и положителни условия за живот, и в него попадат Тунис, Мароко, Египет, Бангладеш и други Това в допълнение улеснява процеса за разглеждане на претенции за леговище, защото идващите от тези страни, незабавно се позволяват до така наречен гранична процедура и се разпределя към център за настаняване. Така още веднъж са взети поради техните съществени права, защото влиза в действие скоростното скрининг администриране.

Според Захариев точно договореностите с трети страни и изясняването на правните връзки с тях евентуално са измежду аргументите, довели до забавянето с приемането на единния пакт през 2024 година От друга страна, с този мотив ненапълно се спекулира и използва политически. „ Ако отправната ни точка в тази полемика е пикът на мигрантската рецесия, която беше 2015/2016 година, дружно с недоволствата изключително в Германия, фактически става дума за дълъг интервал от едни 10 години. Но действително видяно, сегашните ограничения и Пактът за първи път бяха презентирани през 2020 година, т.е. чисто механически разискванията и процедурите до приемането лишиха по-малко време. Тук не става дума за един-единствен акт, а за набор от близо 10-ина законодателни документа, множеството от които са регламенти. Те са взаимносвързани, тъй като Пактът е умислен като една система от всеобхватно законодателство. Той цели да внесе правна изясненост, тъй че да има единение на законодателството на европейско равнище и допустимо най-широк набор от въпроси да бъдат обхванати. “

Пактът за миграция е продължение и модернизиран вид на Дъблинската спогодба, която е първото сходно интернационално съглашение, прилагано от европейските страни. Впоследствие тя е инкорпорирана в правото на Съюза. Във времето конвенцията минава три актуализации, известни като Дъблин I, II III, последната от които е през 2013 година, като най-после се трансформира в правилник, който непосредствено се ползва в страните членки и няма потребност от транспониране. Идеята па Пакта е да размени така наречен дъблинска система от правила, запазвайки най-хубавото от нея. Основополагащият принцип в нея, годен и до през днешния ден, гласи, че страната, която първа сега на идване на мигранта, е виновна за неговата регистрация.