Пак ни тикат да сме на страната на губещите световния

Пак ни тикат да сме на страната на губещите международния спор. За кой ли път? Човек може по нас да си сверява часовника – застане ли публична София на страната на някого, изгубил е горкият. 

Не, не е черна поличба, чиста нелепост си е. Губещите нормално са простаци, които дават обещание на едро. Глупаци, решили, че светът ще им легне в краката. Такъв простак може единствено нелепости да дава обещание. От Хитлер, през Сталин, та чак до Путлер през днешния ден. И обещанията им звучат примамливо – от персонални облаги за властта, та чак до такива химери като приобщаване на територии към България (но най-много персонални облаги, да не се лъжем).

Но що за простак би трябвало да си, с цел да вярваш на налудничавите обещания на различен простак?

Днес, когато светът гледа пропадането на кремълската империя на злото, президентът ни персонално (!!!) договаря с Лукойл, а за свалянето на цената на бензина хвали конфигурираното от него служебно държавно управление с жар на основен редактор на съветски агитационен вестник. А истината е, че петролът поевтиня на тържищата, това е. Утре може да похвали държавното управление и за изгрева на слънцето. 

А предходното държавно управление, за което той си мислеше, че ще му е чинно и ще му извършва решетниковия проект за пълзяща президентска република (е, не позна!), нахока в секундата, в която то се обърна против ползите на диктатора от кремъл. Не усилиха ли пенсиите? Не усилиха ли заплатите в няколко бранша? Минималната заплата не се ли усили? Не направиха ли детските градини безвъзмездни? Но той мълча за похвали, а с ненаситност сееше разкол, тъй като му посегнаха на обичания деспот. Същия путин, до който беше приклекнал на фотография, с цел да наподобява кремълското джудже по-високо. Помните ли я фотографията? Радев и Радева – двамата по над метър и осемдесет, а на фотографията по-ниски от путин? 

В Русия стартира да се усеща вятърът на смяната. След като общински съветници от ДВА региона са си разрешили да желаят путин да се отдръпна, че и го упрекват ПУБЛИЧНО в държавна измяна… 

… ясна е картинката – мирише им на мърша, усещат смяната и яхат вълната. После ще се пишат дисиденти. Краят иде. Украинците настъпват в контра. 

В България обаче четирихилядниците настойчиво си мислят, че всичко, дето хвърчи, се яде. Запънали са се. На знамение се надяват. А са съумели да създадат и немислимото – да заблудят и себе си със личната си агитация. Те имат вяра, че путин ще завоюва. 

Те имат вяра, че Газпром ни обича „ приятелски “, нищо, че Газпром ни стопираха газа, а газпромският стопанин ни разгласи за „ неприятелска страна “, а газпромската губернаторка ни назова „ подлоги “ и загатна, че може да се срещнем с съветските ракети скоро. 

Няма граница за самоунижението на робите, обичащи господарите. 

Те имат вяра, че руснаците ще ги възнаградят, както са възнаградили предшествениците им предатели на България през 1944 година Затова и се молят украинците (и човешкото, и цивилизацията, и нормалността) да изгубят войната. За да може кремъл да продължи да заплаща на тези, които назовава „ локалните гов*ояди “. На тях не им пречи, че всички им се подиграват, даже и господарите, парите не миришат, споделят си те. 

А в този момент, когато цената на газа пада, а Газпром го няма по този начин или иначе… какво ще измислят четирихилядниците? Сигурен съм, че ще е нещо циркаджийско. Ще надминат сами себе си. Значи няма да се мре без Газпром, само че те би трябвало да ни убедят, че всеки миг ще се срине небето. И те не имат вяра, само че се регистрират – на пусната агитация, както интернет троловете се регистрират на пуснат коментар. 

30% падна цената и то САМО с един от контрактуваните СЕДЕМ танкера, които служебните гълъби отхвърлиха (имаше слотове, стига да ги бяха поискали!). Какво ли щеше да е, в случай че си имахме обикновено държавно управление за есента? Колко ли още по-евтино щеше да е? Сигурен съм, че и гръцката газова връзка за азерския газ щеше да е в употреба, а там цената е 8 ПЪТИ по-евтина от тази на тържищата. Но…

… нещата са каквито са. Имаме късмет да ги подредим на изборите, само че пропагандата евентуално ще попречи. Чували сте: „ И да знаеш, Минке, че последният болшевик на планетата ще почине в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив болшевик. Какъв народ сме, Минке, какъв народ… “ (Димитър Талев). 

И не забравяйте, не за първи път български военачалник продава България на руснаците. 

Когато през 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България (не освобождава, а афишира война, не забравяйте!), държавното управление тук е ръководено от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември. 

Важно е да се запомни ето тази последователност на събитията: България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България. На 8 септември обаче, по този начин или другояче, се обнародва решението и се афишира война на Германия, само че това не стопира ватенките да нахлуят и по този начин се озоваваме във война и с двете (!!!) сили – Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Пълен исторически парадокс, само че факт. И макар че е оповестена война на Германия, след гнусния изменнически и антибългарски прелом на 9 септември, държавното управление е оповестено за фашистко.