Седем гениални композитори. Седем трагични съдби
Пагубни пристрастености, страхове и фантазии: Тъкмо във етапите, в които ориста е била най-жестока, пораждат някои от най-гениалните музикални творби на огромните композитори. Тук Ви представяме някои от тях.
Та-да-да-дааам. С малко повече въображение ще чуете най-прочутия откъс в международната музика: началото на Петата симфония от Бетовен. Наричат я „ Съдбовната " и таман ориста е тазгодишната тематика на Бетовеновия фестивал в Бон. Тук ще Ви разкажем за седмина велики музиканти и техните трагични ориси.
Лудвиг ван Бетовен: Съдбата чука на вратата, само че той не може да я чуе
През 1808 година фамозната Пета симфония на Бетовен има премиера, само че създателят ѝ към този момент е съвсем оглушал. През 1814 композиторът дефинитивно изгубва слуха си. Години по-рано, когато оглушаването поставя завършек на кариерата му като пианист, само че опитите за лекуване не престават, Бетовен написа в наследството си: „ Бях на крачка от това да туря завършек на живота си. Но то, то ме избави – изкуството. “
Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и в същото време могъща откъм тон. В музикалната история тя влиза като „ Съдбовната “. Твърди се, че за фамозните първи тактове на тази симфония Бетовен е споделил на своя секретар Антон Шиндлер: „ Така чука на вратата ми ориста “. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „ Пасторалната “ (№ 6), която е напълно друга от Петата и звучи радостно и свежо. И въпреки всичко, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 година композиторът към този момент от 10 година е изцяло ням.
Волфганг Амадеус Моцарт: Вундеркиндът умира в беднотия
Още 6-годишен, Моцарт освен свири виртуозно на пиано и хвърля във екстаз благородниците, които го слушат, само че и към този момент композира къси пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче избира независимостта: скоро си подава оставката и отпътува за Виена. Там фамилният живот със брачната половинка му Констанце върви мъчно, а парите в никакъв случай не стигат.-->
Когато през 1788 година композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт към този момент е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от фикс идея за гонене. Терзаели го „ черни мисли “, оплаква се той пред другари. Тази симфония в сол минор тук-там в действителност звучи тъмно, другаде пък – радостно, а през 19-ти век музикалният свят единомислещо я афишира за „ симфония на симфониите “. За феновете на класическата музика №40 и до през днешния ден си остава едно от най-любимите творби.
Самият Моцарт не доживява това самопризнание. Той умира през 1791 година от някаква загадъчна тресчица – едвам 35-годишен. Заболяването му и до през днешния ден тъне в тайнственост.
Йоханес Брамс: " На мой другар си жена "
Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, брачната половинка на неговия другар и настойник Роберт Шуман. Разкъсван сред тази безнадеждна обич и лоялността си към Роберт, през 1855 година той стартира работа над своя клавирен квартет, опус 60. Квартетът стартира с един музикален претекст, който припомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.
Брамс работи над този квартет повече от 20 години, частично малтретиран даже от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, която написва малко преди публикуването му през 1875 година, Брамс цитира и „ съдбовния претекст “ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът написа: „ На титулната страница можете даже да отпечатате един портрет! Човешка глава с ориентиран към нея револвер. По този метод ще си създадете ясна визия за музиката. За задачата ще Ви изпратя една своя снимка! “
Неговият другар и настойник Роберт Шуман умира през 1856 година, само че даже след гибелта му нещата сред Йоханес Брамс и Клара Шуман не потръгват. И композиторът си остава ерген за цялостен живот.
Gulliver/Getty Images
Роберт Шуман: Когато разсъдъкът стартира да се топи
При Брамс мислите за самоубийство си остават без последици, само че при неговия другар, композитора и музикален критик Роберт Шуман те се трансформират в трагична реалност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 година прави опит да се удави в Рейн, само че положителни хора в точния момент го избавят. Композиторът към този момент е изпаднал в заслепение – и по този начин прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в една – както се е казвало тогава – „ лудница " в сегашен Бон, който по подигравка на ориста е родното място на Бетовен. По време на депресията си той написа и своето последно произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.
И до през днешния ден се водят разгорещени полемики дали този концерт е творба на вманиачен или на талантлив човек. На пръв взор наподобява, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и идващите генерации считат концерта за „ удостоверение за душевно разстройство " – и в продължение на 100 години не позволяват той да бъде изпълняван. Забраната обаче е нарушена и цигулковият концерт на Шуман проехтява през 1937 година в Берлин, като соловата партия е мощно опростена от композитора Паул Хиндемит. Днес всички велики цигулари по света високо ценят творбата и го извършват в истинския му тип.
Gulliver/Getty Images
Франц Шуберт: Злощастният талант в сянката на Бетовен
През целия си къс живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да доближи своя идол Лудвиг ван Бетовен, само че в това време и на вятъра се пробва да излезе от неговата сянка. За дребното години на този свят той съумява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните си три сонати Франц Шуберт най-накрая съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс.
По това време той към този момент си е основал име като композитор на песни с фамозния си цикъл „ Зимен път ", издателите изплащат ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Уви, към този миг младият талант към този момент от години страда от две тежки аномалии – боледува от сифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 година, към този момент в болничното заведение, той написа: „ Чувствам се като най-злощастния и измъчен човек на този свят ". Композиторът умира едвам на 31 години и оставя на поколенията 1000 творби, част от които – същински шедьоври.
Gulliver/Getty Images
Оливие Месиен и неговите апокалиптични визии
Френският композитор Оливие Месиен се счита за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората международна война Месиен попада в немски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му позволява да продължи композиторската си работа и даже му обезпечава пиано. Именно в лагера Месиен написва основното си произведение „ Квартет за края на времето “, приспособен към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело, плюс неговото пиано. Този шедьовър се ражда измежду лагерните ограничения, мраз и апетит, а в основата му са залегнали експресивните видения-предзнаменования от Апокалипсиса на Йоан.
За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 година в същия този лагер пред 5000 души аудитория. От един немски офицер, който скрито го доставя с самун, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума. Самият Месиен признава, че в резултат на хроничния апетит е получавал цветни видения: едно от тях е ангелът, провъзгласяващ края на времето, който композиторът е видял облечен в мистичната светлина на дъгата.
През 1941 година Месиен съумява да се върне в Париж, само че войната е оставила дълбоки следи в музиката му. Произведенията на Месиен са белязани от чувството за страдалчество и на безотрадна съвестност, те неведнъж свидетелстват за апокалиптичните визии на надълбоко религиозния композитор.
Gulliver/Getty Images
Дмитрий Шостакович и страхът от Сталин
Освен всичко друго, Дмитрий Шостакович написа и поръчкови творби за режима на Сталин – да вземем за пример Химн за 10-годишнината от Октомврийската гражданска война. Съветските управляващи не гледат с положително око на ранното му творчество. И въпреки че публично го оправдават, Шостакович непрестанно е в суматоха: „ Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цялостен живот, доста страници от моята музика приказват точно за това ", написа композиторът.
Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и непознати творби. Произведението е нещо като равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван сред страховете си и лоялността към комунистическите властници. Неслучайно един московски вестник писа преди време: „ Който желае да си показа живота в нашата страна сред 1930 и 1970 година – дано да изслуша симфониите на Шостакович. Това е задоволително ". Шостакович, който е един от най-великите композитори на 20-ти век, умира през 1975 година от сърдечен инфаркт.
Та-да-да-дааам. С малко повече въображение ще чуете най-прочутия откъс в международната музика: началото на Петата симфония от Бетовен. Наричат я „ Съдбовната " и таман ориста е тазгодишната тематика на Бетовеновия фестивал в Бон. Тук ще Ви разкажем за седмина велики музиканти и техните трагични ориси.
Лудвиг ван Бетовен: Съдбата чука на вратата, само че той не може да я чуе
През 1808 година фамозната Пета симфония на Бетовен има премиера, само че създателят ѝ към този момент е съвсем оглушал. През 1814 композиторът дефинитивно изгубва слуха си. Години по-рано, когато оглушаването поставя завършек на кариерата му като пианист, само че опитите за лекуване не престават, Бетовен написа в наследството си: „ Бях на крачка от това да туря завършек на живота си. Но то, то ме избави – изкуството. “
Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и в същото време могъща откъм тон. В музикалната история тя влиза като „ Съдбовната “. Твърди се, че за фамозните първи тактове на тази симфония Бетовен е споделил на своя секретар Антон Шиндлер: „ Така чука на вратата ми ориста “. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „ Пасторалната “ (№ 6), която е напълно друга от Петата и звучи радостно и свежо. И въпреки всичко, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 година композиторът към този момент от 10 година е изцяло ням.
Волфганг Амадеус Моцарт: Вундеркиндът умира в беднотия
Още 6-годишен, Моцарт освен свири виртуозно на пиано и хвърля във екстаз благородниците, които го слушат, само че и към този момент композира къси пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче избира независимостта: скоро си подава оставката и отпътува за Виена. Там фамилният живот със брачната половинка му Констанце върви мъчно, а парите в никакъв случай не стигат.-->
Когато през 1788 година композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт към този момент е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от фикс идея за гонене. Терзаели го „ черни мисли “, оплаква се той пред другари. Тази симфония в сол минор тук-там в действителност звучи тъмно, другаде пък – радостно, а през 19-ти век музикалният свят единомислещо я афишира за „ симфония на симфониите “. За феновете на класическата музика №40 и до през днешния ден си остава едно от най-любимите творби.
Самият Моцарт не доживява това самопризнание. Той умира през 1791 година от някаква загадъчна тресчица – едвам 35-годишен. Заболяването му и до през днешния ден тъне в тайнственост.
Йоханес Брамс: " На мой другар си жена "
Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, брачната половинка на неговия другар и настойник Роберт Шуман. Разкъсван сред тази безнадеждна обич и лоялността си към Роберт, през 1855 година той стартира работа над своя клавирен квартет, опус 60. Квартетът стартира с един музикален претекст, който припомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.
Брамс работи над този квартет повече от 20 години, частично малтретиран даже от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, която написва малко преди публикуването му през 1875 година, Брамс цитира и „ съдбовния претекст “ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът написа: „ На титулната страница можете даже да отпечатате един портрет! Човешка глава с ориентиран към нея револвер. По този метод ще си създадете ясна визия за музиката. За задачата ще Ви изпратя една своя снимка! “
Неговият другар и настойник Роберт Шуман умира през 1856 година, само че даже след гибелта му нещата сред Йоханес Брамс и Клара Шуман не потръгват. И композиторът си остава ерген за цялостен живот.
Gulliver/Getty Images Роберт Шуман: Когато разсъдъкът стартира да се топи
При Брамс мислите за самоубийство си остават без последици, само че при неговия другар, композитора и музикален критик Роберт Шуман те се трансформират в трагична реалност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 година прави опит да се удави в Рейн, само че положителни хора в точния момент го избавят. Композиторът към този момент е изпаднал в заслепение – и по този начин прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в една – както се е казвало тогава – „ лудница " в сегашен Бон, който по подигравка на ориста е родното място на Бетовен. По време на депресията си той написа и своето последно произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.
И до през днешния ден се водят разгорещени полемики дали този концерт е творба на вманиачен или на талантлив човек. На пръв взор наподобява, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и идващите генерации считат концерта за „ удостоверение за душевно разстройство " – и в продължение на 100 години не позволяват той да бъде изпълняван. Забраната обаче е нарушена и цигулковият концерт на Шуман проехтява през 1937 година в Берлин, като соловата партия е мощно опростена от композитора Паул Хиндемит. Днес всички велики цигулари по света високо ценят творбата и го извършват в истинския му тип.
Gulliver/Getty Images Франц Шуберт: Злощастният талант в сянката на Бетовен
През целия си къс живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да доближи своя идол Лудвиг ван Бетовен, само че в това време и на вятъра се пробва да излезе от неговата сянка. За дребното години на този свят той съумява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните си три сонати Франц Шуберт най-накрая съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс.
По това време той към този момент си е основал име като композитор на песни с фамозния си цикъл „ Зимен път ", издателите изплащат ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Уви, към този миг младият талант към този момент от години страда от две тежки аномалии – боледува от сифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 година, към този момент в болничното заведение, той написа: „ Чувствам се като най-злощастния и измъчен човек на този свят ". Композиторът умира едвам на 31 години и оставя на поколенията 1000 творби, част от които – същински шедьоври.
Gulliver/Getty Images Оливие Месиен и неговите апокалиптични визии
Френският композитор Оливие Месиен се счита за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората международна война Месиен попада в немски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му позволява да продължи композиторската си работа и даже му обезпечава пиано. Именно в лагера Месиен написва основното си произведение „ Квартет за края на времето “, приспособен към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело, плюс неговото пиано. Този шедьовър се ражда измежду лагерните ограничения, мраз и апетит, а в основата му са залегнали експресивните видения-предзнаменования от Апокалипсиса на Йоан.
За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 година в същия този лагер пред 5000 души аудитория. От един немски офицер, който скрито го доставя с самун, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума. Самият Месиен признава, че в резултат на хроничния апетит е получавал цветни видения: едно от тях е ангелът, провъзгласяващ края на времето, който композиторът е видял облечен в мистичната светлина на дъгата.
През 1941 година Месиен съумява да се върне в Париж, само че войната е оставила дълбоки следи в музиката му. Произведенията на Месиен са белязани от чувството за страдалчество и на безотрадна съвестност, те неведнъж свидетелстват за апокалиптичните визии на надълбоко религиозния композитор.
Gulliver/Getty Images Дмитрий Шостакович и страхът от Сталин
Освен всичко друго, Дмитрий Шостакович написа и поръчкови творби за режима на Сталин – да вземем за пример Химн за 10-годишнината от Октомврийската гражданска война. Съветските управляващи не гледат с положително око на ранното му творчество. И въпреки че публично го оправдават, Шостакович непрестанно е в суматоха: „ Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цялостен живот, доста страници от моята музика приказват точно за това ", написа композиторът.
Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и непознати творби. Произведението е нещо като равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван сред страховете си и лоялността към комунистическите властници. Неслучайно един московски вестник писа преди време: „ Който желае да си показа живота в нашата страна сред 1930 и 1970 година – дано да изслуша симфониите на Шостакович. Това е задоволително ". Шостакович, който е един от най-великите композитори на 20-ти век, умира през 1975 година от сърдечен инфаркт.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ