Пак е октомври и е видно – COVID-19 върлува. Поне

Пак е октомври и е видно – COVID-19 върлува. Поне в България сигурно е по този начин, само че и като цяло в Източна Европа. Общо взето там, където е студено и няма високо имунизационно покритие, лечебните заведения се претрупват (по-бързо или по-бавно), а смъртните случаи порастват. Колко пък сякаш оздравяват, само че в действителност въобще не са предходните хора, най-малко в България въобще не се чува.

Не е задоволително обаче. Защото българите стават все по-твърди в всеобщото отричане. Настинал съм нещо – тоя вирус го няма. Докато не стане явно. А въпросът докога добива все по-наложителни измерения.

През предходната седмица на бял свят излязоха две огромни научни проучвания, които накланят везните към скептичен отговор. Първото касае груповият имунитет, добит единствено посредством преболедуване. Това е огромна панацея в България, основно на доцент Атанас Мангъров, само че и на проф. Андрей Чорбанов, който обаче напоследък не е толкоз настойчив като доцент Мангъров. Само че, въпреки и към момента непотвърдени от самостоятелна критика, сочат това, от което значително учени се притесняваха – вирусът не отива към по-лека форма и не може да бъде построен пожизнен имунитет. Още по-лошото е, че занапред ще би трябвало да се натрупат нови данни, с цел да има сигурен отговор какъв брой по-смъртоносен става вирусът и при какви условия. Явно е, че в това отношение не се трансформира толкоз очевидно и бързо, че елементарният човек да схване – а за България, където всеобщо хората претръпнаха, няма мощ на света, която да ги убеди да се имунизират, в случай че не вземат болните да мрат толкоз доста, че даже най-свирепите тролове във Facebook да бъдат персонално наранени, до един!

и касае коронавирусната ваксина на Pfizer/BioNTech. И то не е добра вест – очевидно отбраната от имунизацията понижава с времето, въпреки че в случай че си относително здрав човек, половин година след втора доза ваксина към момента организмът не е не запомнил по какъв начин да реагира в множеството случаи. Но поради наклонността, най-вероятно и с ваксина пожизнен имунитет няма да има – нещо, което към този момент също много учени повтаряха.

Големият проблем обаче е какво да се прави поради резултатите от тези две проучвания. Да се оставя вирусът да се вихри свободно не може – той мутира, само че не към по-слаб и никой не знае докога тъкмо ще е по този начин. Да се разчита на всеобщо имунизиране също не наподобява изцяло реалистично – просто не може за 6 месеца да ваксинираш толкоз доста хора вкупом, че да се образува някаква преграда, която да смири вируса. Говоря за световен мащаб, в България не за 6 месеца, ами за 6 века няма да може, в случай че моментната обстановка си се резервира, а няма и една индикация, че ще се промени. Специално за имунизацията занапред следва да забележим различен отговор – при страни с високо покритие и продължаващи старания да се имунизират колкото може хора, дали след година ще има тежки талази, водещи до пълнене на лечебни заведения, без да има други ограничения и откакто има " български образец " - страни с ниско имунизационно покритие и оставили всичко да тече на естествен принцип. В това отношение към този момент оптимизъм има – скандинавските страни, Испания, даже Англия в известна степен, само че дано забележим идната есен, живот и здраве. Защото в случай че би трябвало да има всеобща реваксинация в къси периоди, какъв брой време ще мине, преди да почне да омръзва и дисциплината да пада - доста по-лесно е да се ваксинираш един път с обещанието, че ще се свърши, в сравнение с всеки 6-12 месеца до края на живота ти.

Едно е ясно – проблем има, решение би трябвало да се търси! Избледнява обаче чувството, че това се прави от тези, които следва да го вършат - политиците, които ръководят! Със сигурност науката ще даде отговор, само че с цел да го даде, политиците би трябвало да са отдадени на това да я подтикват по всевъзможен метод.

Автор: Ивайло Ачев