.jpg?s=65561?16:38:03)
Какво наистина показва PISA за България и Европа?
Пак е това време от годината, в което получаваме дежурния пестник от PISA. За тези резултати ще прочетете доста неща, само че не и това, което ще напиша. Спадът на българските резултати повтаря спада на всички страни (усреднен).
1. Как се движи България? Справка – таблица 1. В оранжево е придвижването на междинния резултат на страните участнички, в синьо – на България.
Това, което виждаме е, че когато междинният резултат скача, скача и българският. Когато пада, пада и българският. Странно, нали? Всъщност по никакъв начин, просто ни споделя че има и различен фактор с изключение на подготовката на учениците (т.е. спецификата на въпросите, например);
Резултати на България в проучването PISA за четене, математика, просвета от 2000 до 2023 година Източник: PISA
2. Както нормално, ни е сме последни в Европа, най-общо, което тясно корелира с националното ни IQ, което и то е там. Зад нас обаче са други три балкански гранда – Албания, Република Северна Македония и Черна гора, а малко пред нас – Сърбия, Гърция и Румъния. Мистериозно, резултатите от PISA някак следват географията;
3. Спадът на резултатите в Западна Европа обаче е по-зрелищен. Западноевропейските страни губят по 20-30 точки по отношение на 2018-та, повече от нас. Таблица 2 ни демонстрира, че всички се срутват, само че Германия и Нидерландия цепят здрача с по 20-30 точки спад по отношение на 2018-та;
Резултати на страните от проучването PISA през 2018 и 2022 година Източник: PISA
4. Тъкмо да решим обаче, че западноевропейците са оглупели и попадаме на идната таблица 3.
Там учениците са разрушени съгласно имигрантския си статус; внезапно се оказва, че учениците не-имигранти в Нидерландия и Австрия все по този начин водят евроколоната с 550-508 точки, там е и Германия и Белгия и в действителност резултатите на западноевропейските възпитаници не са мръднали значително с години, те си стоят в границите на 500-524 (Швейцария) за локалните възпитаници и 400-440 за вносните, т.е. за децата на мигрантите първа и втора генерация.
Разбивка на резултатите на дадените страни с включен имигрантски генезис Източник: PISA
Още малко разглеждане на таблицата и се уверяваме, че спадът в Западна Европа е нереалност и е функционалност на броя мигранти в просветителната система, която в Германия (само първа и втора генерация) надвишава 25% и по-слабото ѝ показване, съответно маркирано в справочника на PISA, изяснява напълно спада на немските резултати (делът на учениците мигранти расте).
Тук в България обаче не можем да се оправдаем с това – имигрантите ни са под 1%. Нещо друго е. Следващите таблици дават отчасти пояснение какво е в действителност.
1. България е на 3-то място в света по разлики от възпитаник до възпитаник вътре в класовете. Учениците на България нямат разлика от учебно заведение до учебно заведение, а от възпитаник до възпитаник вътре във всяко учебно заведение, където има внезапно завършени две групи – положителни възпитаници (във всеки клас) и неприятни възпитаници (пак във всеки клас) с прекомерно малко по средата, все едно всеки клас е разграничен на две с огромна разлика сред двете групи – горе-долу, най-голямата в света.
Това има всевъзможни пояснения – от нежеланието на учителите да работят с по-слабите възпитаници до наличието на ромската популация, за която обичайно положителното обучение не е топ ценност; съгласно мен обаче повода не е в ромските възпитаници, както ще забележим след малко;
2. България е всред дребното страни в света, където девойките се преставят занчително по-добре от момчетата (от порядъка на 10-20 пункта).
Ние сме всред рекордьорите в това отношение, дружно с Албания (първенци), Македония, Черна гора и изобщо балканците. Съперници са ни латиноамериканците – на всички места другаде, момчетата се показват по-добре от девойките в математиката, а девойките – по-добре в четенето и вербалистиката. Балканските момчета губят 10-20 точки заради неналичието на дисциплинираност и фокус по отношение на останалите. дали е културата на мачизма, дали нещо друго, само че има разлики от порядъка на 30-60 точки в представянето (в изгода на балканските момичета) които отсътват в останалите страни и изясняват основна част от разликите с останалата част на света. Тъжно. А може и мъжете да сме по-прости от дамите на Балканите. Или с други думи, това разделяне на добри/лоши възпитаници в таблиците за бг да е разделяне на момичета/момчета, а не нещо друго.
3. И последно – за отличниците на България.
Само 4% от българчетата са дали отговор на равнища 5 и 6, което в численост значи към 1500 ученика в България. (за съпоставяне, в Китай процентът е от порядъка на 15% или на 1500 българчета на положително равнище се падат 200 милиона китайчета на същото или по-високо. Но да оставим Китай на мира. Да се фокусираме на бъдещата българска интелигенция – резултатите на горницата, на горните топ 20% по стопански статус и триумф в България е към 475 точки, колкото е резултатът на най-долните 20% в Естония и Япония.
Тоест, в случай че цветът на българската нация, горните 20%, които тук са на върха, на следващия ден мигрират в Естония, Швейцария или на някои други места, те ще се озоват в ролята на най-долни 20% там – 80% от естончета, швейцарчета, япончета и така нататък ще бъдат над равнището на горните 20% от българчетата, и, респективно, ще им връчат метлите и парцалите. Те няма да имат равнище с цел да конкурират друга страта с изключение на най-долната.
И забележете, тук приказвам за българската връхнина – бъдещите лекари, адвокати, учени и т.н, на България (дори, извинете, не въвеждам учителите) – та, тази връхнина, в действителност, в случай че нямаше лична национална страна, щеше да бъде долница и то най-долната долница, долните 20%. А за останалите 80% от българчетата – ами, там изобщо не ми се приказва. Както и да е.
Средно показване по математика по интернационалните квинтили на социално-икономическия статус Източник: PISA
Позитивна нота:
1. Въпреки писъците, България се показва в границите на каквото се е представяла постоянно, от година до година разликите са минимални.
2. Почти всички евро и западни че и далекоизточни страни бележат спад по отношение на 2018-та, като българският не е най-големият, отстъпва на германци и холандци, само че те и не-емигрантските страни бележат спад. Това са пост-карантинни, пост-ковидни резултати, евентуално роля играе и груповото обезумяване по зелени хрумвания и леви неистини, които афектират умеенето на децата да мислят. Не може да преподаваш неистини вместо истини и " да научиш децата да мислят " – в действителност ги учиш да употребяват неправилни мисловни модели, които им втълпяваш и след това се чудиш за какво в Западна Европа има повсеместен спад в резултатите.
Малък, огромен – в действителност го има на всички места
Вероятно е композиция от срив в дисциплината около новите правила, формулирането на неправилни мисловни модели около втълпяването на новите идеологии, повишаване на броя на децата, на които преподаваният език се явява непознат, втори (т.е. имиграцията) и домашното образование около ковида. На Балканите – капитулацията на балканските момчета в образованието, където ценностната система слага най-отгоре други полезности, явно, като най-ярки образци се явяват, тъжно, България и Албания.
Разбира се, това, че даже горницата (горните 20% от българските ученици) попада в безспорната долница на Естония или Швейцария, при най-долните 20% там, е едно увещание, че малко невзискателност (а нека, но надали) на елитите ни във връзка с мястото им в света би била от употребява.
Както и че единствената причина горните 20% в България да са, ами, горни 20% е в националната страна, която им дава опция да се осъществят в връхнина – в случай че не беше тя, назад при орачите и копачите на Паисий, тъй като горницата няма подготвеност да се състезава за положителните места в стълбицата на обществата, тя би била долница, в случай че преживяваше в някаква наднационална макродържава, каквато ще бъде Европейският съюз. О, чакай…
Светослав Стамов, уебсайт " Война и мир "
Авторът е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В интервала 2004-2006 година работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни проучвания. През 2009-2010 година е учител по историческа антропология в бакалавърската стратегия на Duke University. През 2015 година е координатор на научни изявления и литература в Pearson Education Canada. В момента е планов съветник на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика.
1. Как се движи България? Справка – таблица 1. В оранжево е придвижването на междинния резултат на страните участнички, в синьо – на България.
Това, което виждаме е, че когато междинният резултат скача, скача и българският. Когато пада, пада и българският. Странно, нали? Всъщност по никакъв начин, просто ни споделя че има и различен фактор с изключение на подготовката на учениците (т.е. спецификата на въпросите, например);
Резултати на България в проучването PISA за четене, математика, просвета от 2000 до 2023 година Източник: PISA 2. Както нормално, ни е сме последни в Европа, най-общо, което тясно корелира с националното ни IQ, което и то е там. Зад нас обаче са други три балкански гранда – Албания, Република Северна Македония и Черна гора, а малко пред нас – Сърбия, Гърция и Румъния. Мистериозно, резултатите от PISA някак следват географията;
3. Спадът на резултатите в Западна Европа обаче е по-зрелищен. Западноевропейските страни губят по 20-30 точки по отношение на 2018-та, повече от нас. Таблица 2 ни демонстрира, че всички се срутват, само че Германия и Нидерландия цепят здрача с по 20-30 точки спад по отношение на 2018-та;
Резултати на страните от проучването PISA през 2018 и 2022 година Източник: PISA 4. Тъкмо да решим обаче, че западноевропейците са оглупели и попадаме на идната таблица 3.
Там учениците са разрушени съгласно имигрантския си статус; внезапно се оказва, че учениците не-имигранти в Нидерландия и Австрия все по този начин водят евроколоната с 550-508 точки, там е и Германия и Белгия и в действителност резултатите на западноевропейските възпитаници не са мръднали значително с години, те си стоят в границите на 500-524 (Швейцария) за локалните възпитаници и 400-440 за вносните, т.е. за децата на мигрантите първа и втора генерация.
Разбивка на резултатите на дадените страни с включен имигрантски генезис Източник: PISA Още малко разглеждане на таблицата и се уверяваме, че спадът в Западна Европа е нереалност и е функционалност на броя мигранти в просветителната система, която в Германия (само първа и втора генерация) надвишава 25% и по-слабото ѝ показване, съответно маркирано в справочника на PISA, изяснява напълно спада на немските резултати (делът на учениците мигранти расте).
Тук в България обаче не можем да се оправдаем с това – имигрантите ни са под 1%. Нещо друго е. Следващите таблици дават отчасти пояснение какво е в действителност.
1. България е на 3-то място в света по разлики от възпитаник до възпитаник вътре в класовете. Учениците на България нямат разлика от учебно заведение до учебно заведение, а от възпитаник до възпитаник вътре във всяко учебно заведение, където има внезапно завършени две групи – положителни възпитаници (във всеки клас) и неприятни възпитаници (пак във всеки клас) с прекомерно малко по средата, все едно всеки клас е разграничен на две с огромна разлика сред двете групи – горе-долу, най-голямата в света.
Това има всевъзможни пояснения – от нежеланието на учителите да работят с по-слабите възпитаници до наличието на ромската популация, за която обичайно положителното обучение не е топ ценност; съгласно мен обаче повода не е в ромските възпитаници, както ще забележим след малко;
2. България е всред дребното страни в света, където девойките се преставят занчително по-добре от момчетата (от порядъка на 10-20 пункта).
Ние сме всред рекордьорите в това отношение, дружно с Албания (първенци), Македония, Черна гора и изобщо балканците. Съперници са ни латиноамериканците – на всички места другаде, момчетата се показват по-добре от девойките в математиката, а девойките – по-добре в четенето и вербалистиката. Балканските момчета губят 10-20 точки заради неналичието на дисциплинираност и фокус по отношение на останалите. дали е културата на мачизма, дали нещо друго, само че има разлики от порядъка на 30-60 точки в представянето (в изгода на балканските момичета) които отсътват в останалите страни и изясняват основна част от разликите с останалата част на света. Тъжно. А може и мъжете да сме по-прости от дамите на Балканите. Или с други думи, това разделяне на добри/лоши възпитаници в таблиците за бг да е разделяне на момичета/момчета, а не нещо друго.
3. И последно – за отличниците на България.
Само 4% от българчетата са дали отговор на равнища 5 и 6, което в численост значи към 1500 ученика в България. (за съпоставяне, в Китай процентът е от порядъка на 15% или на 1500 българчета на положително равнище се падат 200 милиона китайчета на същото или по-високо. Но да оставим Китай на мира. Да се фокусираме на бъдещата българска интелигенция – резултатите на горницата, на горните топ 20% по стопански статус и триумф в България е към 475 точки, колкото е резултатът на най-долните 20% в Естония и Япония.
Тоест, в случай че цветът на българската нация, горните 20%, които тук са на върха, на следващия ден мигрират в Естония, Швейцария или на някои други места, те ще се озоват в ролята на най-долни 20% там – 80% от естончета, швейцарчета, япончета и така нататък ще бъдат над равнището на горните 20% от българчетата, и, респективно, ще им връчат метлите и парцалите. Те няма да имат равнище с цел да конкурират друга страта с изключение на най-долната.
И забележете, тук приказвам за българската връхнина – бъдещите лекари, адвокати, учени и т.н, на България (дори, извинете, не въвеждам учителите) – та, тази връхнина, в действителност, в случай че нямаше лична национална страна, щеше да бъде долница и то най-долната долница, долните 20%. А за останалите 80% от българчетата – ами, там изобщо не ми се приказва. Както и да е.
Средно показване по математика по интернационалните квинтили на социално-икономическия статус Източник: PISA Позитивна нота:
1. Въпреки писъците, България се показва в границите на каквото се е представяла постоянно, от година до година разликите са минимални.
2. Почти всички евро и западни че и далекоизточни страни бележат спад по отношение на 2018-та, като българският не е най-големият, отстъпва на германци и холандци, само че те и не-емигрантските страни бележат спад. Това са пост-карантинни, пост-ковидни резултати, евентуално роля играе и груповото обезумяване по зелени хрумвания и леви неистини, които афектират умеенето на децата да мислят. Не може да преподаваш неистини вместо истини и " да научиш децата да мислят " – в действителност ги учиш да употребяват неправилни мисловни модели, които им втълпяваш и след това се чудиш за какво в Западна Европа има повсеместен спад в резултатите.
Малък, огромен – в действителност го има на всички места
Вероятно е композиция от срив в дисциплината около новите правила, формулирането на неправилни мисловни модели около втълпяването на новите идеологии, повишаване на броя на децата, на които преподаваният език се явява непознат, втори (т.е. имиграцията) и домашното образование около ковида. На Балканите – капитулацията на балканските момчета в образованието, където ценностната система слага най-отгоре други полезности, явно, като най-ярки образци се явяват, тъжно, България и Албания.
Разбира се, това, че даже горницата (горните 20% от българските ученици) попада в безспорната долница на Естония или Швейцария, при най-долните 20% там, е едно увещание, че малко невзискателност (а нека, но надали) на елитите ни във връзка с мястото им в света би била от употребява.
Както и че единствената причина горните 20% в България да са, ами, горни 20% е в националната страна, която им дава опция да се осъществят в връхнина – в случай че не беше тя, назад при орачите и копачите на Паисий, тъй като горницата няма подготвеност да се състезава за положителните места в стълбицата на обществата, тя би била долница, в случай че преживяваше в някаква наднационална макродържава, каквато ще бъде Европейският съюз. О, чакай…
Светослав Стамов, уебсайт " Война и мир "
Авторът е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В интервала 2004-2006 година работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни проучвания. През 2009-2010 година е учител по историческа антропология в бакалавърската стратегия на Duke University. През 2015 година е координатор на научни изявления и литература в Pearson Education Canada. В момента е планов съветник на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ